Решение № 11518 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3445/2009 г.

Решение № 11518 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3445/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на адв. Румен Монев, като пълномощник на Стилиян Давидов Миленов (Сунай Шен) срещу решение № 2/21.01.2009 г., постановено по адм. дело № 6863/2008 г. от Административен съд - София-град, с което е отхвърлено оспорването на Стилиян Миленов срещу заповед № 2008004771/23.06.2008 г., издадена от Директора на Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция" при Национална служба "полиция"- МВР. Навеждат се доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на закона. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, както и оспорената пред него заповед. Ответникът, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представени писмени бележки моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Миленов срещу заповед № 2008004771/23.06.2008 г., издадена от Директора на Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция" при Национална служба "полиция"- МВР, която на основание чл. 76, т. 2 ЗБДС е забранено на жалбодателя напускането на Република България и издаването на същия на паспорти или заместващи ги документи за срок от 23.06.2008 г. до отпадане на основанието. В мотивите към заповедта административния орган е посочил, че видно от постъпилото предложение № 11863/2008 г. лицето е осъдено и не е реабилитирано. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка на събраните в административното производство доказателства и преценка на събраните такива в съдебното производство е намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че по отношение на Миленов (Сунай Шен) са били налице предпоставките на чл. 76, т. 2 ЗБДС, тъй като няма спор, че същият е осъждан и не е реабилитиран. Съдът е обсъдил подробно в мотивите си обстоятелството, че в конкретния случай административният акт е издаден при оперативна самостоятелност и е извършил проверката за съобразност на същия с оглед правомощията си съгласно разпоредбата на чл. 169 АПК. Изводите му, че в конкретния случай оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно процесуалните правила и в съответствие със закона и неговата цел са правилни, като настоящият състав напълно споделя и изводите, че в случая целта на закона е била постигната със спазването на материалния закон, доколкото същата е охрана правата на останалите граждани. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Доводите в касационната жалба, че съдът, при извършване на преценката за законосъобразност следва да прецени всички български закони и международни договори, ратифицирани от Република България е неоснователен, тъй като съдът правилно е обсъдил приложимите в конкретния случай правни норми в съответствие с разпоредбите на чл. 142 и чл. 169 АПК. Не се оспорва от страна на касатора установените в административното производство и съдебното такова факти, че същият е осъден с влязла в сила присъда (на каквато е приравнено одобреното от съда споразумение) за извършено престъпление от общ характер и не е реабилитиран за същото, при което правилно съдът е приел, че предпоставките на относимия материален закон в случая - чл. 76 т. 2 ЗБДС са налице. Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение