Решение № 8657 от 12.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1654/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба с вх. 34677/30.12.2024 г. от д-р И. С. и А. Б. инспектори към ОДБХ София град, чрез адв. В. Баева, против Решение 26812 от 11.12.2024 г. , постановено по адм. дело 7809/2024 г. от Административен съд София-град (АССГ). Излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушението му с материалния закон, извършени съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба Студио Смарт ЕООД, ЕИК 201607763, чрез адв. Д. Агова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, с което счита касационната жалба за основателна, поради което предлага да бъде отменено атакуваното съдебно решение. След като прецени доводите на страните и установеното от първоинстанционния съд от фактическа и правна страна, настоящият съдебен състав намира следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било Разпореждане 0000762/11.07.2024 г., издадено колективно от касаторите инспектори към ОДБХ София-град, с което е била наложена принудителна административна мярка от категорията на преустановителните - спиране на цялата дейност на територията на магазин, стопанисван от Студио Смарт ЕООД , находящ се в гр. София, район Средец, ул. Леге 19. Процесният административен акт е бил издаден вследствие на извършена административна проверка от страна на административния орган, обстоятелствата от която се установяват с констативни протоколи с 0069969; 0069671; 0069672; 0069666 и 0069967, издадени на 10.07.2024 година. Инспекторите към ОДБХ София-град са посочили, че процесната принудителна административна мярка е наложена, доколкото в проверения обект се предлагали: 1/ храни в състава на които е обявено влагането на канабидиол (СВD) неодобрена храна; 2/ храни, информацията, за които е заблуждаваща за потребителя по отношение на характеристиките на храната (състав). Отделно от това, се сочи, че се внушавало посредством картинно изображение листо на Cannabis Sativa L, наличието на определена съставка. АССГ е констатирал, че оспореният административен акт, с който е наложена процесната принудителна административна мярка, е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, при наличие на надлежна мотивировка за издаването му, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон. Първоинстанционният съд е приел обаче, че процесното разпореждане е в нарушение на целта на закона, доколкото с непосочването на конкретен срок на действие на наложената принудителна административна мярка съобразно изискването на чл. 137 § 1 вр. с чл. 138, § 2, б. и от Регламент (ЕС) 2017/625, последната придобивала окончателност за невъзможността за извършване на търговска дейност в магазина по отношение на всякакви стоки, а не само за процесните храни. По този начин търговецът се лишавал от възможността за извършване на търговска дейност с други продукти, за които не било необходимо разрешение. Подобна окончателна невъзможност било приравнено на окончателно затваряне на търговския обект, което положение било в пряко противоречие на целите на една ПАМ да се преустанови, предотврати или възстанови положението преди нарушението, както и с нейните превантивни характеристики. В случая бил нарушен принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК, изискващ административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Поради тази причина, разпореждането било незаконосъобразно и следвало да се отмени. Решението е валидно и допустимо. То е и правилно по диспозитив, но е неточно по мотиви и затова същото следва да бъде прецизирано. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАХВ) ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл. 138, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/625. Правилно АССГ е квалифицирал, че с процесното разпореждане е наложена принудителна административна мярка забрана за извършване на цялата търговска дейност в магазина, стопанисван от ответника по касация Студио Смарт ЕООД, находящ се в гр. София, ул. Леге 10, което е по същество упражняване на правомощието по чл. 138, § 2, буква и от Регламент (ЕС) 2017/625, дадено на инспекторите от БАБХ по силата на чл. 24, ал. 1 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗУАХВ. Съгласно чл. 138, § 2, буква и от Регламент (ЕС) 2017/625, когато предприемат действия в съответствие с параграф 1 на чл. 138, компетентните органи вземат всички мерки, които смятат за подходящи за гарантиране на спазването на правилата, посочени в член 1, параграф 2, като могат да разпоредят прекратяването за целесъобразен период от време на всички или част от дейностите на съответния