Решение № 6110 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13519/2018 г.

Решение № 6110 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13519/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. А., понастоящем в Затвора [населено място], срещу Решение № 415 от 29.06.2018 г., постановено по адм. д. № 115/2018 г. по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена исковата му молба против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за присъждане на обезщетение в размер на 2 400 лева за претърпени неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна Заповед № Д-444/17.10.2017 г. на началник на Затвора гр. П., и съответно за поставянето му в неблагоприятна среда при изтърпяване на наказанието, наложено му с посочената заповед, за периода от 18.10.2017 г. до 01.11.2017 г., ведно със законната лихва от 17.10.2017 г. до крайното изплащане на сумата. Касаторът счита решението за неправилно и претендира отмяната му, като иска исковата му претенция да бъде изцяло уважена. Ответната страна – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд П. е образувано по искова молба на Д. А. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), гр. С., с която е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди за периода от 18.10.2017 г. до 01.11.2017 г. в общ размер на 2400 лева, от които 1400 лева обезщетение от незаконосъобразна Заповед № Д-444/17.10.2017 г. на началника на Затвора гр. П., отменена с решение № 9/10.01.2018 г. по адм. д. № 819/2017 г. по описа на Административен съд П., ведно със законната лихва считано от 17.10.2017 г., и 1000 лева за претърпени неимуществени вреди от поставянето му в неблагоприятна среда при изтърпяване на наказанието, наложено му с горепосочената заповед, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2017 г. Съдът е установил от фактическа страна, че със Заповед № Д-444/17.10.2017 г. началникът на Затвора гр. П. е наказал ищеца с дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" за срок от 14 денонощия поради нарушение на установени ред, като наказанието е било изпълнено в периода от 16. 30 ч. на 18.10.2017 г. до 16. 30 ч. на 01.11.2017 г. в наказателна килия № 104. Посочената заповед е оспорена от Д. А., като с влязло в сила решение № 9/10.01.2018 г. по адм. д. № 819/2017 г. по описа на Административен съд П. е отменена. От изисканата справка съдът е установил, че наказателната килия е с размери 6, 7 кв. м., с две легла, две маси застопорени за стената, един радиатор за отопление с локално парно, но няма санитарен възел. Посочено е, че в зоната за повишена сигурност има общ санитарен възел и постоянно осигурена топла и студена вода. При желание за ползване на тоалетната лишените от свобода, намиращи се в наказателните килии, ползвали сигнални бутони. За изясняване на обстоятелствата по делото са били събрани и гласни доказателства от един свидетел, който посочил, че в наказателните килии се използва кофа за физиологични нужди и че не винаги се извеждат до тоалетна при сигнализиране, защото тези килии се намират в отделението с осъдените на доживотен затвор. Свидетелят посочил още, че леглата в наказателните килии били с разкъсани дюшеци и остри ръбове. Съдът е изследвал още и седмичното меню на лишените от свобода през исковия период, както и посещението на лекарят в наказателната килия по повод оплакванията на Д. А.. За да отхвърли исковата молба съдът приел, че по отношение на първия иск, а именно за присъждане на обезщетение в размер на 1400 лева е налице само първият елемент от фактическият състав за основателността на исковата претенция – отменена като незаконосъобразна Заповед № Д-444/17.10.2017 г. на началника на Затвора гр. П., но не са доказани настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на страх от налагане на наказание без причина, безпомощност от невъзможността да се противопостави на несправедливостта и чувство на малоценност, лоши мисли, паник атаки, накърнено човешко достойнство и безсъние. По отношение на искът за присъждане на обезщетение в размер на 1000 лева съдът приел, че в случая се касае за иск против незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора, изразяващи се в поставяне в неблагоприятна среда при изтърпяване на наказанието от незаконосъобразна Заповед № Д-444/17.10.2017 г. на началник на Затвора гр. П., ведно със законната лихва от 17.10.2017 г. Посочено е, че и по този иск не е доказано да са претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, като не са доказани и претърпени неимуществени вреди от отменената заповед. По тези съображения административният съд отхвърлил изцяло исковете. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. При така установената по делото фактическа обстановка, неправилен е изводът на административния съд, че в процесния случай не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за неимуществени вреди, произтичащи от изтърпяване на наложеното му със Заповед № Д-444/17.10.2017 г. на началника на Затвора гр. П. дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия" в периода от 16. 