Решение № 7447 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 609/2011 г.

Решение № 7447 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 609/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Светлина Статков" ООД, гр. София, срещу решение от 7.10.2010 г. по адм. дело № 01410/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 424/26.08.2005 г., издаден от данъчен орган на ДП"Надежда", потвърден с решение № 3456/29.12.2005 г. на директора на РДД - София. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител и в съдебно заседание лично, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба чрез процесуален представител иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна. За да постанови обжалваното решение, СГС, е приел, че с ДРА законосъобразно като краен резултат е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя за данъчни периоди от 1.06. 2001 г. - 30.08.2001 г., 1.12.2001 г. - 31.01.2002 г. и м. 11.2002 г. в размер на 19 654,15 лв. по фактури на ЕТ "Дитос - Димитър Славчев", ЕТ "Вендес - Стоян Георгиев и ЕТ "Григор Верига" на основание чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.) съответно чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) вр. чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), които основания фигурират и в потвърдителното решение на директора на РДД и е развил доводи за липса на основанията по чл. 109, ал. 11 и 12 ДПК (отм.), посочени в ДРА и в решението на директора на РДД. Съдът е изложил мотиви, че от събраните по делото доказателства е видно, че преките доставчици не са начислили данъка по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), тъй като за двама от тях - ЕТ "Григор Верига" и ЕТ "Вендес - Стоян Георгиев" липсва един елемент от сложния фактически състав по начисляването - отразяване на данъка като задължение към бюджета в счетоводството, а за ЕТ "Дитос - Димитър Славчев" освен този елемент липсва и отразяване на фактурите в дневниците за продажби и ДДС по тях - в справките - декларации /СД/. СГС е посочил, че издадения на ЕТ "Вендес - Станислав Георгиев" ДРА № 393/31.10.02 г., обхващащ периода 1.01.00 г. до 31.05.2002 г. е без значение за решаване на спора, тъй като са ревизирани единствено покупките, но не и продажбите. Изложените доводи от касатора за допуснати нарушения при насрещните проверки по време на данъчната ревизия не представляват касационни основания, тъй като не сочат пороци на съдебното решение на първоинстанционния съд, което е предмет на касационна проверка. Първоинстанционният съд в производството по ДОПК е съд по същество на спора на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, като дължи произнасяне относно размера на дължимите данъчни задължения във всички случаи, когато ревизионният акт не е нищожен. При спор за материално право, какъвто е спорът относно възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, лицето, претендиращо, че е възникнало това право за него, следва да докаже наличието на предпоставките за възникването му по чл. 64 ЗДДС (отм.). Съдът правилно е разпределил тежестта на доказване и е преценил, че жалбоподателят следва да докаже наличието на спорната предпоставка - начисляване на данъка от страна на доставчика - чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.) за 2001 г. и чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) за 2002 г., като сложният фактически състав на начисляването е законодателно уреден в чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Обоснован е изводът му, че при липса на каквито и да е било доказателства, че ЕТ "Дитос - Димитър Славчев" и ЕТ "Григор Верига" са отразили данъка в счетоводството си като задължение към бюджета, няма начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Недоказано е твърдението на касатора, че при първата ревизия са били проверени счетоводствата на доставчиците /настоящият ДРА е издаден след отмяна на предходен ДРА от директора на РДД/. Видно от съдържанието на на отменителното решение № 816/1.04.2005 г. и при предходните насрещни проверки данъчните органи не са успели да проверят счетоводството на тези двама доставчици, а доколкото в касационната жалба липсва оплакване за съществено процесуално нарушение - решаване на делото без надлежно окомплектована данъчна преписка, настоящата касационна инстанция следва да се произнесе по обосноваността и материалната законосъбразност при наличните доказателства. За фактурите на ЕТ "Дитос - Димитър Славчев" липсват и други посочени от съда елементи от сложния фактически състав на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) - а именно отразяване на фактурите в дневниците за продажба и ДДС по тях - в справките-декларации. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу ДРА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури за строително - монтажни работи /СМР/ от ЕТ "Дитос - Димитър Славчев" и ЕТ"Григор Верига", е обосновано и материално-правно законосъобразно, не страда от визираните в касационната жалба касационни основания и следва да бъде оставено в сила . Касационната жалба е основателна досежно правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 5156.60 лв. за данъчни периоди м. 10.2001 г. и м. 12.2001 г. по фактури за извършени СМР, издадени от ЕТ "Вендес - Станислав Георгиев". При безспорно установено издаване на фактурите от доставчика, отразяването им в дневниците за продажби и ДДС по тях - в СД за съответните данъчни периоди, при извършената на доставчика ревизия по ЗДДС (отм.) за същите периоди с цялостно проверяване на счетоводство му без корекции по доставките му като изпълнител, следва да се приеме, че същият е бил надлежно отразил задълженията си по известните на ревизиращите го органи фактури в счетоводството. В противен случай същите биха изложили констатации за евентуално несъответствие между СД и счетоводството или биха доначислили данъка. С оглед изложеното в тази си част решението следва да бъде отменено като необосновано и материално незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което се отменя частта от ДРА, с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 5156.60 лв. за данъчни периоди м. 10.2001 г. и м. 12.2001 г. поради наличието и на единствената спорна предпоставка за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит - тази по чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.). Присъденото с първоинстанционното решение юрисконсултско възнаграждение на дирекция "ОУИ", гр. София от 120 лв. съответства на материалния интерес по оставената в сила част от решението съобразно критерия на чл. 161, ал. 1 ДОПК и не следва да бъде частично отменяна като последица на частичната отмяна на останалата част от решението. В настоящата инстанция касаторът не е направил искане за присъждане на разноски. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като такова вече му е присъдено за отхвърлената част от жалбата срещу ДРА от първоинстанционния съд предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК и то е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция, както е за адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, първо отделение