Решение № 9493 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14909/2013 г.

Решение № 9493 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14909/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", предишна дирекция - "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП и по касационна жалба на "Александра - 13-08" ООД, гр. Мездра, против решение № 308/16.09.2013 г. по адм. д. № 952/12 г. на Административен съд Велико Търново, съответно в частта, с която е отменен, и в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 06/1200865/29.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 498/05.09.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП, понастоящем директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба на директора на Дирекция Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 1 762,58 лв. В касационната жалба на "Александра - 13-08" ООД, гр. Мездра, са изложени доводи за неправилност на решението в частта, с която е отхвърлена жалбата за установен с РА данък за довнасяне по ЗДДС в размер на 1 044,98 лв. и лихви за забава за данъчен период м. 05.11 г., както и в частта за разноските. Изложени са твърдения, че през процесния данъчен период е приключвал тримесечен период по приспадане на ДДС, включващ м. 03, м. 04 и м. 05.11 г. и сумата като сбор от сумите за възстановяване за м. 03 и м. 04 е приспадната от данъка за внасяне през м. 05.11 г., при което остатъкът в размер на 6 170,14 лв. е ефективно внесен от ДЗЛ, съобразно изискванията на чл. 92, ал. 1 ЗДДС. Иска отмяна на решението в тази част и отмяна на РА, както и присъждане на всички направени от дружеството разноски. В съдебно заседание пред касационната инстанция дружеството е представлявано от упълномощен адвокат, който представя списък на разноските и документи: фактура от 02.06.2014 г. за уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 680 лв., с включен ДДС и документ за банков превод от 04.06.2014 г. за сумата 1 350 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за основателност на касационната жалба на ДД "ОДОП" и за неоснователност на касационната жалба на дружеството. Върховният административен съд, първо отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледани по същество, и двете касационни жалби за неоснователни. I/ Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит за данъчни периоди м. 04, м. 09 и м. 10.2011 г. по фактури, издадени от "Ди Ви Трейд БГ" ЕООД - гр. Ботевград, в размер общо на 21 564,60 лв. с предмет доставка различни облекла: "обувки", "панталони", "тениски", "риза", "яке с махаща се подплата", "пуловер" и една фактура с предмет "услуга по договор". Основанието за отказ е поради недоказана реалност на доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Отказът по отношение на различните видове облекла е "недоказан произход", тъй като не е установено стоките да са предадени от предходния доставчик ЕТ "Ирис-2007" на прекия доставчик "Ди Ви Трейд БГ" ЕООД, като са посочени несъответствия между фактурите на предходния и прекия доставчик и тези издадени от последния на ревизираното дружество. По отношение на фактурираните "услуги по договор" ревизиращият орган е приел, че представеният договор не установява обекта, където ще се извършва доставка и монтаж на технически средства за наблюдение. Това не е посочено в представените 6 бр. приемо-предавателни протоколи. В тази връзка не са кредитирани и представените товарителници. Представените пътни листи са оспорени като несъдържащи подпис на лицето Иван Димитров, управител на дружеството и вписан като водач на автомобила, а други подписи на същото лице са оспорени като несъответстващи на този положен от управителя Иван Димитров в документи, публикувани в сайта на търговския регистър. За да отмени РА в тази част, съдът се е позовал на приетите в хода на съдебното оспорване съдебно-счетоводна, съдебно-техническа и съдебно-графологична експертизи, показания на разпитан свидетел, както и на приетите писмени доказателства, приложени към административната преписка, събрани от ревизиращия орган и тези, представени от доставчика и от ревизираното лице в хода на ревизията, както и в хода на съдебното производство, от обобщеният анализ на които е извел извод, че реалността на доставките по процесните фактури е доказана и РА е незаконосъобразен в тази част. Решението в тази обжалвана част е правилно. По делото са представени и приети като доказателства документи в 3 бр. папки, като част от административната преписка. В хода на ревизията, във връзка с отправено искане, от прекия доставчик са представени копия от процесните фактури, двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, договори, фактури, доказващи произхода на стоката, пътни листи и товарителници, банкови извлечения за плащане, справки и счетоводни документи. От страна на ревизираното лице, също в хода на ревизията са представени процесните фактури, заедно с договори, декларации, приемо-предавателни протоколи, товарителници, договори за извършване охрана на обекти, ведомости за заплати за периода 01.03.2011 г. - 30.11.2011 г., счетоводни документи и справки. С възражението срещу РД жалбоподателят е представил и книга за предоставени на работниците лични предпазни средства работни и униформени облекла. Назначената по делото съдебно-счетоводната експертиза, която не е оспорена от страните дава заключение, че по счетоводни данни дружеството-доставчик е разполагало със стоки от вида и количествата, продадени на жалбоподателя. Експертът е посочил, че са спазени основните счетоводни принципи при водене на счетоводствата на доставчика и жалбоподателя, като е налице двустранно заведено счетоводство. Направен е извод, че получените стоки са вложени в основната дейност на дружеството-жалбоподател, като е раздадено работно облекло, а същевременно "Александра - 13-08" ООД не е получавало от други доставчици сходни по вид и количество стоки. Съдебно-техническата експертиза, след оглед на процесните обекти, е стигнала до извод, че е извършено реално монтиране на технически средства за видеонаблюдение и охрана. Отчетено е съответствие между монтираните средства за видеонаблюдение и описаните такива в приемо-предавателните протоколи, представени по делото. Вещото лице е стигнало до извод, че изключение от съответствието е налице по отношение на записващо устройство DMR-0490-8 и монитор 14, тъй като апаратурата е преместена по технологична необходимост в други обекти. Във връзка с извършено от ответника оспорване, е открито производство по реда на чл. 193, ал. 2 от ГПК, за проверка на истинността - автентичност и вярност на съдържание, вкл. дата на съставяне, на всички товарителници, издадени към процесните фактури. Съдът се е позовал на приетата по делото съдебно-графологична експертиза със заключение, че подписите в товарителниците са положени от лицето, подписало процесните фактури като доставчик, а именно лицето Иван Димитров. Този факт, че Димитров е подписал товарителниците съответства и на свидетелските показания на св. Г. Атанасов. В решението на решаващия административен орган са изложени съображения и за неавтентичност и на представените в хода на ревизията пътни листи, но пред съда не е оспорена автентичността на тези документи, поради което съдът приема същите за издадени от посочените в тях лица. Товарителниците са ценени от съда във връзка с всички останали доказателства по делото, при което съдът е обосновал извод, че транспортирането на стоките е осъществено от доставчика. Разпитаният по делото свидетел Георги Атанасов твърди, че през 2011 г. е работил при дружеството-доставчик като продавач-консултант, като свидетелства, че през този период жалбоподателят е купувал от доставчика облекла - охранителни униформи, както и охранителна техника. Свидетелят посочва, че офертите са се изпращали и приемали по интернет, а стоките са се товарили от склад в гр. Ботевград и са се карали в гр. Мездра, като за целта са съставяни приемо-предавателни протоколи. Дава показания, че превозът се е извършвал от управителя на дружеството-доставчик, с лекотоварен автомобил. Правилно съдът се е позовал на така приетите експертизи, обсъдени наред с всички останали доказателства по делото. Видно от ССчЕ, в счетоводството на доставчика доставките по процесните фактури са надлежно отразени, като е кредитирана счетоводна сметка 702 "Приходи от продажба на стоки" срещу дебитирането на счетоводна сметка 411 "Стоки", начислен е и ДДС върху продажбите с кредитирането на счетоводна сметка 4532. Записванията по счетоводните сметки са извършени при редовно двустранно заведено счетоводство, като доставчикът по счетоводни данни е притежавал стоки от вида и количествата, продадени на жалбоподателя. Същевременно, стоките са заприходени при жалбоподателя, като и при него са взети надлежни счетоводни операции, т. е. доставките са намерили отражение в счетоводствата на доставчика и на жалбоподателя. Експертът е дал заключение, че получените работни облекла са раздадени на работници на оспорващото дружество, като за процесните периоди същото не е получавало работни облекла от други доставчици. Заключението налага извод за редовно водени счетоводства при доставчика и жалбоподателя, заприхождаване на стоките и тяхното реализиране, както и съпоставимост между приходите и разходите при тези лица. Съдът е изложил мотиви за невъзприемане основанието за отказ на ревизиращия орган, свързани със съображения за недоказан произходът на стоките по процесните доставки. Както правилно е изложил в обжалваното съдебно решение първоинстанционния съд, въпреки липсата на легално определение за понятието "произход на стоката", в установената практика за целите на данъчното облагане се приема, че стока с установен произход е тази, за която е доказано наличието на производител или вносител. Установяването на такъв произход на стоката обаче не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставка. Ето защо, неотносими към спора са развитите от решаващия орган съображения за недоказан произходът на стоките по процесните доставки. Съгласно изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, по счетоводни данни доставчикът е притежавал видове и количества стоки от вида на процесните. Поради това е без значение за облагането с косвен данък, по какъв начин той е придобил тези стоки, а обстоятелството, че соченият за предходен доставчик едноличен търговец не е представил исканата от органите по приходите документация, не може да бъде ценено във вреда на жалбоподателя. Правилно съдът е приел, че са налице и доказателства за прехвърлянето на собствеността върху процесните стоки, чрез фактическото им предаване, т. е. тяхната индивидуализация по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, като е изложил обосновани мотиви, въз основа на анализ на представените от ревизираното дружество доказателства и показанията на разпитания свидетел. Установен е механизма, при който контрагентите по договора са процедирали: отправяне на оферта, последвано от сключване на договор и предаване на стоките от продавача на купувача, отразено в съставени за тази цел приемо-предавателни протоколи. Следва да се има предвид, че в разглеждания случай вещите, като вид и количества, са посочени първоначално в офертата, след това в договора, сключен между страните, а накрая и в приемо-предавателните протоколи, поради което не могат да бъдат възприети изводите на решаващия орган, че в приемо-предавателните протоколи не е индивидуализирано във връзка с кой договор се предават стоките. Налице са достатъчно документи, които си кореспондират помежду си и в които са посочени количествата стоки, поради което при анализа на всички доказателства в съвкупността им се налага извод, че предаването на стоките с процесните приемо-предавателни протоколи е в изпълнение на конкретните договори сключени между страните и представени в хода на ревизията. С така ангажираните доказателства се опровергава доводът в решението на решаващия административен орган, че приемо-предавателните протоколи не следва да се кредитират, тъй като в тях не е посочено мястото на предаване на стоките. Това обстоятелство се установява с наличните писмени и гласни доказателства - пътни листи, товарителници и свидетелски показания, поради което обоснован е изводът на съда, че е доказано, че процесните количества стоки са предадени от доставчика на жалбоподателя, съобразно с отразеното в приемо-предавателните протоколи. Непосочването в приемо-предавателните протоколи на имената на конкретни физически лица, които са приели и предали стоките не може да обоснове извод за липса на продажби. В протоколите е посочено, че доставката се предава и съответно приема от дружество-продавач и дружество-купувач, като индивидуализирането на конкретното физическо лице, което е извършило приемането не е от значение за действителността на сделките, с оглед разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. Фактът, че част от протоколите са с дата по-късна от тази на фактурите, не променя крайния извод за наличието на предаване на процесните стоки, доколкото няма пречка реалното предаване на стоките да е осъществено и в един по-късен момент, като това зависи единствено от уговорките между двете дружества. Събраните по делото доказателства установяват, че като краен резултат стоките са предадени от доставчика на жалбоподателя, т. е. налице е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, като основание за начисляването на косвен данък, респ. основание за възникване право на приспадане на данъчен кредит и отказът по процесните фактури, издадени от "Ди Ви Трейд БГ" ЕООД е незаконосъобразен, както правилно е приел съдът. II/ РА е бил оспорен и в частта за установен данък за довнасяне за данъчен период м. 05.2011 г. в размер на 1 044,98 лв. и съответно начислените лихви върху него. Видно от РД и РА за месец май 2011 г. жалбоподателят е посочил в подадена за периода справка-декларация, резултат ДДС за внасяне в размер на 7 215,12 лева. От своя страна ревизията е установила също резултат данък за внасяне в размер на 7215,12 лева, така че декларираният от жалбоподателя и установеният от ревизиращите органи размер на дължимия данък за периода съвпадат. Не се оспорва от дружеството, че внесеният ефективно данък е в размер на 6 170,14 лева. Възраженията, изложени в касационната жалба на дружеството са свързани с твърдения, че м. май 2011 г. е приключващ тримесечен период - м. март, м. април и м. май, при което не е внесен от дружеството данъкът, дължим за приспадане от м. март и м. април 2011 г. Това обстоятелство е следвало да намери отражение в подадената справка-декларация за м. май 2011 г., която дружеството е подало. Задължение на ДЗЛ е да отрази всички относими към периода обстоятелства и в случай на неотразяване в подадената СД за м. май 2011 г. на всички относими към периода обстоятелства, има за последица отразеното в СД задължение по посочения размер, поради което законосъобразно е и начисляването на допълнителния ДДС за този ревизиран период, за разликата между декларирания и ефективно внесения данък. Решението и в тази обжалвана част е правилно. По изложените съображения, подадените касационни жалби от двете страни по делото са неоснователни, а обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на дружеството-касатор се дължат направените разноски за касационната инстанция, които съобразно отменената част от установените с РА данъчни задължения са съответни и на внесеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 350 лева по представения документ за банков превод, във връзка с издадената данъчна фактура. Този размер на направени разноски за касационната инстанция следва да се определи в тежест на ответната Дирекция "ОДОП" - В. Търново. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение