Решение № 8706 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9760/2011 г.

Решение № 8706 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9760/2011 г., V о., докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Смолян, против решение № 195/16.06.2011 г., постановено по а. д. № 169/2011 г. по описа на Административен съд Смолян (АСС). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСС е отменил решение № 7/15.04.2011 г. на кмета на община Смолян с което е разрешен частичен достъп до обществена информация на Зарко Филипов Маринов чрез предоставяне на копие от договор между община Смолян и "Титан Клинър" ООД, Кърджали от 30.08.2006 г. и копие от договор между община Смолян и "Еко Титан Груп" АД от 2008 г., в които са заличени част от текстовете в частите, с които е отказан достъп до заличените текстове относно цени, като незаконосъобразно и е задължен кмета да предостави достъп на Маринов до заличената информация в съдържанието на двата договора. Недоволен, кметът на община Смолян обжалва решението. Счита същото за неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон. Моли отмяната му, като претендира и за направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Зарко Маринов, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС) за да се произнесе, възприе изцяло установеното от АСС от фактическа страна. Фактическите изводи на съда не се оспорват от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи по делото. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Първият довод за нарушение на закона е за направен от АСС неправилен правен извод за наличие на "надделяващ обществен интерес" (НОИ), предвид факта, че заявителят Маринов е действал лично и като физическо лице, а не като представител на група хора - част от обществото. Този довод е неоснователен. Характеристиките на търсещия обществена информация са ирелевантни за съществуването на такъв интерес. Съгласно легалното определение на понятието (§ 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ) НОИ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по 3, б. "е" такъв има винаги, когато чрез искания достъп се търси постигането на определени, посочени в закона цели, а не когато информацията се иска от "група хора" - части от обществото. НОИ може да съществува и в случаите, когато обществената информация се търси само от едно физическо лице. Неоснователен е и вторият довод: при наличието на предвидената в § 1, т. 5, изр. 2 от ДР на ЗДОИ презумпция за съществуването на НОИ, в тежест на жалбоподателя било да докаже неговото съществуване. Това тълкуване противоречи изцяло на логиката на закона и смисъла и съдържанието на употребените там термини. Думата "презумпция" означава предварително приемане на нещо за вярно до доказване на обратното. Т. е. предвидената в § 1, т. 5, изр. 2 във вр. с б. е", пр. 4 от ДР на ЗДОИ презумпция приема по начало наличието на НОИ, във всички случаи, когато са налице условията на т. "а" до "е" на § 1, т. 5 от ДР на закона. По тази причина позоваващият се на този текст не е длъжен да доказва съществуването на НОИ. Онзи, който твърди обратното, е длъжен да го докаже, което в случая не е направено. Предвид направения анализ на втория довод за нарушение на закона, неоснователен се явява и третияТ такъв предвид обстоятелството, че той се позовава изцяло на изложеното по-горе. Разкриването на търговската тайна действително е възможно да доведе до нелоялна конкуренция. В случая обаче законодателят е преценил, че прикриването на обществена информация при наличие на НОИ ще доведе до по-големи вреди, поради което е дал приоритет на изискването за нейното разкриване и предоставяне пред евентуалното проявление на нелоялна конкуренция. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон. По изложените съображения, следва обжалваното решение да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС