Решение № 8381 от 5.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4372/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Е. А. М. от гр.Севлиево, чрез процесуален представител адв.И.Събева, за отмяна на Решение 71 от 19.07.2023 г. постановено по адм. дело 73/2023 г. по описа на Административен съд Габрово /АС-Габрово/, оставено в сила с Решение 109 от 08.01.2024 г. постановено по адм. дело 9774/2023 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), Второ отделение. В искането за отмяна, с изрично вписани правни основания чл.239, т. 1, т.3 и т.4 от АПК, се посочва наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за решаване на спора, с които е отменен отказа на АС-Габрово да образува дело във връзка с предходно издадена заповед за премахване на масивен гараж, изграден в имот, собственост на искателя. Последният твърди, че заповедта, предмет на разглеждане по адм.д. 73/2023 г. по описа на АС-Габрово е била постановена след предходно издадена такава, по която не е било образувано съдебно производство и съдебните инстанции са счели разпоредбата на чл. 156, ал. 3 от АПК за неприложима. Поддържа, че образуваното към настоящия момент съдебно производство по оспорения предходен административен акт, обосновава оттеглянето му по реда на чл. 156, ал. 3 от АПК и променя правните изводи на двете съдебни инстанции. Иска да се постанови решение, с което се отмени влязлото в сила съдебно решение, ведно със законните последици. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът Заместник кмета на Община Севлиево, чрез процесуален представител адв. М.Янков, оспорва основателността на искането за отмяна по отношение на всяко едно от заявените основания. Посочва, че новото обстоятелство, въз основа на което се иска отмяна е Определение 208 от 09.01.2024 г. постановено по адм.д. 4949/2023 г. по описа на ВАС, с което делото е върнато на АС-Габрово за продължаване на съдопроизводствените действия и производството пред АС-Габрово все още е висящо, т.е. спорът не е разрешен с окончателен съдебен акт, за да твърди искателя противоречие в практиката на ВАС. Иска молбата за отмяна да бъде отхвърлена като неоснователна и претендира направените по делото разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като депозирано от страна по делото, насочено срещу влязъл в сила съдебен акт, неблагоприятен за нея и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно, по следните съображения: От данните по делото се установява, че с Решение 71 от 19.07.2023 г. постановено по адм. дело 73/2023 г. по описа на АС-Габрово, е отхвърлена жалбата на Е.М. срещу Заповед 288 от 24.03.2023 г., издадена от зам. кмета на Община Севлиево, с която на М. е разпоредено да премахне масивен гараж с идентификатор 65927.501.559.3 по КККР на гр.Севлиево, находящ се в УПИ IV, кв.55 по регулационния план на гр.Севлиево, с размери 3,42/8,70 м. и височина от 2,6 м. Първоинстанционното решение е оставено в сила с Решение 109 от 08.01.2024 г. постановено по адм. дело 9774/2023 г. по описа на Върховен административен съд, Второ отделение Във връзка с наведените твърдения за отмяна искателят представя Определение 123 от 31.01.2023 г., постановено по адм.д. 1/2023 г. по описа на АС-Габрово, с което е оставена без разглеждане молбата на М., с правно основание чл.143 от АПК за присъждане на съдебни разноски и е прекратено производството по делото, по съображенията, че при упражнено от зам.кмета на Община Севлиево право на отзив по чл.91 от АПК / с негова Заповед 1284 от 13.12.2022 г. е отменена предходна Заповед 1072 от 28.10.2022 г., с която на М. е разпоредено в двумесечен срок от връчването й да премахне изграден Масивен гараж с идентификатор 65927.501.559.3, находящ се в УПИ IV, кв.55 по регулационния план на гр.Севлиево и не е налице образувано съдебно производство по подадена жалба срещу Заповед 1072 от 28.10.2022 г./ претенцията за присъждане на сторените разноски следва да бъде реализирана по исков ред. Същото е отменено с Определение 208 от 09.01.2024 г., постановено по адм. д. 4949/2023 г. по описа на ВАС и делото е върнато на АС-Габрово за продължаване на съдопроизводствените действия. Касационната инстанция е приела, че административният орган е следвало да препрати на съда жалбата на М. срещу Заповед 1072 от 28.10.2022 г., като последващият акт за оттегляне на заповедта има отношение към преценката на допустимостта от оспорването й, както и че искането за разноски следва да се разгледа в единство с упражненото право на оспорване на заповедта. Искателят представя и разпореждане 272 от 01.03.2024 г., постановено по адм.д. 1/2023 г. по описа на АС-Габрово, с което, в изпълнение на определението на ВАС, съдът е приел че следва да се произнесе по оспорването на заповед 1072/28.10.2022 г. на зам. кмета на Община Севлиево и в зависимост от основанието по чл.159 от АПК за неговата допустимост да прецени дали жалбоподателят М. има право на разноски. На основание чл. 154, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от АПК съдът е конституирал страните, насрочил е делото за разглеждане в открито с.з. и е задължил административния орган да представи жалбата срещу оспорената заповед и пълната административна преписка. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК, а не средство за отстраняване на допуснати нарушения от съда или небрежност от страните. По отменителното основание по чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК на отмяна подлежи съдебно решение или определение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Представените доказателства не обосновават наличие на посоченото в чл. 239, т. 1 АПК основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, тъй като не установяват релевантни по спора факти, които биха довели до различно разрешение на правния спор. От същите се установява, че производството по адм.д. 1/2023 г. по описа на АС-Габрово е висящо и предмет на същото е искане за присъждане на сторените от М. разноски за обжалване на Заповед 1072 от 28.10.2022 г., отменена в срока за обжалване от административния орган. Ето защо сочените от искателя доказателства не навеждат нови факти, които биха били от значение за решаване на делото и искането за отмяна на Решение 71 от 19.07.2023 г. постановено по адм. дело 73/2023 г. по описа на АС-Габрово, оставено в сила с Решение 109 от 08.01.2024 г. постановено по адм. дело 9774/2023 г. по описа на ВАС, Второ отделение, на основание чл. 239, т.1 АПК, е неоснователно. По отменителното основание по чл. 239, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 3 от АПК на отмяна подлежи съдебно решение или определение, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Тъй като доказателства за наличието на хипотезите на цитираната норма не са приложени, искането за отмяна на основание чл. 239, т. 3 от АПК се явява неоснователно. По отменителното основание по чл. 239, т. 4 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК на отмяна подлежи съдебно решение или определение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. На това основание искането за отмяна е формално, а представените писмени доказателства не установяват наличието на влязло в сила решение, което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Предвид изложеното, искането за отмяна и на основание чл.239, т.4 от АПК също се явява неоснователно. С оглед изхода на спора и на основание чл.249 във връзка с чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 09.05.2024 г. и доказателства за заплащане, в размер на 1500 лева. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,