Решение № 834 от 25.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9181/2022 г.

Решение № 834 от 25.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9181/2022 г., II о., докладчик съдията Бранимира Митушева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез процесуалния представител юрк. Механджиева, срещу Решение № 4924 от 18.07.2022 г., постановено по адм. дело № 4036/2021 г. на Административен съд София – град в частта, с която е обявена за нищожна заповед № РД-09-50-567/21.12.2001 г. на главния архитект на Столична община в частта по т. 2, с която е одобрено частично изменение на регулационния план на [жк], гр. Банкя, кв. 6 – промяна на уличната регулация между о. т. 50 – о. т. 30а до о. т. 29, както и е осъдена Столична община да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение в оспорената му част. Твърди се, че е неправилен извода на съда за некомпетентност на административния орган, тъй като оспореният акт е издаден на основание чл. 6, т. 7 от Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ, отм./, във връзка със заповед № РД-09-283/18.04.2020 г. на кмета на Столична община, с която са предоставени на главния архитект на Столична община правомощията по териториално и селищно устройство, съгласно Приложение № 1 и № 2, на основание чл. 184, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ (отм.). Според касатора неправилно съдът е приел, че тежестта на доказване на фактите, свързани с изпълнение на условията за валидна делегация по смисъла на чл. 184 от ЗТСУ (отм.), лежи само върху административния орган, както и че заповедта е нищожна, поради неизпълняемост в частта на проектираната улица. Твърди се също така, че в случай на липса на компетентност на органа би следвало цялата заповед да бъде обявена за нищожна. Иска решението в оспорената му част да бъде отменено, както и бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответниците. Ответниците – Д. С. и В. А., редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв. Алексов, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в приложен по делото писмен отговор. Претендират присъждане и на разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Д. С. и В. А. срещу заповед № № РД-09-50-567/21.12.2001 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 6, т. 7, във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗТСУ, § 6, ал. 3 от Преходните разпоредби /ПР/ на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, чл. 12, т. 1 и чл. 16 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм. ДВ, бр. 51/05.06.2001 г./ и § 8 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията /отм. ДВ, бр. 3/2004 г./, е одобрено: 1. Частично изменение на застроителния план за парцели І и от ХV до ХХХ, включително, кв. 6 по плана на [жк] - гр. Банкя; 2. Частично изменение на регулационния план на [жк] – гр. Банкя, кв. 6, като от парцел І-"за комплексно индивидуално жилищно застрояване" се отреждат парцели: І-106, ХV-467, ХVІ -101а, 101д, ХVІI -101 г, X. –101в, X. –101б, XX-97, X. -97, X. -98, X. -98а, X. -98б, X. -99, X. -99, X. -100, X. -100а, X. -458, XXX-432, както и се промяна уличната регулация между о. т. 50 – о. т. 30А до о. т. 31, по зелените линии, цифри и букви, съгласно приложен проект. В производството пред административния съд е установено, че процесната заповед е съобщена на жалбоподателя Спасов на 26.10.2020 г., както и че същият и жалбоподателката Алексова се явяват заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 1 от ЗУТ, тъй като имот с идентификатор 02659.2190.1088, за който се легитимират като собственици попада в обхвата на предвидената промяна в уличната регулация между о. т. 50 – о. т. 30 до о. т. 31, поради и което жалбата им е допустима в частта по т. 2 от заповедта, с която е одобрено частично изменение на на регулационния план на [жк], гр. Банкя, кв. 6 – промяна на уличната регулация между о. т. 50 – о. т. 30а до о. т. 29. За изясняване на делото от фактическа страна е приета и съдебно – техническа експертиза, съгласно която частичното изменение на застроителния и регулационен план /ЧИЗРП/ за кв. 6, одобрено с процесната заповед, засяга имота на жалбоподателите, тъй като с процедираното изменение се изменя уличната регулация в участъка от о. т. 29 до о. т. 50, в резултат на което се увеличава площта от имот с идентификатор 02659.2190.1088, включена в улицата. Вещото лице е констатирало, че около 225 кв. м. от имота попадат в новопроектираната улица по о. т. 29-30а-50 и около 97 кв. м. попадат в проектен УПИ ХХII -98. За да постанови оспореното решение административният съд е приел, че процесната заповед в частта по т. 2 за промяна на уличната регулация между о. т. 50 – о. т. 30а до о. т. 29 е нищожна, поради материална некомпетентност на органа, който я постановил. Съдът е приел, че за установяване на компетентността на органа – издател на административния акт, ответникът е представил заповед №РД-09-283/18.04.2000 г. на кмета на Столична община, с която последният е предоставил на главния архитект на Столична община и на кметовете на районите правомощия по териториално и селищно устройство, съгласно Приложения № 1 и № 2, на основание чл. 184, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ (отм.), както и че с нормата на чл. 102, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на столичната общинска администрация /ПОДСОА/, при условията на чл. 184, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ (отм.), Столичният общински съвет /СОС/ е предоставил на главния архитект и на кметовете на райони, функции на кмета на Столична община, съгласно приложения № 1 и № 2. Според административния съд обаче по делото не е установено наличие на съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството за предоставяне на правомощията по чл. 6, т. 7 от ЗТСУ (отм.) на главния архитект - издател на акта в конкретния случай, в съответствие с изискването на чл. 184 от ЗТСУ (отм.). Първоинстанционният съд е обосновал извод, че тежестта на доказване на този положителен факт, свързан с изпълнение на условията за валидна делегация по смисъла на чл. 184 от ЗТСУ, лежи върху административния орган, който не е съумял да се справи с тази тежест, като съответни документи, удостоверяващи волята на Общинския съвет и на министъра, като част от валидното упражняване на властнически правомощия по делегация от страна на главния архитект, е следвало да бъдат част от административната преписка, още повече, че компетентността на издателя на административния акт е изрично оспорена в жалбата. Въз основа на така установеното съдът е обосновал извод за недействителност на заповедта в частта по т. 2, за която е налице правният интерес на жалбоподателите. Съдът, позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, е допълнил мотивите си отбелязвайки, че в посочената част по т. 2 за промяна на уличната регулация между о. т. 50 – о. т. 30А до о. т. 29, административният акт е неизпълняем, поради установената денивелация 12 кв. по отношение на имот с идентификатор 02659.2190.1088 и наклон по линията на оста на улицата, изчислен между отделните хоризонтали, между 30 % – 40 %. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, обосноваващ извод за нищожност на заповедта в оспорената част по т. 2. В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове. Безспорният критерий за нищожен административен акт е когато е издаден от некомпетентен орган. Съгласно чл. 6, т. 7 от ЗТСУ (отм.), посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед и приложима в конкретния случай, измененията на подробните градоустройствени планове, се одобряват от кмета на общината. С разпоредбата на чл. 184, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) е предвидена законова възможност за делегиране на тези правомощия на заместник-кмет и на главния архитект /инженер/ при общината, но при спазване на определени условия, а именно: решение на съответния общински съвет, разрешаващо делегиране на правомощия от страна на кмета, и съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството за това. По същия ред ал. 2 на чл. 184 от ЗТСУ (отм.) предвижда и общинския съвет на Столична община да предоставя функции на съответния заместник – кмет, на главния архитект на София, на началника на "Архитектура и градоустройство" при Столична община и на кметовете на общините. В конкретния случай по делото е представено позитивно решение на СОС – чл. 102, ал. 4 от ПОДСОА, приет с Решение № 3 по Протокол № 10/03.04.2000 г. на СОС, но не е установено наличие на изрично изразено съгласие от страна на министъра на регионалното развитие и благоустройството за прехвърляне на функции по чл. 6, т. 7 от ЗТСУ (отм.) на главния архитект на гр. София, издател на процесния акт. Както и правилно е приел първоинстанционният съд, тежестта на доказване на този положителен факт, свързан с изпълнение на условията за валидна делегация по смисъла на чл. 184 ЗТСУ (отм.), лежи върху административния орган, който не е съумял да се справи с тази тежест нито в първоинстанционното производство, нито в настоящото касационно производство, доколкото и пред настоящата инстанция не са ангажирани относимите писмени доказателства. Този извод не се променя и от обстоятелството, че в заповед № РД-09-283/18.04.2020 г. на кмета на Столична община, с която последният е предоставил съответните правомощия на главния архитект на гр. София, е цитирано "писмо № 07-00-96/21.12.1999 г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройството", тъй като това писмо не е част от административната преписка и не става ясно дали същото удостоверява волята на министъра за упражняване на властнически правомощия по делегация от страна на главния архитект на гр. София в хипотезата на чл. 6, т. 7 от ЗТСУ (отм.). В тази връзка следва да се има предвид, че липсата на един от относимите документи по преписката и по делото, води до единствения възможен извод - за неговото изначално отсъствие. С оглед на това и поради неизпълнение на законовите условията, при които е било допустимо делегирането на правомощия по изменение на градоустройствения план, следва да се приеме, че издателят на оспорената заповед не е разполагал с валидно правомощие за това при условията на делегация, поради което правилно съдът е обявил нейната нищожност в частта, по отношение на която жалбата е била процесуално допустима. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Настоящият състав не споделя и възражението на касатора, че в случай, че съдът е имал нужда от допълнителни доказателства относно компетентността на издателя на акта е следвало да го задължи да ги предостави. В изпълнение на изискването на чл. 170, ал. 3 от АПК с определение от 16.09.2021 г. съдът изрично е указал на ответника, че в негова тежест, съгласно ал. 1 на чл. 170 от АПК, е да установи съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания за издаване на оспорената заповед, като изпълнение на тези изисквания безспорно е наличието на компетентност на издателя на акта. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е допустимо и законосъобразно, поради което то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на ответниците за присъждане на разноски като основателно следва да бъде уважено за сумата от 1250 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, състав на Второ отделение на Върховния административен съд,