30 ч. на 18.10.2017 г. до 16. 30 ч. на 01.11.2017 г. В случая е установено, че всички наказателни килии имат прозорец и пряк достъп до дневна светлина и възможност за проветряване, вкл. и наказателна килия № 104. В справката е посочено, че наказателните килии нямат собствен санитарен възел, като на лишените от свобода задължително се осигурява най-малко три пъти дневно – сутрин, обяд и вечер, необходимото време за личен тоалет и ползване на санитарен възел. Достъпът на настанените там лица до санитарен възел се осигурява от постовите полицаи при необходимост и изявено желание от осъдените, като уведомяването за това става със сигнален бутон, инсталиран в спалното помещение. Въпреки това свидетелят посочва, че невинаги са били извеждани, като това налагало използването на кофи за облекчаване на физиологичните им нужди. Съгласно чл. 96 ППЗИНЗС наказателните килии се разполагат в зоните за повишена сигурност, като се осигурява подходяща изолация от останалите помещения. Помещенията, устроени като наказателни килии, трябва да отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено легло. Храненето се извършва в наказателната килия, за което се осигуряват необходимите условия. Наказаните по чл. 101, т. 7 и 8 ЗИНЗС ползват правото си на престой на открито по график, отделно от останалите лишени от свобода. На наказаните на основание чл. 101, т. 7 ЗИНЗС не се налагат допълнителни ограничения, освен законоустановените. Те нямат право на свиждане, на хранителна пратка, на пари за лични нужди и ползване на телефон. В конкретния случай ищецът, който е лишен от свобода, е бил подложен на допълнително ограничение, наложено с незаконосъобразна заповед за дисциплинарно наказание и незаконно изолиране в наказателна килия за период от 14 дни. Съответно, при преценката за нанесените неимуществени вреди на Д. А. при незаконосъобразния му престой в наказателната килия, следва да се вземе под внимание и условията, при които е пребивавал в наказателната килия, и то най – вече липсата на тоалетна и използването на кофа за облекчаване на физиологичните му нужди. Именно поради изложеното следва извод за наличие на нарушение на чл. 3 ЕКПЧ, което предпоставя понасянето на неимуществени вреди, без да е налице необходимост от доказването им от страна на ищеца, каквото е и посочването в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. На ищеца са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство и морални страдания вследствие на издадената незаконосъобразна Заповед № Д-444/17.10.2017 г. на началника на Затвора гр. П., което е и в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 ЕКПЧОС и поради това следва да бъдат възмездени с парично обезщетение. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 ЗЗД. В случая при преценката на кумулативното въздействие на установените по делото условия в исковия период, съобразена с установената по делото продължителност, настоящата инстанция намира, че справедливо е обезщетяване на причинените на ищеца вреди със сума в размер на 300 лева. Следва да се отбележи, че макар ищецът да е обособил оплакванията си за вреди в два отделни пункта, не е налице основание да се приеме, че са предявени два иска с различно основание. Понесените от Д. А. вреди произтичат от отменената незаконосъобразна заповед за настаняване в наказателна килия, като обстоятелствата във връзка с лошите условия в нея са допълнителен фактор, който подлежи на преценка при определяне размера на обезщетението. Затова и съдът неправилно се е произнесъл с два отделни диспозитива. С оглед гореизложеното, решението следва изцяло да се отмени, като вместо това следва Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да бъде осъдена да заплати на Д. А. обезщетение за причинени неимуществени вреди, изрязващи се в унижение на човешкото достойнство и морални страдания, в размер на 300 лева, понесени от изтърпяване на наложеното му с незаконосъобразна Заповед № Д-444/17.10.2017 г. на началника на Затвора гр. П. наказание в периода от 16. 30 ч. на 18.10.2017 г. до 16. 30 ч. на 01.11.2017 г. при престоя му в наказателна килия. В останалата част до пълния предявен размер от 2400 лева, исковата претенция следва да бъде отхвърлена. По отношение на претендираната лихва следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС (т. 4 от решението), при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, което в процесния случай това е датата на влизане в сила на решение № 9/10.01.2018 г. по адм. д. № 819/2017 г. по описа на Административен съд П., а именно – 10.01.2018 г. Следователно, претендираната лихва следва да се присъди именно от 10.01.2018 г., а не както е поискана в исковата молба от 17.10.2017 г. С оглед изхода от спора, разноски на ответната страна не се дължат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение