Решение № 2555 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10579/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Ен Ес Сълюшънс ООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение 11537 от 10.07.2024 г., постановено по адм. д. 3005/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводите на съда не са съобразени със събраните по делото доказателства, от които се установява, че към м.12.2022 г. съдружниците в дружеството не са използвали процесния имот за лични нужди. Подчертава, че договорът за наем, сключен през м.01.2023 г. между Ен Ес Сълюшънс ООД и неговият управител Н. Х. е напълно валиден, отговаря на предмета на дейност на дружеството и чрез него дружеството е осъществявало икономическа дейност. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт, отмяна на РА и присъждане на сторените разноски за касационното производство. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в о.с.з. оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-22221423001298-091-001/20.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 224/ 16.02.2024 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София, с който за Ен Ес Сълюшънс ООД, гр. София са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчните периоди м.11-12.2022 г. и м.01-02. 2023 г. в общ размер от 95 224,88 лв. и са определени лихви за забава в размер на 7 364,24 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизионното производство е констатирано, че предмет на дейност на Ен Ес Сълюшънс ООД през процесните периоди е инвестиция в недвижим имот. По обясненията на управителя на дружеството целта на покупката е имотът да се отдава под наем краткосрочно, чрез различни платформи. Установено е, че с договор за продажба, извършен с нотариален акт 57, том. IV, per. 4656, дело 437/2021 г. от 14.07.2021 г. на 14.07.2021 г. дружеството е закупило от Артекс Инженеринг АД следните недвижими имоти, находящи се в София, [улица], представляващи: апартамент [номер], със застроена площ /ЗП/ от 153,50 кв. м., заедно с мазе Б 4 със ЗП 4,90 кв. м. и гараж Г 1 със ЗП 33,40 кв. м., за сумата от 217 500,00 евро, без ДДС, заедно с ДДС в размер на 43 500,00 евро или общо в размер на 261 000,00 евро, с левова равностойност 510 471,63 лв. За покупката ревизираният, в качеството си на получател, е ползвал право на приспадане на данъчен кредит в размер на 85 078,61 лв. по 2 фактури, издадени от продавача: фактура 7613/13.07.2021 г. с данъчна основа /ДО/ 382 853,71 лв. и ДДС 76 570,75 лв. - с предмет сграда и фактура 7426/25.05.2021 г. с ДО 42 539,30 лв. с ДДС 8 507,86 лв., с предмет аванс. При тези данни, приходните органи са приели, че ревизираното лице не е спазило изискванията за начисляване на ДДС по реда на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 5 и чл. 111, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като в последния данъчен период м.02.2023 г., след който е прекратена регистрацията по ЗДДС, е следвало да начисли ДДС в размер на 85 078,61 лв. за недвижимия имот, за който е ползвало право на приспадане на данъчен кредит през м.05.2021 г. и през м.07.2021 г. По тежи съображения ревизиращите са начислили ДДС в същия размер за д.п.м. 02.2023 г. Констатирали са още, че през ревизираните периоди дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 959,94 лв. по 54 фактури за покупка на материали и услуги, свързани с обзавеждането на апартамента. В тази връзка приходните органи са съобразили, че през д.п.м.11.2022 г. и м.12.2022 г. имотът е ползван за лични нужди от управителя на дружеството и неговото семейство, с оглед на което и на основание чл. 71б във връзка с чл. 71а ЗДДС са отказали право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 9 522,97 лв. Същевременно за д.п.м. 01.2023 г., на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС, с РА е извършена корекция на правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 270,65 лв. по фактура, издадена от М2 Флорингс ЕООД, поради дублирането й с фактура със същите стойности, но с друг номер, която е включена в дневника му за покупки през м.02.2023 г. За д.п.м. 02.2023 г., на основание чл. 71б във връзка с чл. 71а от ЗДДС, с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 454,81 лв. частично по фактура, издадена от Артекс Инженеринг 2000 ООД, с предмет: месечна такса за периодите от 31.12.2021 г. до 02.2023 г., видеонаблюдение и рутери за интернет. Относно таксите за месеците от януари до декември 2022 г., ревизиращите са изтъкнали, че апартаментът, с който са свързани тези услуги, е ползван за лични нужди на управителя на дружеството. След анализ на събраните доказателства и доводите на страните, първоинстанционният съд е приел, че спорът се концентрира върху въпроса дали покупката на процесния жилищен имот е действително свързана с икономическата дейност на дружеството и евентуално доколко е налице измамна практика. В тази връзка решаващият състав се е позовал на решение на СЕС по дело С 151/2011г. и е приел, че покупката на недвижимия имот от името на дружеството е привидна сделка. Съдът е съобразил, че предметът на дейност на дружеството се свежда до покупката, ремонта и обзавеждането на този имот, както и че покупката на имота е осъществена с лични средства на управителя налични и осигурени чрез банков заем, като негов съдлъжник е съпругата. Покупката не е била предназначена за обезпечаване на някаква реална икономическа дейност на търговеца, а да обезпечи жилищните нужди на семейството на управителя, което не е притежавало друг свой имот и веднага след завършване на апартамента се е нанесло да живее в него. В обобщение е формиран извод, че чрез покупката на имота от ревизираното дружество, неговият управител е целял да получи данъчно предимство, което не му се следва да избегне плащането на ДДС по повод на сделката и да ползва данъчен кредит по покупките, свързани с довършителните ремонтни дейности и обзавеждането на апартамента, поради което законосъобразно с РА е извършена корекция на ползвания от него данъчен кредит. Относно отказаното правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 270,65 лв. за данъчен период м. 01.2023 г. по проформа и впоследствие дублирана фактура, издадена от М2 Флорингс ЕООД, съдът е приел, че в тази му част РА е законосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Несподелима е тезата на касатора, че при постановяването на атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Той е обсъдил всички относими към спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което е формирал обосновани фактически и материално законосъобразни правни изводи. Както правилно е приел решаващият състав, спорът между страните е концентриран върху въпроса дали покупката на процесния жилищен имот, получените стоки и услуги за обзавеждане на апартамента, за видеонаблюдение и на рутери за интернет, са свързани с икономическата дейност на дружеството. Специалната разпоредба на чл. 3, ал. 2 ЗДДС предвижда, че независима икономическа дейност е всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Съдът правилно е приел, че от Ен Ес Сълюшънс ООД не е извършвана независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, пр. второ, а именно- експлоатация на процесния недвижим имот с цел получаване на редовен доход от него. Въз основа на съставения протокол 1841694/12.12.2022 г. за извършено посещение на адреса на имота съдът обосновано е приел за установено, че при проверката в жилището е открита съпругата на управителя и апартаментът е обитаем от собствениците. Този извод се потвърждава и от справката в информационните масиви на НАП, въз основа на която е установено, че управителят на ревизираното дружество, неговата съпруга и двете им деца, са регистрирали административният адрес на процесния апартамент като свои постоянни адреси, считано от 18.01.2022 г. Противното на разбирането на касатора не би могло да се приеме, че чрез договорът за наем, сключен през м.01.2023 г. между Ен Ес Сълюшънс ООД и неговият управител Н. Х., дружеството е осъществявало своята независима икономическа дейност. В тази връзка следва да се изтъкне, че този договор за наем е сключен между свързани лица - ревизираният и неговият управител, а и в качеството си на частен диспозитивен документ същият е непротивопоставим на трети лица относно доставерността на неговата дата. При липсата на други относими доказателства, които да подкрепят верността на неговото съдържание, то правомерно първостепенният съд не е кредитирал същия и е приел неустановените факти за неосъществени. Съгласно разясненията на СЕС, за да възникне правото на данъчен кредит по отношение на дълготрайни активи е необходимо лицето да е придобило съответния актив в качеството си на данъчнозадължено лице и да е включило този актив в стопанските си активи, както и да е придобило актива за целите на икономическата си дейност (Решение от 14 юли 2005 г. по дело Charles и Charles-Tijmens, C434/03, Recueil, точка 23; Решение от 22.03.2012). Според мотивите, обективирани в т. 38 от Решението на СЕС по дело С-153/11, в хипотезата, при която дадена сделка се състои в придобиването на дълготраен актив, предназначен отчасти за лично и отчасти за професионално ползване, данъчнозадълженото лице може да избере да включи изцяло актива в имуществото на предприятието (вж. в този смисъл Решение от 4 октомври 1995 г. по дело Armbrecht, CU291/92, Recueil, стр. IU2775, точка 20 и Решение от 14 юли 2005 г. по дело Charles и Charles-Tijmens, C434/03, Recueil, точка 23, както и цитираната съдебна практика), като в такъв случай дължимият при придобиването на този актив ДДС по принцип подлежи изцяло на приспадане. В случая обаче, Ен Ес Сълюшънс ООД не е представило по делото каквито и да било доказателства, от които да се направи обоснован извод, че имотът дори частично се ползва в икономическата дейност на дружеството. Съгласно т. 37 от решението по дело Klub, С-153/11 СЕС изрично сочи, че когато стоката не се използва за нуждите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от същата директива, а то я използва за личните си нужди, то не може да възникне никакво право на приспадане (вж. в този смисъл Решение по дело Lennartz, точка 9 и Решение по дело HE, С-25/03, точка 43, посочени по-горе). Съобразно даденото в Решението на СЕС по дело С-153/11 тълкуване, въпросът дали данъчнозадълженото лице действа в това си качество е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на това данъчнозадължено лице (вж. в този смисъл Решение по дело Bakcsi, точка 29 и Решение по дело ЕОН Асет Мениджмънт, точка 58, посочени по-горе). В същото решение (т. 48) е посочено, че от друга страна, в случаи на измама или злоупотреба, при които данъчнозадълженото лице е дало вид, че желае да разгърне конкретна икономическа дейност, но всъщност се е опитало да включи в своето частно имущество стоки, които могат да бъдат предмет на приспадане, данъчната администрация може да поиска възстановяването с обратна дата на приспаднатите суми, тъй като приспаданията са били допуснати въз основа на неверни декларации (вж. Решение по дело Schlossstrasse, посочено по-горе, точка 40 и цитираната съдебна практика). Правилен в тази връзка се явява изводът на решаващия състав, че след като имотът не е придобит за целите на независимата икономическа дейност на дружеството, а за лични нужди на управителя, то законосъобразно с РА е отказано признаване на право на данъчен кредит както по фактурите за покупката на апартамента и гаража, така и за доставките на стоки и услуги във връзка с обзавеждането на апартамента, видеонаблюдение и рутери за интернет, по фактури, издадени от Артекс Инженеринг 2000 ООД. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу оспорения РA, първостепенният съд е постановил правилно решение, 8което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконслутско възнаграждение за касационното производство в размер на 360 лв. на основание чл. 24, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК- Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение