Решение № 12412 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 240/2020 г.

Решение № 12412 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 240/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационен протест на Софийска градска прокуратура и касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране срещу Решение № 6757 от 12.11.2019 г., постановено по адм. д. № 7628/2019 г. по описа на Административен съд – С. град. П. на касационния протест твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно, а ВАС, тричленен състав на Трето отделение да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените от "Електроразпределение север" АД искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като неоснователни и недоказани или, алтернативно, да намали размера на присъденото обезщетение по всеки един от обективно съединените искове до законовия му минимум – 300 лв /360 лв с ДДС/. Касационният жалбоподател, КЕВР, твърди неправилност на съдебното решение като постановено при нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли същото да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените искове или, евентуално – да присъди размер на претендираните вреди, ориентиран към минимума по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, подателят на касационният протест, прокурор при СГП, не се явява и не се представлява. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, КЕВР, се представлява от юрк. Дуевски, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно – неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба, устно – в хода по същество, както и в депозирани по делото писмени бележки. Ответникът, "Електроразпределение Север" АД – гр. В. (предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД), редовно призован, се представлява от адв. Николова, която оспорва касационната жалба и протеста на СГП като неоснователни, а по същество твърди правилност на атакуваното с тях съдебно решение по съображения, подробно развити в писмени отговори на касационната жалба и на протеста на СГП и устно – в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба и на протеста на СГП. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационния протест и касационната жалба за допустими като предявени срещу обжалваем съдебен акт от надлежни страни, за които атакуваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледани по същество, същите са частично основателни по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – С. град е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД - гр. В. сумата от 1356 (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на оспорването по НАХД № 445/2015 г. по описа на Районен съд - Свищов и отмяната като незаконосъобразно на наказателно постановление НП-448/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.06.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1356 (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на оспорването по КНАХД № 10190/2016 г. по описа на Административен съд В. Т. и отмяната като незаконосъобразно на наказателно постановление НП-448/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР), ведно със законната лихва, считано от 09.06.2016 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 842 лв. съдебни разноски. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявените искове са основателни и доказани. По делото безспорно е установено обстоятелството, че с наказателно постановление № НП-448/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) на "Енерго-Про мрежи" АД- гр. В. (сега "Електроразпределение Север" АД) е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. НП е обжалвано от дружеството и с Решение № 53 от 21.03.2016 г., постановено по НАХД № 445/2015 г. по описа на Районен съд – Свищов, е отменено изцяло. Решението на РС е обжалвано от ДКЕВР (сега КЕВР) и с Решение № 193 от 09.06.2016 г. постановено по КНАХД № 10190/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т. е оставено в сила. В производството по оспорване на НП пред двете съдебни инстанции ищцовото дружество е ползвало адвокатска защита, видно от представени пълномощни (л. 42, л. 209 и л. 210) в производството по НАХД № 445/2015 г. /РС-Свищов. АССГ е установил, че в исковото производството пред него са представени договори за правна защита и съдействие (л. 28 от адм. дело № 7628/2019 г. по описа на АССГ и л. 26 от присъединеното адм. дело № 7614/2019 г. по описа на АССГ), по силата на които "Енерго-Про мрежи" АД (сега "Електроразпределение Север" АД - гр. В.) е възложило на Адвокатско дружество "Вeличков, Желязков и партньори" да осъществява правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалване по реда на ЗАНН на НП № 448/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) пред всички редовни съдебни инстанции срещу възнаграждение в размер на по 1356 лв. за всяка инстанция, което следва да бъде заплатено по банков път по посочена в договора сметка в 10-дневен срок от издаване на фактура по договора. От представените в исковото производство писмени доказателства - два броя фактури, кредитен превод и отчет по сметка (л. 29-31 от адм. дело № 7628/2019 г. по описа на АССГ и л. 27-29 от присъединеното адм. дело № 7614/2019 г. по описа на АССГ) с предмет "правна защита и съдействие по посочените по-горе договори, на стойност 1356 лв. с ДДС, съдът е установил, че уговорените суми за адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция са платени по банков път и сумите са постъпили по сметка на адвокатското дружество преди приключване производството пред съответната съдебна инстанция. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платените в съдебните производства по атакуване на наказателното постановление адвокатски възнаграждения съставляват имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По горните съображения, както и базирайки се на Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г. на СЕС и Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427 и С- 428/2016 г. на СЕС, АССГ е уважил предявения от "Електроразпределение Север" АД - гр. В. иск в пълен размер и е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на дружеството -ищец на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ претендираното обезщетение в общ размер от 2712 лв., представляващо направените от него разноски за адвокатско възнаграждение по обжалване на наказателното постановление пред двете съдебни инстанции, както и разноски по делото в размер на от 842 лв. Съдебното решение е частично неправилно. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Според правната доктрина водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита, дори когато същата не е задължителна по закон, представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, към момента на водене на конкретния административно-наказателен съдебен процес, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. Правилно съдът е счел, че макар в производството пред РС - Свищов и пред АС - В. Т. договорите за правна защита и съдействие за всяка една съдебна инстанция да не са били представени, същите (представени за първи път в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ) касаят именно двете редовни фази на съдебното обжалване на НП по ЗАНН. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договора, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по съдебно обжалване на наказателното постановление, и то по време преди приключването на всяко отделно съдебно производство (първа инстанция и касация). Настоящият състав обаче намира за основателни развитите както в касационния протест, така и в касационната жалба на КЕВР доводи за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради което и решението по отношение присъдения размер на имуществените вреди за всяка съдебна инстанция по оспорване на отмененото НП следва да бъде частично отменено. С ТР № 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Основателни в тази връзка са развитите в касационната жалба доводи за това, че в конкретния случай една и съща адвокатска кантора е ангажирана от ищеца в производството по обжалване на множество еднотипни НП, съдебното производство по обжалването на които не се отличава с правна и фактическа сложност и в случая е приключило и в двете съдебни инстанции след провеждане на едно единствено открито съдебно заседание. Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди единствено и само такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата се опитва да наложи разбирането, че фактическата и правна сложност на се определят от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия. Подобно равенство противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото размерът им следва да се определя от едновременното приложение на два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: "В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги." Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА. По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД – гр. В. (предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД) сума в общ размер над 1000 лв. (т. е. над 500 лв. за всяка съдебна инстанция в производството по обжалване по съдебен ред на процесното НП № НП-448/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР /сега КЕВР) до пълния предявен общ размер от 2712 лв. главница за двете инстанции, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, а в останалата присъдена част от общо 1000 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.06.2016 г. до окончателното й изплащане съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид частичната отмяна на съдебното решение, присъдените в полза на ищцовото дружество "Електроразпределение Север" АД - гр. В. разноски пред първата съдебна инстанция следва да бъдат намалени съразмерно на уважената част от иска до размер от 343, 04 лв. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на касатора КЕВР не се дължат разноски, съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ АПК, Върховният административен съд, трето отделение,