Решение № 3894 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13559/2019 г.

Решение № 3894 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13559/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Булелектрикс" ООД, гр. Бургас, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1468 от 01.08.2019 г., постановено по адм. дело № 2917/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/№ Р-02000217007485-091-001/28.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 211/28.09.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- Бургас. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдебният акт не е мотивиран с правни изводи, обосновани от конкретни фактически установявания. Намира, че събраните доказателства не са обсъдени от съда, както и, че необосновано не са кредитирани заключенията по проведените ССче и СТЕ, наред с показанията на разпитаните свидетели. Сочи, че в своята съвкупност представените доказателства установяват реалното извършване на доставките по фактурите, издадени от "Трейдинг комерс експорт" ЕООД. Относно начисления от ревизиращите ДДС на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за продадени автомобили на територията на страната излага доводи, че договорът за продажба с нотариална заверка на подписите на страните, сключен в Русия, представлява изискуемото по ППЗДДС писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на трета страна. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП"- Бургас, чрез процесуален представител, оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба в частта, касаеща отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Трейдинг комерс експорт" ЕООД, ведно с допълнително установения корпоративен данък и за неоснователност на същата в частта относно допълнително начисления за продадените автомобили ДДС на основание чл. 86 ЗДДС. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Бургас е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт/РА/ №Р-02000217007485-091-001/28.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 211/28.09.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- Бургас, с който на " Булелектрикс" ООД в резултат на отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит са определени допълнителни задължения за ДДС както следва: в размер на 516. 67 лв. и лихва за забава - 141. 43 лева за д. п. м. 09. 2015 г.; в размер на 297 773. 28 лв. и лихва за забава - 73 885. 23 лв. за д. п. м. 12. 2015 г.; в размер на 30 892. 20 лв. и лихва за забава - 6 359. 30 лв. за д. п. м. 05. 2016 г.; в размер на 59 612. 73 лв. и лихва за забава - 11 774. 46 лв. за д. п. м. 06. 2016 г.; в размер на 75 166. 74 лв. и лихва за забава - 14 178. 42 лв. за д. п. м. 07. 2016 г., в размер на 70 286. 32 лв. и лихва за забава - 1 272. 08 лв. за д. п. м. 08. 2016 г., както и корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер на 154 187. 97 лв., ведно с лихви за забава в размер на 34 956. 28 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: С РА на "Булелектрикс" ООД е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Трейдинг комерс експорт" ЕООД, с предмет на доставките "ел. материали". Отказан е данъчен кредит и по фактура № 7/28.09.2015 г., издадена от "Трейдинг комерс експорт" ЕООД, с предмет на доставката – " консултантска услуга". След анализ на събраните доказателства органите по приходите са приели, че не е установено продадените от ревизирания леки автомобили Рено Туинго, Форд Мондео и Опел Корса да са доставени извън територията на ЕС, поради което мястото на доставката им е на територията на страната и за нея на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС следва да се начисли ДДС в общ размер на 18 743. 37 лв., ведно с лихва за забава. Предвид констатациите, че доставките по фактурите, издадени от "Трейдинг комерс експорт" ЕООД не са реално извършени, ревизиращите са счели, че осчетоводените за тях разходи са документално необосновани, с оглед на което и на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО са преобразували счетоводния финансов резултат на дружеството с отчетените за тях разходи. При определянето на данъчния финансов резултат за 2015 г. те са включили и стойността на отчетените разходи по фактура, издадена от "Импос 2012" ЕООД с данъчна основа в размер на 50 430 лв., за която с влязъл в сила предходен РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит поради нереалност на доставката. В резултат на извършеното преобразуване е установен допълнително дължим КД за 2015 г. в размер на 154 187. 