Решение № 3434 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12562/2010 г.

Решение № 3434 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12562/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по касационна жалба, подадена от началника на Граничния контролно-пропускателен пункт - Аерогара София (ГКПП - Аерогара София), срещу решение № 2806 от 16.08.2010 г., постановено по адм. дело № 3528 от 2010 г. по описа на Административния съд - София-град, първо отделение, 13-и състав. В жалбата са развити оплаквания за допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата Александрина Каменова Христова от гр. София не е изразила отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение АССГ в производство по реда на чл. 223 ЗМВР във връзка с чл. 145 АПК по жалба на Александрина Христова от гр. София е отменил като незаконосъобразна заповед № 103 от 19.04.2010 г. на началника на ГКПП - Аерогара София. С последната на жалбоподателката е било наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца в качеството й на старши инспектор, категория "В", началник на група 03 в ГКПП - Аерогара София, от ГПУ - София. Съображенията за това са били, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената за това форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалноправни разпоредби - чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Съдът е развил довод, че в обжалвания административен акт не се посочвало точно в какво се е състояло дисциплинарното нарушение, както и времето и мястото, когато е било извършено. Изложени са съображения, че в обжалваната заповед са били формулирани общи, абстрактни съждения, без да е било конкретизирано по какъв начин жалбоподателката като началник на група 03 в ГКПП не е упражнила контрол върху своите подчинени на 14.03.2010 г. във връзка с пътуваща за чужбина българска гражданка. В тази връзка не се съдържали уточняващи данни в обжалвания акт точно върху кои конкретни лица - служители на ГКПП, Христова не е осъществила достатъчен контрол и в какво е следвало да се изрази последният. На второ място, съдът е изложил мотиви, че по делото не е било доказано изпълнението на изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, предвиждащ, че дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Посочил е, че дадените обяснения били само за случай от 14.03.2010 г., но по отношение на другите твърдения в обжалваната заповед нарушения от служителката не са били изисквани такива обяснения. Така приетото е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1 ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. По делото липсват доказателства това да е било сторено. Не е доказано също така, че пропускът се дължи на отказ от страна на служителя да упражни гарантираното му по закон право на защита. Неизслушването на служителя, необсъждането на неговите обяснения и липсата на доказателства за разисквания на тези обяснения и събиране на доказателства по тях от страна на дисциплинарно наказващия орган имат за последица отмяна на заповедта, без спорът да бъде разглеждан по същество, т. е. относно съставомерността на извършеното деяние и правилното прилагане на материалния закон. От приложените към делото доказателства се установява, че от Христова са били дадени писмени обяснения на 23.03.2010 г. за случилото се на 14.03.2010 г. с българската гражданка, пътуваща за чужбина. От съдържанието на заповедта е видно, че от служителя се търси дисциплинарна отговорност и за други дисциплинарни нарушения като: "сериозни пропуски в граничните проверки и слабости в организацията и дейността на служителите", "неупражняване на ефективен и достатъчен контрол върху подчинените", "не е отработена необходимата подготовка на работещия екип за реакция в конфликтни ситуации" и др. След като по делото не са били представени доказателства, а не се представят такива и с касационната жалба, че наказващият орган е поискал обяснения от служителя за така вменените му дисциплинарни простъпки, то явно е била нарушена разпоредбата на чл. 229, ал. 1 ЗМВР. Това е така, защото целта на изслушването и приемането на обясненията от дисциплинарно наказващия орган по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е да даде последна възможност на служителя и да му се осигури такава да изрази своето отношение към установените в хода на разследването/проверката обстоятелства и направените изводи за съставомерност на нарушенията. Посочените по-горе "обяснения" не може и не следва да бъдат приети за писмено обяснение по смисъла на чл. 229, чл. 1 от ЗМВР, тъй като се отнасят само до едно от сочените в заповедта дисциплинарни нарушения. Като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд - трето отделение,