Решение № 10239 от 26.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6608/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 84, ал. 3 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Д. Мохамад, гражданин на Сирия, чрез служебен защитник адв. Якимов, против решение 416 от 02.06.2023 г. по адм. дело 563/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата против решение 3348/16.02.2023 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, постановил отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното първоинстанционно съдебно решение и постановяване на съдебен акт по същество на спора, с който да бъде отменен акта на административния орган. В открито съдено заседание се представлява от адв. Якимов. Ответникът заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), чрез юрк. Георигева, оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и недоказана. Твърди, че решението на зам.-председателя на ДАБ при МС е законосъобразно, правилно и надлежно мотивирано. Моли ВАС да остави в сила обжалваното решение. Не претендира разноски. Участващият в производството по делото прокурор от Върховната административна прокуратура излага подробни доводи за законосъобразността и правилността на обжалваното решение. Предлага съдът да отхвърли касационната жалба като неоснователна и да остави в сила първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на Д. Мохамад, гражданин на Сирия, срещу решение 3348/16.02.2023 г. на заместник-председателя ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 и при липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците му е отказано предоставянето статут на бежанец и на хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него акт е постановен от компетентен административен орган при условията на делегация по чл. 52 от ЗУБ по отношение на правомощието по чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, при спазване на административно-производствените правила и правилно прилагане на материалния закон в съответствие с неговата цел. В съдебния акт се сочи, че процедурата за предоставяне на международна закрила е надлежно осъществена - проведени са две интервюта, изложена е бежанската история на лицето, изискана е справка от ДАНС съгл. чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, съобразен е справката за страната по произход Сирия и пребиваването на жалбоподателя на територията на Република Турция. Относно материалната законосъобразност на атакувания акт, първоинстанционният е приел, че административният орган правилно е стигнал до извод за липса на преследване, което да обосновава наличие на предпоставките в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, а именно основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, съотв. не може да се направи извод за преследване или дискриминация. Съдът е приел за правилна преценката на административния орган и за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. От бежанската история и от представените по делото доказателства не се е обосновало наличието на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, заплахи или оказване на насилие. От приетите по делото справки за актуалното положение в Сирия и изявлението на лицето за пребиваването му в Република Турция съдът е приел, че жалбоподателят е принуден да остане извън държавата си по произход Сирия, тъй като със самото присъствие на територията на тази държава като гражданин, същият е изложен на реална опасност от тежки посегателства поради насилие от протичащия в тази държава въоръжен конфликт. Но с оглед пребиваването на лицето на територията на Република Турция и преценката на органа относно сигурността в тази държава е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки съгл. § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ територията на Република Турция да се приеме за трета сигурна държава по отношение на Мохамад. По изложените съображения първоинстанционният съд не е открил доводи за основателност на жалбата, с която е сезиран и е приел, че същата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд при правилно установена фактическа обстановка е извел обосновани и в съответствие с приложимия материален закон изводи за законосъобразност на оспорвания административен акт. Настоящата касационна съдебна инстанция намира, че относимите факти са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест относно установяването на съществуването на фактическите основания при издаването на оспорения административен акт и изпълнението на нормативните изисквания. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК по отношение на решение 416 от 02.06.2023 г. по адм. дело 563 от 2023 г. на Административен съд Хасково. Съдът се е произнесъл по твърденията на жалбоподателя, спазвайки съдопроизводствените правила, правилно е приложил материалния закон и правните изводи са обосновани. Правилно е прието за неоснователно оспорването на решение 3348/16.02.2023 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, като с оглед на тъждествените оплакванията в жалбите пред двете съдебни инстанции и непосочването на конкретен касационнен порок на съдебното решение са налице основания касационната инстанция да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, чл. 221, aл. 2 от АПК. Решаващият състав на Административен съд Хасково правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, според която статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Основен показател за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, която преценка се прави във всеки конкретен случай. Касационният съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че определящото за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ е понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека и които да са достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Понятието "преследване" следва да бъде съотнесено към всеки един от елементите по чл. 8 от ЗУБ и отнасянето към всеки от посочените елементи следва да бъде съобразено и с конкретната бежанска история на чужденеца. В настоящия случай чужденецът посочва, че не е взето предвид наличието на продължителни военни действия в държавата му по произход, но това било достатъчно да се приеме, че е налице опасност за него. Съгласно данните по делото при проведените с жалбоподателя интервюта не се установява спрямо него да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Правилно е приел решаващия първоинстанционен съд, че от разказаната бежанска история не се установяват действия по преследване и в уредените в чл. 8, ал. 4 и 5 от ЗУБ хипотези, а мотивите за напускане на страната по произход не са правно значими за търсената защита. От съществено значение е обстоятелството, че касационният жалбоподател не сочи други релевантни причини, обосноваващи опасения за преследване. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е преценил за неоснователно искането на касатора за предоставяне на бежански статут, поради липса на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за правилен извода за неоснователност на оплакването срещу отказа на ДАБ при МС за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ на касационния жалбоподател. На следващо място, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд относно липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут на Д. Мохамад, гражданин на Сирия, и по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. От страна на касатора не се твърди и не се доказва да е застрашен от предвидените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ посегателства, вкл. той не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства. Предвид обстоятелствата от неговата бежанска история следва да се възприеме становището на административния орган, че чужденецът не е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване или поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му. Изявленията на жалбоподателя са разгледани изчерпателно и правилно от административния орган и от първоинстанционния съд по отношение на тълкуването и прилагането на чл. 9 от ЗУБ. Във връзка с анализа на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно е приетото за установено въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представената по делото справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС с вх. МД-743/15.11.2022 г. относно актуалната обстановка в Сирийската арабска република и представената в касационното производство справка с вх. ЦУ-1410/18.09.2023 г. относно актуалната обстановка в Република Турция. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или на реална опасност от тежки посегателства, то по отношение на него могат да намерят приложение както чл. 8, така и чл. 9 от ЗУБ. Правилни са изводите на съда, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, съобразявайки обстановката в страната на произход на чужденеца и пребиваването му в Република Турция, която за касатора представлява трета сигурна държава по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗУБ, където е преминал със семейството си през юли 2022 г. По делото е извършена преценка на сигурността в тази държава с оглед данните в изготвената справка и правилно е установено, че на територията няма въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие и е налице възможност оспорващият да поиска статут на бежанец, като при предоставянето му може да се ползва от международна закрила като бежанец. Този извод не се променя и от представената от ответника в касационното производство справка, съгласно която турските власти предлагат защита срещу връщане на всички търсещи убежище лица с произход извън Европа, които отговарят на определението за бежанец съгл. Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. Изрично е посочено, със съответно позоваване на източника по справката на ДАБ при МС, че властите в Република Турция продължават да прилагат правната рамка и процедурните гаранции за лицата, които търсят или се нуждаят от международна закрила. Като в тази връзка отново следва да се посочи, че по делото липсват данни лицето да е преследвано във връзка със своята раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, да е изложено на риск от конкретно посегателство или да е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в третата държава. По изложените съображения и като установи, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, касационният съд счита, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,