Решение № 1666 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3082/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Г. Т. срещу Решение 191 от 16.02.2024 г. по адм. д. 281/2023 г. на Административен съд Габрово / АС-Габрово/, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ на директора на Областна дирекция на МВР - Велико Търново, обективиран в писмо с рег. 366000-20761 от 12.09.2023 г. Иска се обезсилване на решението, като недопустимо касационно основание по чл.209 т.2 от АПК, тъй като съдът не е конституирал като ответник в производството и Прокуратурата на РБългария. Алтернативно се иска отмяна на решението като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопризводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Ответникът по касация директорът на ОД на МВР Велико Търново, чрез пълномощник, в становище с характер на писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството прокурор от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 153 ал.1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. С Определение 1072/24.11.2023г. първоинстанционният съд е конституирал като страни в производството жалбоподателят К. Г. Т. и като ответник директорът на ОД на МВР Велико Търново, като орган, издал оспорения акт. Страните в производството са конституирани правилно. Прокуратурата на Република България не притежава пасивна процесуална легитимация, поради което липсват основания за конституирането й като ответник в производството. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че със заявление 366000-13568/21.08.2023г., адресирано до министъра на правосъдието и до директора на ОДМВР - Велико Търново, К. Г. Т. е поискал получаване на информация на основание чл.83 от НПК, а именно: 1. Предоставяне на записи от вътрешни охранителни камери, поставени в сградата на съдебната палата на Районен съд - Елена и 2. Информация за данните на лицата - автори на подаден срещу него сигнал /три имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес/. Към заявлението на К. Т. е представен посочения от него сигнал, адресиран до Висшия адвокатски съвет, както и още три приложения, подробно описани в заявлението. Първоинстанционният съд е приел за установено, че въз основа на изложени в сигнала факти и обстоятелства се иска образуване на дисциплинарно производство срещу адвокат К. Г. Т., както и че сигнала е подписан от общо 10 лица 9 служители на Районен съд - Елена, вкл. Съдебно-изпълнителна служба, Бюро съдимост и Служба по вписвания при РС - Елена, и един служител на ВТРП, ТО Елена. Сигнала съдържал посочени имена и длъжности на подписалите го лица, от което съдът извел извод, че не е анонимен. Приел за установено и, че тъй като заявлението е имало за адресат и министъра на правосъдието, с електронно подписано от зам. министър писмо, рег. 94-К-116/23 от 30.08.2023 г., изпратено на същата дата по електронен път ДО К. Т., той е уведомен, че за предоставяне на нужната информация / записи от охранителни камери в Районен съд Елена/ следва да се обърне към председателя на Районен съд Елена. С писмо рег. 366000-20761/12.09.2023г. директорът на ОД МВР Велико Търново уведомил К. Г. Т. по т.1 от заявлението му, че тъй като не е посочен времеви период за който се иска предоставяне на записи от охранителните камери в сградата на РС Елена, не е ясно за изясняването на какви факти и обстоятелства са му необходими същите, както и че не е посочено в заявлението и извършването на какво точно престъпление ще се установи посредством записите. При конкретизацията, че някои от служителите подписали в сигнала са били в отпуск към датата на изготвянето му са изложени мотиви, че записите не биха установили дали служителят на работа или в отпуск. Във връзка с искането по т.2 от заявлението, с посоченото писмо, директорът на ОД МВР Велико Търново уведомил К. Т., че гражданите имат право да подават сигнали и осъществяването на това им право не е престъпление. По отношение на предоставянето на лични данни за подалите сигнала лица се е позовал на принципа за законосъобразност в дейността на МВР , като посочил, че предоставянето на лични данни без гаранции за законосъобразното им използване за нуждите на наказателно производство би представлявало нарушение на Закона за защита на личните данни и на Общия регламент относно защитата на данните. При тези установявания първоинстанционният съд е приел, че искането по реда на чл.83 от НПК за съдействие от органите на МВР от пострадал или подсъдим в образувано производство от частен наказателен характер дело за събиране на сведения, които лицата сами не могат да съберат, съставлява административна услуга съгласно § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на Закона за администрацията. На заявителя е отказано съдействие за получаване на исканата от него информация и това обективира наличието на негов правен интерес да оспорва този отказ по реда на АПК, на основание § 8 от ПЗР на АПК. Посочил, че отговорът, обективиран в оспореното писмо, съдържа мотиви за непредоставяне на искана информация, а правната възможност да се иска съдействие от органите на МВР по реда на чл.83 от НПК не създава задължение за сезирания орган да предостави исканата информация, а това следва да стане при установяването на законен интерес на заявителя и когато предоставянето й е обективно възможно. Извел извод, че отказа за предоставяне на информация по т. 1 от заявлението за правилен по същество, като отправен до некомпетентен орган, тъй като записите от системите за видеонаблюдение в съдебна палата не се поддържат, администрират и съхраняват от органите на МВР. Обосновал липса на нарушение с непрепращането на заявлението до компетентния орган от директора на ОДМВР Велико Търново, поради наличието в същото и на втори адресат, от който К. Т. е получил отговор. Относно отказа за оказване на исканото съдействие по т.2 от заявлението развил мотиви, че от една страна заявителят не е доказал качеството си на пострадал от престъпление и от друга че искането в тази му част се отнася за предоставяне на лични данни за конкретни субекти, за което което има специален ред. Решението е правилно. АС Габрово правилно е разгледал жалбата по реда на чл.145 и сл. от АПК доколкото, съгласно чл.21 ал.4 от АПК, индивидуален административен акт е и отказа на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие, каквато хипотеза на отказ в случая е налице. Съгласно чл.83 от НПК пострадалият и подсъдимият имат право да искат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за събиране на сведения, които сами не могат да съберат. Качеството пострадал притежава лице, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, съгласно определението в чл.74 от НПК. Възможността на пострадалия да получи съдействие от органите на МВР за събиране на сведения, които не може сам да събере, е свързана с реализиране на правото му да стане страна в наказателен процес, поради което следва да се разграничава от правата на частния тъжител, посочени в чл.82 от НПК. Процесуалната фигура на частния тъжител по чл.80 от НПК е свързана с повдигане и да поддържане на обвинение пред съда за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Правото на пострадалия да иска съдействие по реда на чл.83 от НПК не е предпоставено от наличието на образувано съдебно производство с подаване на тъжба до съда и придобиване на качеството на частен тъжител, поради което и правото на съдействие от органите на МВР на пострадалия и подсъдимия е самостоятелно уредено в чл.83 от НПК. Предвид изложеното, правилно е прието от АС Габрово, че за отправяне на искане за съдействие по реда на чл.83 от НПК не е необходимо да е образувано наказателно производство. Касационната инстанция приема, че конкретния казус преценката за наличието на данни, че подателят на заявлението до ОД МВР Велико Търново К. Т. е пострадал от престъпление е свързана с допустимостта на искането му за съдействие, а тази за наличието на необходимост от оказване на съдействие от органите на МВР касае основателността на искането/заявлението. Сигнала, приложен към заявлението на К. Т., е определен като съдържащ визирани спрямо мене обстоятелства, неприемливи за обществения порядък в страната в съобщение със сигнална функция, подписано от служители на Районен съд Елена, Служба по вписванията при Районен съд Елена и ТО-Елена при Районна прокуратура - Велико Търново. АС Габрово е приел за неоснователна жалбата относно отказаното съдействие от ответника в първоинстанзционното производство за предоставяне на записи от охранителните камери в сградата на Районен съд Елена, с оглед събраните в производството доказателства, че ОД МВР Велико Търново не разполага с посочените записи, а получаването им следва да бъде поискано от председателя на Районен съд Елена. Налице е обективна невъзможност за оказването на исканото съдействие и предоставяне на записите, поради което и изводите на АС Габрово за законосъобразност на оспореният отказ се споделят като правилни. Законосъобразно е отхвърлена жалбата и по отношение отказаното съдействие по т.2 от заявлението на К. Т.. Исканата със заявлението информация, като представляваща лични данни на физически лица е обект на защита по Закона за защитата на личните данни, който предвижда правила и ред за обработването и предоставянето им. Получаването на съдействие по реда на чл.83 от НПК би било основателно в други хипотези, в които самоличността на лицата не е известна за пострадалия и органите на МВР, в кръга на правомощията си, могат да я установят, а в конкретния случай сигнала завършва с имена, длъжности и подписи на подалите го лица. Решението на административния съд е постановено в съответствие със събраните доказателства. Изложени са подробни мотиви, обосноваващи изводите на съдебния състав. Доводът на касатора за недопустимост на решението, поради неправилно конституирани страни, е неоснователен. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изхода на спора на ответника ОД на МВР Велико Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 / сто/ лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение