Решение № 10513 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6129/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. К. Т. против решение № 12550 от 31.03.2026 г., постановено по адм. д. № 8372/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд - София – град отхвърля жалбата на Й. К. Т. против заповед № 961/17.07.2025 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. – поради съкращаване на длъжността, е прекратено служебното правоотношение на Й. К. Т., заемащ длъжност „главен експерт“ в отдел „Координация, комуникация и техническа помощ“ в Главна дирекция „Оперативна програма – Околна среда“ в министерството на околната среда и водите. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът констатира, че длъжността, заемана от служителя съществува в щатното разписание, действало до 18.07.2025 г., а след това в утвърденото ново длъжностно разписание от 18.07.2025 г. същата не съществува, като предприетите структурни промени от органа по назначаването са въз основа на доклад от 16.07.2025 г. на Главна дирекция „ Оперативна програма „Околна среда“ и са утвърдени със Заповед № ЧР-11/17.07.2025 г. Излага съображения, че длъжността заемана от Й. Т. не е идентична с новооткритата длъжност – „главен експерт“ в отдел“ Законосъобразност на процедури, управление на риска и контрол“ в сектор „Управление на риска и контрол“, като част от еднаквите задължения в длъжностните характеристики за двете длъжности не обосновава извод, че длъжността на жалбоподателя продължава да съществува като система от функции, задължения и отговорности. По тези съображения съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Видно от приложеното по делото разписание на длъжностите в сила от 01.06.2025 г. е, че Главна дирекция „“Оперативна програма-Околна среда“ е с 121 щатни бройки, като в отдел „Координация, комуникация и техническа помощ“ общо бройките са 11, от които 6 са за длъжността „главен експерт“. С поименно разписание на длъжностите е установено, че шестте бройки са заети. Видно от разписанието на длъжностите, в сила от 18.07.2025, г. е, че бройките за длъжността, заемана от жалбоподателя са намалени с една, а щатните бройки в дирекцията остават 121. С това щатно разписание, както и с приложената по делото заповед № ЧР-11/17.07.2025 г. на министъра на околната среда и водите се установява, че в Главна дирекция „Оперативна програма “Околна среда“ е създаден нов отдел „Законосъобразност на процедури, управление на риска и контрол“ със сектор Законосъобразност на процедури и сектор „Управление на риска и контрол“, като в първият сектор са разкрити 8 бр. за длъжността „главен експерт“, а във втория сектор са разкрити 6 бр. за длъжността „главен експерт“. Видно от поименното разписание в сила от 18.07.2025 г., е че в новосъдадения отдел „Законосъобразност на процедури, управление на риска и контрол“, сектор „Управление на риска и контрол“ са налице 4 вакантни бройки за длъжността „главен експерт“. С приложените по делото длъжностни характеристики за длъжността, заемана от жалбоподателя и вакантната длъжност за “главен експерт“ в новосъздадения отдел Законосъобразност на процедури, управление на риска и контрол“, сектор „Управление на риска и контрол“ е, че са налице някои различия в преките задължения, но изискванията за заемане на длъжността са идентични, като длъжностите са в рамките на една и съща дирекция, чиито функции са същите. Следователно след като длъжностната характеристика за длъжността „главен експерт“, заемана от Й. Т. и длъжността „главен експерт“ в новосъздадения отдел и сектор са идентични и са налице 4 вакантни щатни бройки, то не е налице и съкращаване на заеманата от служителя длъжност. Целта на съкращаване на длъжността е оптимизиране на дейността на съответната администрация с намаляване на определен брой длъжности, които ще се изпълняват от по-малко на брой служители, която цел в случая не е налице. Напротив на мястото на съкратените щатни бройки са създадени нови, част от които са вакантни, а общият брой на дирекцията е запазен. Изложеното обосновава извод и за противоречие на оспорения административен акт с целта на закона, което също е основание за неговата отмяна. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да се осъди министерството на околната среда и водите да заплати на Й. К. Т. сумата 1147.08 евро, представляваща направени по делото разноски, от които 1111.29 евро, представляваща заплатени адвокатски възнаграждения за двете съдебни инстанции и 35.79 евро, представляваща заплатена държавна такса за касационното производство. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно. Същото за първоинстанционното производство е в минимален размер – чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а заплатеното адвокатско възнаграждение за касационното производство е близо до минималния размер, като не всяко уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение над минималния размер е прекомерно, тъй като следва да се отчита и свободата на договарянето между страните. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,