97 лв., ведно със следващите се лихви за забава. В хода на съдебното производство са проведени ССчЕ и СТЕ, заключенията по която са частично кредитирани от съда. Същият не е дал вяра на показанията на свидетелите Д. П. – служител в "Булелектрикс" ООД и С. И. – служител в "Трейдинг комерс експорт" ЕООД и съпруг на управителя на дружеството. След "служебно направена" справка в ТР, решаващият състав е установил, че предходното наименование на дружеството "Трейдинг комерс експорт" ЕООД е "Кафе Сапоре" ЕООД, което към 12.01.2015 г. не се е представлявало от К. И. Поради това той не е кредитирал представения договор за продажба на ел. материали с ревизирания от 12.01.2015 г., в който като представляващ продавача е вписана К. И. Първостепенният съд е преценил като обоснован отговорът на експерта по ССчЕ, че "Трейдинг комерс експорт" ЕООД не е имало кадрова обезпеченост да извърши спорните доставки, но не е дал вяра на заключението в частта му, че доставчикът е разполагал с материална база за съхранение на процесните стоки. Преценил е, че складът, находящ в гр. Варна и складовата база, находяща се в кв. Аксаково на "Трейдинг комерс експорт" ЕООД, не са достатъчни по обем и функционалност за съхранение на изследваните ел. материали. Счел е още, че с двата товарни автомобила на ревизирания с товароносимост 1850 кг и 4 680 кг. не могат да се транспортират процесните стоки с оглед техния вид, количество, обем и тегло. Решаващият състав е приел, че представените към фактурите складови разписки, пътни листи, товарителници, командировъчни заповеди и искания за изписване на материали не са достатъчни да обусловят извод за реалност на спорните доставки при липсата на годни съобразно техническите им характеристики МПС, с които да се осъществи транспорта им. Посочил е още, че не е доказано плащане по сделките, както и, че няма категорични доказателства за реално осъществен превоз на процесната стока, от което следва, че спорните доставки са привидни. Подчертал е, че след като вещото лице по проведената СТЕ не е добило пряко и непосредствено впечатление от обектите, където се твърди, че са вложени ел. материали и не е представило резултати от конкретни замервания на място и съответни изчисления, то заключението му не променя извода, че спорните доставки не са действително осъществени. Относно доставката по фактура № 7/28.09.2015 г., издадена от "Трейдинг комерс експорт" ЕООД, с предмет на доставката – "консултантска услуга" първостепенният съд е съобразил, че липсват доказателства относно условията за приемане и калкулиране на цената на услугата, както и такива, които да удостоверят нейното изпълнение. Не е установено какви са направените проучвания, намерени ли са клиенти и кои са те, отправяни ли са предложения до възложителя за сключване на договори и предоставяни ли са консултации по отношение сключването на договори с нови контрагенти. Поради това решаващият състав е достигнал до извода, че спорната доставка не е реално извършена, с оглед на което законосъобразно органите по приходите са отказали да признаят на ревизирания претендираното данъчно предимство за нея. С оглед формирания краен извод за нереалност на доставките по фактурите, издадени от "Трейдинг комерс експорт" ЕООД, АС- Бургас е приел, че отчетените от ревизирания разходи за тях са документално необосновани, наред с разхода по фактура № 918/12.05.2015 г., издадена от "Импос 2012" ЕООД, с оглед на което и на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО законосъобразно със стойността им е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2015 г. и в резултат на това е установен допълнително дължим корпоративен данък в размер на 154 187. 97 лв., ведно с лихви за забава. За допълнително начисления от ревизиращите ДДС на основание чл. 86 ЗДДС за продадените от "Булелектрикс" ЕООД автомобили, АС- Бургас е преценил, че не са представени посочените в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС документи, удостоверяващи доставки на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Европейския съюз. Счел е, че след като предаването на автомобилите е извършено на територията на Република България и не са представени митнически документи, в които ревизираният да е вписан като износител, както и друг документ, удостоверяващ износа, то доставката е с място на изпълнение на територията на страната. Преценил е, че данъчното събитие е настъпило на 09.06.2016 г., когато са предадени регистрационните номера на автомобилите в КАТ, с оглед на което е достигнал до заключението, че правилно с РА на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 53, ал. 1 от ППЗДДС е начислен ДДС в размер на 18 743. 37 лв. за данъчен период от м. 06. 2016 г., ведно със съответните лихви. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора, че доставката по фактура № 7/28.09.2015 г., издадена от «Трейдинг комерс експорт» ЕООД, с предмет- «консултантска услуга» е реално извършена. Сам по себе си сключения между страните договор от 07.07.2015 г. не установява изпълнението на възложената услуга и предаването на резултатите от нея на ревизирания, с оглед на което правилно първостепенният съд, приемайки недоказаните факти за неосъществени, е достигнал до извода, че спорната услуга не е реално извършена. При липсата на действително осъществена доставка, данъкът за нея се явява неправомерно начислен, с оглед на което и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС за получателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Като е приел, че РА е законосъобразен в частта, с която е установен допълнително дължим за д. п. м. 09. 2015 г. ДДС в размер на 516. 67 лв. и лихва за забава в размер на 141. 43 лв., АС- Бургас е постановил правилно в тази му част решение, което следва да се остави в сила. Законосъобразни са и изводите на решаващия състав относно допълнително начисления с РА на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС за д. п. м. 06. 2016 г. ДДС в размер на 18 743. 37 лв., ведно със следващите се лихва за забава в размер на 3 717, 73 лв. Несподелима е тезата в касационната жалба, че договорът за продажба на трите процесни автомобила, сключен в Русия с нотариална заверка на подписите на страните, следва да се цени като писмено потвърждение от получателя по смисъла на чл. 21, ал. 2 ППЗДДС. Цитираната разпоредба е неприложима при доставка на стоки, които се изпращат или превозват до трета страна. По аргумент от § 1, т. 2 ДР ППЗДДС Русия е именно «трета страна», която не попада в митническата територия на ЕС. Съгласно чл. 28, т. 1 ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДДС сочи, че документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелства по тази глава (облагаеми доставки с нулева ставка), се определят с правилника за прилагане на закона. Нормата на чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС предвижда, че за доказването на доставки по чл. 28, т. 1, при които стоките се изпращат или превозват до трета страна, е необходимо представянето на: митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство; фактура за доставката и документ за превоза на тези стоки. По аргумент от чл. 231, б. "б" от Регламент /Е0/ № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагането на Регламент /ЕИ0/ № 2913/92 на Съвета за създаване на МКО, транспортни средства, регистрирани в митническата територия на Общността, когато не са изрично декларирани пред митницата, се смятат, че са декларирани за износ с действието, посочено в член 233, буква б) - със самото обстоятелство, че се пресича границата на митническата територия на Общността. В случая между страните не е спорно, че ревизираното дружество не разполага с митнически документ по чл. 21, ал. 1, т. 1 ППЗДДС. Спорно е пресекли ли са автомобилите границата на митническата територия на Общността. В тази връзка от «Булектрис» ЕООД, чиято е доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства, а и такива не са установени съгласно изисканата в хода на ревизионното производство от ОД на МВР справка относно всички преминавания при ГКПП на България на процесните автомобили за периода 01. 01. -31.12.2016 г. При липсата на доказателства, че продадените по фактура № 7031/01.11.2016 г. автомобили са пресекли границата на митническата територия на Общността, правилно първоинстанционният съд е приел, че ревизираният не притежава изискуемите съгласно чл. 21, ал. 1 ППЗДДС документи за доказване на износа, поради което не са налице основанията за прилагане на нулева ставка за доставка по чл. 28, т. 1 от ЗДДС. Ето защо, законосъобразно на основание чл. 86, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗДДС с РА за д. п. м. 06. 2016 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 18 743. 