оператор и, ако е приложимо на интернет сайтовете, които той поддържа или използва. Изводът на първоинстанционния съд, че непосочването на целесъобразен период в процесното разпореждане, през който принудителната административна мярка е в сила, било в противоречие с целта и по-конкретно с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 5 АПК и на чл. 22 ЗАНН, е неправилен. За да е налице акт, несъответстващ на целта на закона, трябва административният орган да е упражнил превратно правомощията си. Това означава, че макар и снабден с материалноправна компетентност, в конкретния случай административният орган не е имал право, нито задължение да издаде административния акт (Решение 656 от 16.01.2019 г. по адм. д. 12379 / 2018 на Върховния административен съд). В случая такава хипотеза не може да бъде открита. Напротив порокът на процесния административен акт е друг. При налагането на принудителните административни мерки по чл. 138, § 2, буква и от Регламент (ЕС) 2017/625 административните органи по чл. 7 ЗУАХВ действат при оперативна самостоятелност. Съгласно чл. 169 АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Липсата на изначално определен целесъобразен период за прекратяването на цялата дейност в магазина на ответника по касация в процесния административен акт, издаден на основание чл. 24, ЗУАХВ вр. с чл.138, § 2, буква и от Регламент (ЕС) 2017/625, представлява нарушение на материалния закон при упражняване на оперативната самостоятелност на административния огран, а не превратно упражняване на власт. Това е така, тъй като определянето на какъвто и да е период за прекратяването на цялата дейност или на част от дейностите представлява елемент от минималното задължително съдържание на принудителната административна мярка, доколкото това следва от логическото и граматическо тълкуване на чл. 138, § 2, буква и от Регламент (ЕС) 2017/625. Друг е въпросът дали определеният период би бил целесъобразен или не. Ако административният орган бе определил нецелесъобразен период , то това щеше да се отрази евентуално на неговата неправилност, но нямаше да повлече незаконосъобразност поради нарушение с целта на закона. Поради тази причина следва да бъде отбелязано, че целта на закона би била спазена със самото издаване на принудителната административна мярка при наличие на фактическите и правни основания за това. Независимо от изложените неточности в мотивировката на оспорваното съдебно решение обаче, същото е правилно като краен резултат АССГ е отменил процесния административен акт като незаконосъобразен, но на грешно основание по чл. 146 АПК вместо по т. 4, административният акт е отменен по т. 5 на чл. 146 АПК. Това обстоятелство представлява несъществен процесуален порок и следователно не е основание за неговата отмяна. Що се касае до изводите на първоинстанционния съд относно липсата на нарушение на материалния закон при приложението на чл. 94, ал. 1 от Закона за храните и правната и фактическа обоснованост на процесната принудителна административна мярка, Върховният административен съд намира същите за правилни. Съгласно чл. 94, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ), пускането на нови храни на пазара се извършва след разрешение и включване в списъка на Съюза на новите храни по реда на Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно новите храни, за изменение на Регламент (ЕС) 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) 258/97 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) 1852/2001 на Комисията (ОВ, L 327/1 от 11 декември 2015 г.), наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2015/2283. Доколкото действително посочените хранителни продукти, съдържащи канабидиол (CBD), представляват нова храна по смисъла на чл. 94 ЗХ, то те следва да бъдат включени в списъка на Съюза на новите храни, преди да бъдат пуснати на пазара. Към момента на съставянето на акта е видно, че такова включване в списъка, уреден с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 на Комисията от 20 декември 2017 година за изготвяне на списъка на Съюза на новите храни в съответствие с Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета липсва относно новите храни. По отношение на останалите мотиви, изложени в първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, доколкото споделя изцяло същите. Предвид горните съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 вр. с чл. 143, ал. 3 АПК разноски следва да бъдат присъдени на ответника Студио Смарт ЕООД в общ размер от 1200 (хиляда и двеста) лева, съобразно своевременно представен списък по чл. 80 ГПК. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение