Решение № 11620 от 16.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8246/2021 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Закуан, гражданин на Сирия, чрез адвокат Желев срещу решение 417 от 29.06.2021г., постановено по адм.дело 534 по описа за 2021 г. на Административен съд Хасково. С него е отхвърлена жалбата му срещу решение 1430 от 14.05.2021г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците с отказ на лицето да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба. Иска отмяна на решението на съда като неправилно. Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ оспорва така подадената касационна жалба. Поддържа становище за правилност на съдебното решение и на решението на административния орган. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било решение 1430 от 14.05.2021г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците с отказ на лицето М. Закуан да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е обсъдил подробно представената бежанска история, доказателствата към преписката и е приел от фактическа страна, че липсват такива, които да водят до наличие на заплахи от всякакво естество, които да водят до риск за живота или свободата на искащия закрила. Напускането на страната на произход е въз основа на причини, които не са свързани с опасения от преследване по смисъла на Закона за убежището и бежанците. Поради което е извел правните изводи за липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е правилно. Не са допуснати твърдяните от касатора нарушения на материалния закон основание по чл.209 т.3 пр.1 от АПК за отмяна на съдебния акт. Няма допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът подробно и надлежно е обективирал в акта си фактите, анализирал ги е и е извел фактическите изводи за липса на фактически действия, които да създават у жалбоподателя основателни опасения за живот и свобода. Тези опасения не следва да бъдат от личен характер, те трябва да са свързани с посочените в ЗУБ и европейските документи рискове, свързани с изповядвани от нея религия, политически убеждения и др. Правилно е направена преценката за възможността да се ползва закрилата на друга държава, в която е пребивавал необезпокоявано последните 8 години територията на Иракски Кюрдистан, която представлява трета сигурна държава по смисъла на чл.71 т.9 от Допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците. Няма данни за съществуваща реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл.9 ал.1-3 от ЗУБ при завръщането на територията на Иракски Кюрдистан. Твърденията в касационната жалба за липса на мотиви относно чл.4 на Директива 2011/95/ЕС и противоречие с изискванията на чл.75 ал.2 от ЗУБ не могат по никакъв начин да бъдат споделени, тъй като данните от самия жалбоподател не се припокриват с изискванията за предоставяне на статут. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение