Решение № 10809 от 11.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1900/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на С. Г. Р. от гр. Пловдив чрез адв. Т. Божинов против Решение 2183/01.12.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 898/2023 г. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Касаторката счита, че съдът е следвало да прецени правото й за отпускане на наследствена пенсия в хипотезата на чл. 82 от Кодекса за социално осигуряване и добавка /КСО/ по чл. 84 КСО, считано от дата 16.05.2019 г. Моли касационната инстанция да отмени решението на административния съд поради наличие на основанието по чл. 209, т.3, предл. първо АПК и да отмени оспорения административен акт. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Пловдив /ТП на НОИ - Пловдив/ чрез процесуален представител - главен юрисконсулт Г. Вълчанова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на Административен съд Пловдив. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, като предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред касационната инстанция е Решение 2183/01.12.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 898/2023 г., с което съдът е отхвърлил жалбата на С. Г. Р., против Решение 2153-15-70/14.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол Y01490/23.12.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на С. Р. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1,2 от КСО във връзка § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО и Регламент на Съвета (ЕО) 883/2004 г. и добавка по чл. 84 от КСО, считано от 23.12.2019 г., както и е осъдена да заплати разноски в размер на 100 лева. За да постанови посочения правен резултат първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че с разпореждане [номер]/ протокол N61439/16.11.2016 г., издадено от Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - София град на С. Г. Р. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по условията на параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и във връзка с Регламент на Съвета (ЕО) 883/2004 г. Пенсията е отпусната считано от 03.06.2016 г. по заявление вх. 2212-21-141/03.06.2016 г., подадено в ТП на НОИ - София - град. Съгласно това разпореждане на лицето е зачетен осигурителен стаж: от втора категория труд - 19 г. 07 м. 11 дни, от трета категория труд - 09 г. 00 м. 26 дни, на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж в България, превърнат към трета категория труд - 33 г. 07 м. и 02 дни, както и осигурителен стаж за право и за размер на пенсията, положен в Испания - 03 г. 01 м. и 22 дни. С разпореждане [номер]/прот. Y01376/16.09.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, считано от 16.05.2019 г., по заявление вх. 2115-15-134/16.05.2019 г. на С. Г. Р. е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ) от починал съпруг на основание чл. 82, ал. 2 от КСО и добавка по чл. 84 от КСО от личната пенсия за ИОЗ. С разпореждане [номер]/ протокол 02140-15-1 от 05.01.2021 г. е отменено разпореждането за осигурителен стаж и възраст и разпореждането за отпускане на добавка от починал съпруг, и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Направен е извод, че през 2016 г. Р. няма право на пенсия по чл. 69б, ал.2 от КСО от 03.06.2016 г., тъй като няма сбор от продължителност на осигурителния стаж и възрастта не по-малко от 94, а има сбор 91 - възраст - 57 г. 09 м. 10 дни и осигурителен стаж 33 г. 08 м. 05 дни. Също така, за нея не са налице материалните предпоставки по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, защото няма изискуемия осигурителен стаж 35 г. 02 месеца и навършена възраст 60 г. и 10 месеца, а има 33 г. 08 м. и 05 дни стаж и възраст 57 години 09 месеца 10 дни. Съдът констатира, че междувременно С. Р. е подала ново заявление вх. 2113-15- 65 от 07.01.2020 г. до ТП на НОИ Пловдив, за отпускане на лична пенсия за ОСВ по условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО или чл. 69б от КСО, както и за отпускане на добавка от починал съпруг по чл. 84 от КСО, като декларира, че има придобит осигурителен стаж на територията на Испания, за времето от 2007 г. до 2019 г. По делото не е било спорно, че разпореждане [номер]/ Протокол 2140-15-1/05.01.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е обжалвано от Р. пред директора на ТП на НОИ - Пловдив, който с Решение 2153-15-32/12.02.2021 г. го е потвърдил. Последното е оспорено пред Административен съд Пловдив, като е образувано адм. дело 553/2021 г., приключило с Решение 2077/05.11.2021 г., влязло в законна сила на 19.07.2022 г. (оставено в сила с Решение 7259/19.07.2022 г. на Върховен административен съд постановено по адм. дело 12276/2021 г. по описа на същия съд). Съдът е установил, че след влизане в сила на 19.07.2022 г. на разпореждане [номер] Протокол 2140-15-1/05.01.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е издадено и Разпореждане РНП-2-4-15-01179429/11.08.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено Р. да възстанови недобросъвестно получената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 10866,79 лв., от които главница 7404,92 за времето от 03.06.2016 г. до 31.10.2019 г. и лихва в размер на 3461,87, начислена на основание чл. 113 от КСО до 11.08.2022 г. С Решение 2153-15-270/26.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив е заличено като погасено по давност задължението на лицето по посоченото Разпореждане РНП-2-4-15-01179429/11.08.2022 г. за периода от 03.06.2016 г. до 31.12.2016 г., като разпореждането е потвърдено в останалата му част. Във връзка със заявените от жалбоподателката претенции за правото й на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и добавките, административният съд приема, че с формуляр Е 205 ES от 02.09.2022 г., издаден от компетентната институция на Испания, е потвърден и осигурителен стаж за периода от 22.09.2006 г. до 05.12.2020 г., както и от 22.09.2006 г. до 08.11.2018 г. (с прекъсване) с продължителност 04 г. 06 м. 12 дни и от 09.11.2018 г. до 05.12.2020 г с продължителност 02 г. и 28 дни. На базата на получената от Испания информация ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив се произнася окончателно по заявление вх. 2113-15-65 от 07.01.2020 г. до ТП на НОИ - Пловдив на Р., за отпускане на лична пенсия за ОСВ по условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО или чл. 69б от КСО и за отпускане на добавка от починал съпруг по чл. 84 от КСО. В този смисъл е издадено процесното разпореждане [номер]/Протокол Y01490/23.12.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив. От съдържанието му се установява, че на Р. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1, 2 от КСО във връзка § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО и Регламент на Съвета (ЕО) 883/2004 г. и добавка по чл. 84 от КСО, считано от 23.12.2019 г. При отпускане на пенсията е зачетен общ осигурителен стаж в България превърнат към трета категория труд - 30 г. 06 м. и 13 дни, към който е добавен чуждият такъв от 05 г. 07 м. 26 дни за периода до 22.12.2019 г. В производството по оспорване на това разпореждане по чл. 117 и сл. КСО директорът на ТП на НОИ - Пловдив се е произнесъл с Решение 2153-15-70/14.03.2023 г., като е оставил без уважение подадената от нея жалба. За установяване на релевантните за правния спор факти и обстоятелства, свързани с продължителността на претендирания осигурителен стаж, зачетен в чужбина /Испания/, превърнат по чл. 104 от КСО за стаж към 16.11.2016 г., съдът е допуснал изслужването на единична съдебно счетоводна експертиза, която е дала заключение за продължителността на стажа. При така установените фактически обстоятелства, касаещи правото на лицето на ЛПОСВ и добавки, съдът е извел правен извод, че Решение 2153-15-70/14.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив е законосъобразен административен акт, постановен в съответствие с изискванията по чл. 146 АПК и е отхвърлил жалбата на Р. срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са направените в касационната жалба възражения за неправилност на първоинстанционното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, което е касационно основание за отмяна на оспореното съдебно решение по чл. 209, т.3, предл. първо АПК. За да отхвърли оспорването като неоснователно първоинстанционният административен съд обосновано е приел, че в случая е приложимо правилото на чл. 94, ал. 1 и ал. 4 от КСО. Съответно по ал.1 пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им, а съгласно ал. 4 наследствена пенсия или добавка по чл. 84 се отпуска от датата, следваща датата на прекратяване на пенсията на наследодателя, когато заявлението е подадено в двумесечен срок от датата на смъртта на наследодателя. Правото по чл. 84, ал.1 от КСО е производно от правото, което е имал починалият съпруг. При приложимост на разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от КСО, правилни са съображенията на административния съд относно хипотезите, в които тя има правно действие, доколкото в случая следва да бъде зачетена силата на присъдено нещо на съдебното решение, с което административният съд вече е разрешил спора за правилното отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката. Това решение е пречка да се измени влязлото в сила разпореждане на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г и д от КСО. Видно от данните по делото и административната преписка с Решение 2077/05.11.2021 г. по адм. дело 553/2021 г. по описа на Административен съд вече е разрешен въпросът относно правилността (законосъобразността) на отказа за отпускане на пенсия за ОСВ и добавка по чл. 84 КСО на Р., обективиран в разпореждане [номер] Протокол 2140-15-1/05.01.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г КСО. С последното разпореждане са отменени разпореждане [номер], протокол N61439/16.11.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - София град за отпускане на лична пенсия за ОСВ и разпореждане [номер]/прот. Y01376/16.09.2019 г. за отпускане на добавка по чл. 84 КСО от починал съпруг, и всички последващи, като на Р. е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ по заявление вх. 2212-21-141/03.06.2016 г. Последното обстоятелство, в какъвто смисъл са и изразените съображения на административния съд, е пречка да се инициира последващо му изменение пак на същото основание - чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г от КСО. Във връзка с декларираното желание на лицето за преценка правото на пенсия на двете основания по КСО и поради обстоятелството, че при прилагане на чл. 94 КСО, началната дата на пенсията й ще бъде отпусната от датата на подаденото заявление в ТП на НОИ Пловдив, на Р. е зачетен стаж към дата 23.12.2019 г. на основание чл. 68, ал.1 и ал.2 КСО в България, както следва 21 г.10 м и 14 дни при условията на втора категория труд и 03 г., 02 м. 10 дни по условията на трета категория. Правилен е изводът на съда относно обстоятелството, че на лицето вече е определена добавка по чл. 84 от КСО от пенсията на починалия й съпруг, считано от 23.12.2019 г. и е спряна получаваната до момента наследствена пенсия. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Оспорените административни актове са законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд Пловдив е постановил правилно решение. При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на Националния осигурителен институт, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 100 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,