37 лв., ведно със следващите се лихва за забава в размер на 3 717, 73 лв. Като е достигнал до същия извод, АС- Бургас е постановил правилно в тази му част решение, която следва да се остави в сила. Обжалваният съдебен акт не страда от касационни пороци и в частта, с която в резултат на увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2015 г. с РА е установен допълнително дължим корпоративен данък в размер до 5 301. ЗЗ лв., ведно с лихва за забава в размер до 1206. 29 лв. Този извод следва от гореизложените съображения за неустановеност на реалното извършване на доставката по фактура № 7/28.09.2015 г., издадена от "Трейдинг комерс експорт" ЕООД, с данъчна основа 2 583 лв. След като доставката не е действително осъществена, то счетоводно отразения разход за нея се явява документално необоснован по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО и на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО правилно не е признат за данъчни цели. Същият извод следва и за счетоводния разход по фактура № 918/12.05.2015 г., издадена от "Импос 2012" ЕООД, за която с влязъл в сила предходен РА на "Булелектрис" ЕООД е отказано признаване на право на данъчен кредит поради нереалност на доставката. В хода на настоящото производство от ревизирания не са представени доказателства, опровергаващи извода на органите по приходите, че доставката по фактурата от "Импос 2012" ЕООД не е действително извършена. Поради това отразените счетоводни разходи за нея не следва да се признават за данъчни цели и с тях следва да бъде увеличен финансовият резултат на дружеството със сумата от 50 430 лв., представляваща данъчната основа по фактурата. След преобразуването на счетоводния финансов резултат за 2015 г. в посока увеличение общо със сумата от 53 013 лв., допълнително дължимия от ревизирания КД е в размер на 5 301. ЗЗ лв., ведно с лихви за забава в размер на 1206. 82 г. До тези размери обжалваното първоинстанционното решение в частта му по ЗКПО е правилно и следва да се остави в сила. В останалата му част атакуваният съдебен акт е неправилен. Основателни са доводите на касатора, че първостепенният съд безкритично е възприел констатациите и доводите на Директора на Дирекция "ОДОП", изложени в постановеното от него решение при осъществения административен контрол. Наред с това, част от мотивите на решаващия състав са в колизия със забраната за влошаване на положението на жалбоподателя и не са съобразени с обхвата на спора между страните. Съгласно констатациите в РД и РА относно доставките по фактурите, издадени от "Трейдинг комерс експорт" ЕООД, с предмет– "ел. материали", органите по приходите са приели, че ревизираният има както кадрова, така и техническа обезпеченост да осъществи превоза на стоките. Изрично са посочили, че автомобилите, с които са превозвани стоките, имат техническата възможност да транспортират количествата, които са включени в стоковите разписки и приемо- предавателни протоколи. Отделно органите по приходите са анализирани изписаното гориво и изминатите километри по представените пътни листи, както и са приели, че закупените стоки от "Трейдинг комерс експорт" ЕООД са използвани за последващи облагаеми доставки. Между страните не е било спорно и обстоятелството, че за всяка от процесните фактури разплащането е осъществено по банков път, с оглед на което необосновано първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства за плащане по фактурите. При съдържащата се в РА констатация, че не е достатъчно "по принцип" стоките да са доставени и услугите да са извършени, а е необходимо те да са доставени /извършени/ конкретно от лицето, посочено като доставчик, решаващият състав е следвало да съобрази, че спорът между страните се концентрира не върху въпроса дали доставките са извършени, а дали са осъществени именно от издателя на фактурите. В тази хипотеза в решението по дело С-342/11 Съдът на ЕС разяснява, че когато "доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган". Това негово разбиране е застъпено и в решението по дело С-18/13, в което се подчертава, че "само по себе си, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или на негов подизпълнител, нито разходите за услугата в счетоводната им документация да са неоправдавани или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица. Претендираното от получателя данъчно предимство може да се откаже само при наличието на обективни данни, че сделките са белязани с измама. " Цитираното тълкуване сочи, че релевантна е недобросъвестността на получателя, обусловена от преценката доколко той е знаел или е бил длъжен да знае, че спорните фактури са издадени формално с цел злоупотреба с право. В тази връзка в РА липсват констатации, че спорните доставки са белязани с измама, а в решението на Директора на Дирекция "ОДОП" е посочено, че упражняването на данъчно предимство по фактури, по които не е осъществена реална доставка, предполага, че получателят е знаел, че упражнява правото неправомерно. Този извод не се подкрепя от представените към всяка от фактурите от 2015 г. кореспондиращи по количества и видове стоки заявки, складови разписки, пътни листи и товарителници, командировъчни заповеди, искания за изписване на материали, както и доказателства за извършено плащане по банков път. Основният мотив, поради който ревизиращите не са кредитирали цитираните съпътстващи доставките документи е, че техните дати предхождат издаването на фактурите през м. 12. 2015 г. и представените към тях приемо – приемо предавателни протоколи от същите дати. Съвкупният им анализ обаче сочи, че правото на фактическо разпореждане със стоките като собственик за доставките през 2015 г. е предадено от доставчика на получателя в данъчни периоди, които предшестват издаването на фактурите, обективиращи процесните доставки. Поради това, съдържанието на съставените на датите на фактурите приемо- предавателни протоколи действително не може да се кредитира като вярно, но възникването на конкретните данъчни събития по чл. 25, ал. 2 ЗДДС се установява от систематизираните в Таблица № 1 към заключението по ССчЕ кореспондиращите заявки, складови разписки, пътни листи, товарителници и командировъчни заповеди. Тяхната вярност се подкрепя от показанията на свидетелите Д. П. и Е. Д., осъществили приемането на стоките и превозът им до бази на ревизираното дружество. По аргумент от чл. 24, ал. 2 ЗЗД, с предаването на стоката на шофьорите на купувача, правото на разпореждане с тях като собственик е прехвърлено от доставчика на получателя, с оглед на което е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Осъществеността му е обусловила както изискуемостта на данъка, така и възникването на задължението на доставчика да го начисли. В случая данъкът по всички доставки през 2015 г. е станал изискуем преди начисляването му с издадените фактури през месец 12. 2015 г., с оглед на което за периода на забавата доставчикът дължи лихва за забава на основание чл. 175, ал. 1 ДОПК. Именно този механизъм на доставките е очертан и от свидетеля С. И., съпруг на управителя на "Трейдинг комерс експорт" ЕООД, който е обяснил, че при предаването на стоката не са издавани фактури. Поради уговореното между страните разсрочено плащане фактурите през 2015 г. са издавани пет- шест месеца по- късно, когато е получавано плащането за съответните стоки от купувача. Пропускането на срока за издаване на фактура по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС от доставчика обаче не влияе върху придобиването на правата по доставката от получателя, респ. на настъпването на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, а е свързано с упражняването на правото на приспадане с оглед изискването на чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Тъй като начисляването на данъка, елемент от което е и издаването на фактурата, е задължение на доставчика, то от неспазването на срока за фактуриране по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС не следва да се правят изводи във вреда на получателя. /така и решение № 3090 от 18.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3138/2015 г., I о., ВАС/. Горният извод не се опровергава от установената от приходните органи недостоверност на датата и съдържанието на представения договор за продажба от 12.01.2015 г., който обосновано не е кредитиран от първостепенния съд. Договорът за продажба на движими вещи от процесния вид обаче не е формален, с оглед на което игнорирането на визирания документ не променя заключението, че от останалите събрани доказателства, включително и показанията на разпитаните свидетели, се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което доставчикът се е задължил да продаде заявените от получателя стоки, а купувачът да ги плати. В изпълнение на сключения между страните договор за продажба периодично е предавано правото на разпореждане със стоките от доставчика на получателя през 2015 г., с оглед на което и с осъществяването на условието по чл. 71, т. 1 ЗДДС за него се е открила възможността да упражни правото на приспадане на данъчен кредит. Относно фактурите, издадени пред 2016 г., всички представени съпътстващи документи отново са систематизирани от вещото лице по ССчЕ в приложената Таблица 1. Съпоставката им сочи, че приемо- предавателните протоколи, съставени между страните, складовите разписки, исканията за отпускане на материали, товарителниците, пътните листа и заповеди за командироване напълно кореспондират както по между си, така и с датите на издаване на съответните фактури. В своята съвкупност те установяват механизма на доставките, както и предаването на правото на фактическо разпореждане със стоките като собственик от доставчика на получателя. И за тези доставки плащането е осъществено по банков път, което е допълнителна индиция за реалното им извършване. Основателни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд необосновано не е кредитирал заключението на експерта по СТЕ, което е проследило по проектна документация последващото влагане на процесните ел. материали в конкретни обекти, изпълнявани от ревизирания. Действително, видът на процесните стоки определя характеристиката им на "скрити работи" във вече завършените обекти, поради което обективно не е възможно да се извършат конкретни замервания на място. При изслушването в о. с. з. на 03.06.2019 г. експертът е уточнил, че в допълнение е посетил няколко обекта на място, както и, че кабелите в обектите са прибрани в кабелни канали или са зазидани. В тази връзка следва да се посочи, че съпоставката на датите на настъпване на данъчните събития, предхождащи данъчен период м. 12. 2015 г., но обективирани във фактури, издадени през м. 12. 2015 г., опровергава извода на Директора на Дирекция "ОДОП", че процесните стоки не са вложени при изграждането на посочените обекти. Така за обект експозиционен център "Флора Бургас" е издадено удостоверение от въвеждане в експлоатация на 19.05.2015 г., а стоките, предмет на издадената фактура № 1100000007/04.12.2015 г., са предадени на ревизирания на 25.02.2015 г. За обект кръстовище "Трапезица" стоките са предадени на 25.06.2015 г., а акт обр. 12 е от 03.11.2015 г. Аналогично, за обект интегриран градски транспорт ЛОТ-1- въвеждане на бърза автобусна линия, стоките са предадени 06.11.2015 г., а строежът е приет на 16.11.2015 г. Липсва несъответствие между възникването на данъчните събития по спорните доставки и датите на установяване на годността за ползване на останалите строежи, поради което следва да се приеме, че стоките, предмет на процесните доставки, са използвани за целите на извършваните от ревизирания облагаеми доставки. При установеност на законоустановените елементи от сложния фактически състав, чието проявление обуславя възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит, незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че за получателя не е налице претендираното данъчно предимство. При липсата на данни, че сделките са белязани с измама, нередностите при доставчика не могат да се противопоставят на получателя, нито да са самостоятелно основание за непризнаване на правото му на данъчен кредит. Като е приел обратното, първостепенният съд е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по изяснения от фактическа страна спор, с който РА в тази му част да се отмени. Горното заключение обуславя незаконосъобразността на РА в частта му по ЗКПО, с която е определен допълнително дължим КД в размер над 5 301. ЗЗ лв. и лихви за забава в размер над 1206. 29 лв. След като спорните доставки от "Трейдинг комерс експорт" ЕООД са реално извършени, то осчетоводените разходи за тях са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. По аргумент от чл. 10, ал. 1 ЗКПО тези счетоводни разходи се признават за данъчни цели, с оглед на което незаконосъобразно с тях, на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2015 г., а от там и е установен допълнително дължим корпоративен данък и лихви за забава. Достигайки до обратния извод, АС - Бургас е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да бъде отменено. При този изход на спора и направените искания, в полза на всяка от страните следва да се присъди съответната спрямо материалния интерес част от осъществените разноски, възлизащи за касатора в първоинстанционното производство на сумата от 11 047. 31 лв., а за касационното – на сумата от 11 095. 55 лв. За ответника дължимото юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и за касационното производство възлиза на сумата от по 1 418. 80 лв. След насрещна компенсация, в полза на "Булелектрикс" ООД следва да се присъдят разноски в размер на 20 724. 06 лв. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение