Решение № 10739 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4906/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, съдържаща искане за отмяна на влязлото в сила Решение № 797 от 26.01.2026 г. на Върховния административен съд, Трето отделение по адм. дело № 5343/2025 г., с което е оставено в сила Решение № 8331/11.03.2025 г., постановено от Административен съд София-град, Трето отделение, 61 състав по адм. дело № 7430/2024 г., а при условията на евентуалност – за прогласяване на нищожност на решението на основание чл. 128а АПК. Искането е предявено от М. Б. Д., [ЛНЧ], с адрес в гр. Балчик, [адрес] чрез адвокат С. Танчовски с посочено правно основание чл. 239, т. 1 АПК. Поддържа се, че като собственик на жилищна сграда на територията на комплекс [адрес] Д. е оспорила пред АССГ Решение № Ж-552/24.06.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което се отказва присъединяване на нейното жилище като самостоятелен обект към електропреносната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД. С първоинстанционното решение на АССГ жалбата й е отхвърлена. За да го остави в сила, ВАС е приел, че макар комплексът да е присъединен към електропреносната мрежа като единен обект по смисъла на чл. 117, ал. 5 от Закона за енергетиката, за „Електроразпределение Север“ АД е обективно невъзможно да реализира процедура по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ поради неяснота на собственика на енергийната структура. Искателят заявява, че след датата на устните състезания по адм. д. № 5343/2025 г. на ВАС (04.12.2025 г.), по търг. дело № 819/2025 г. на ВКС, ІІ ТО е постановено Решение № 19 от 23.01.2026 г., с което е отменено Решение № 750/23.12.2024 г. по в. т. д. № 495/2024 г. на Софийски апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Позовава се на указанията, дадени в мотивите на ВКС, че въззивният съд е следвало служебно да се произнесе по нищожността на сделката поради правната невъзможност на предмета; че енергийната инфраструктура носи характеристики на принадлежност към главна вещ и е изключена от гражданския оборот. В заключение се сочи, че е налице основанието по чл. 239, т. 1 АПК - новооткрито обстоятелство, представляващо Решение № 19 от 23.01.2026 г., постановено от ВКС, ІІ ТО по търг. дело № 819/2025 г., претендира се отмяна на влязлото в сила Решение № 797 от 26.01.2026 г. на ВАС, Трето отделение по адм. дело № 5343/2025 г. и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на тази инстанция. Ако искането не бъде уважено, да се прогласи нищожността на решението на ВАС. Претендират се деловодните разноски. В съдебно заседание адв. Танчовски поддържа исканията, позовава се и на Решение № 412/18.08.2026 г. на САС, 15-ти търговски състав, с което неяснотата относно собствеността върху енергийната структура е премахната. Ответникът по искането, Комисията за енергийно и водно регулиране, в подаден от председателя писмен отговор, а в съдебно заседание от юрк. Бельова, оспорва основателността на главното искане и допустимостта на предявеното при условията на евентуалност. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на заплатеното на адв. Танчовски по договора за правна защита и съдействие. Ответникът по искането „Електроразпределение Север“ АД, в писмено становище на адв. Николов, преупълномощен от АД „Величков, Желязков и партньори“, оспорва основателността му и претендира разноски по списък. Петчленният състав на Върховния административен съд намира, че искането на М. Б. Д. за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално допустимо - подадено е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледано по същество, е неоснователно поради следните съображения: С Решение № 797 от 26.01.2026 г. по адм. дело № 5343/2025 г. тричленният състав на Върховния административен съд е оставил в сила Решение № 8331/11.03.2025 г., постановено по адм. дело № 7430/2024 г. по описа на АССГ, с което е оставена без разглеждане жалбата на М. Д. срещу Решение № Ж-670/27.07.2023 г. на КЕВР и е отхвърлена жалбата на настоящия искател срещу Решение № Ж-552/24.06.2024 на КЕВР. Касационният съдебен състав се е позовал на чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК и е приел, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. В решаващите мотиви е отразено, че по отношение на енергийната инфраструктура на територията на комплекса има висящо производство по предявен иск от временния синдик на „Лайт Хаус Голф Ризорт“ АД (обявено в неплатежоспособност, с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2011 г.) за прогласяване на недействителност на сделка между „Лайт Хаус Голф Ризорт“ АД и „АЦК“ ООД и попълване на масата на несъстоятелността. Именно поради това „Електроразпределение Север“ АД е в обективна невъзможност да реализира процедура по договаряне на чужди съоръжения на основание чл. 117, ал. 8 ЗЕ, тъй като не е ясно кой е титуляр на правото на собственост върху енергийната инфраструктура, разположена на територията на комплекса. Влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна по чл. 239, т. 1 АПК когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Искателката не прилага нови писмени доказателства, от което следва, че същата се позовава само на ново обстоятелство, изразяващо се в постановяването на Решение № 19/23.01.2026 г. по т. д. № 819/2025 г. на ВКС, ІІ ТО, с което е отменено Решение № 750/23.12.2024 г. по в. т. д. № 495/2024 г. на Софийски апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Според искателката се касае за ново обстоятелство, което е настъпило след датата на устните състезания по адм. дело № 5343/2025 г. на ВАС, с оглед на което не би могло да й стане известно в хода на касационното производство. Съдебната практика по Глава Четиринадесета от АПК е последователна в разбирането, че основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК са изчерпателно изброени и не могат да се тълкуват разширително, тъй като въз основа на тях се посяга върху силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Извънинстанционният контрол по чл. 239, т. 1 АПК се отнася до новооткрити доказателства, които са установени като налични след приключване на производството по съдебния контрол на индивидуален административен акт. Наличието на новооткрито доказателство само по себе си не може да разруши стабилитета на решението, което е влязло в сила. Необходимо е това доказателство да е относимо и от значение за делото по начин, обуславящ различен изход на спора. Наред с това искателят следва да установи, че въпреки неговата процесуална активност не е могъл да се снабди с доказателства, които, ако са били налице при разглеждане на делото пред първостепенния съд, а след това и при касационния съдебен контрол, изходът от делото би бил различен. Фактите не трябва да са новосъздадени, тоест да са възникнали след завършване на устните състезания и след постановяване на съдебно решение. Това е така, защото новосъздадените (нововъзникналите) факти не се преклудират от силата на пресъдено нещо с неговите обективни и субективни предели. В разглеждания случай предпоставките по чл. 239, т. 1 АПК не са налице. Пред АССГ е оспорено решение на КЕВР, с което жалбата на Д. срещу отказа на „Електроразпределение Север“ АД да присъедини собствения й имот към електропреносната мрежа е приета за неоснователна при съобразяване на неприключилия с влязъл в сила съдебен акт спор за правото на собственост върху енергийната инфраструктура на комплекс „[заличен текст], в който се намира имотът на искателя. Дължимата проверка на законосъобразността на административния акт е към датата на издаването му – чл. 142, ал. 1 АПК. От представените с искането и приетите в осз на 01.10.2026 г. писмени доказателства не се установява спорът за собствеността на сочената инфраструктура да е разрешен със сила на пресъдено нещо. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че соченото от искателя "ново обстоятелство" не е такова по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, от съществено значение за изхода на спора и не би могло да доведе до различен правен резултат. Това налага отхвърляне искането за отмяна на влязлото в сила решение като неоснователно. Предявеното при условията на евентуалност искане за прогласяване на неговата нищожност е предявено пред ненадлежен съд по чл. 128а, ал. 2 АПК и следва да бъде изпратено на Административен съд София-град – чл. 135, ал. 2, изр. 1 АПК. С оглед изхода на спора и своевременно заявените искания на ответниците се следват разноски – на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро, а на „Електроразпределение Север“ АД адвокатско възнаграждение в размер на 613,55 евро. Воден от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, чл. 135, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 128а, ал. 2, Върховният административен съд - І колегия, петчленен състав,