Решение № 10523 от 16.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9953/2016 г.

Решение № 10523 от 16.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9953/2016 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208 - 228 АПК.

Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. К. и Р. С. Г. обжалват Решение № 170/01.08.2016 г. по адм. дело № 38/2016 г. на Административен съд - К., с което, по оспорване на Е. С. С., е отменена Заповед № 18-346/14.01.2016 г. на началника на СГКК - гр. К., одобряваща изменение на кадастралната карта и регистри чрез нанасянето на нови обекти - поземлени имоти с идентификатори № № 500.2105 и 500.2106, на мястото на заличения имот с идентификатор № 500.45.

Ответникът Е. С. С. оспорва жалбите, прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за тяхната неоснователност.

Касационните жалби са допустими и основателни.

1. Фактическото основание за изменението на КККР, инициирано от Г., е свързано със заснемането при изготвянето и одобряването на КККР на гр. К. със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК на УПИ XXVIII-151 в кв. 41 по регулационния план на града заедно с една част от имота, останала извън обхвата на регулацията, като един имот с идентификатор 41112.500.45; страничната регулационна линия на УПИ спрямо границата с невключената в регулацията част от имота не е била отложена на място. Обособяването на двата имота е съобразено с изследване на актовете, удостоверяващи собствеността на общия наследодател на Г. и С. за всеки от имотите (вж. обяснителната записка към проекта). Изменението обхваща и нанасянето на сградите в новообразувания имот № 2105.

1. Установяването на непълноти и грешки в кадастъра е материалноправна предпоставка, пораждаща правомощието на органа по кадастъра за изменението му - чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. В тази хипотеза то предполага несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в КК спрямо действителното им състояние към момента на нейното одобряване според понятието за "непълноти или грешки" по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР.

1. Неправилен е решаващият извод на съда относно липсата на подлежаща на отстраняване по реда на ЗКИР грешка в КК към релевантния момент на заповедта за одобряването й. Той е основан на неточно тълкуване и прилагане на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм., в сила при приемането на КК, в относимата редакция на текста преди изменението му - ДВ, бр. 82 от 2011 г.), уреждаща приоритетността на източниците на данни за границите на поземлените имоти.

а. В КК имот 500.45 е бил отразен в съответствие с приоритета по чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/2005 г. поради общата ограда, материализираща границите му. Оградата индивидуализира единствено външните очертания на имота и, противно на мотивите на административния съд, не изчерпва въпроса за правомерното заснемане в кадастъра на заеманата от него територия. Спрямо страничната регулационна линия на УПИ XXVIII-151 в кв. 41 този източник е неотносим, тъй като не я припознава и по хипотеза не би могъл да изключи друг, който я идентифицира.

б. Затова при липсата на информация за границата по действал до одобряването на картата кадастрален план, меродавен съобразно йерархията на източниците е следващия по приоритет, приложен от административния орган, регулационен план - чл. 14, ал. 1, т. 4 от наредбата (който отговаря и на границите на имотите по актовете за собственост в корелация с принципа по чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "а" вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР).

в. Данните за въпросната граница по регулационния план е следвало да бъдат взети предвид при одобряването на КК, тъй като съществуването им отграничава два отделни обекта на кадастъра по чл. 23, т. 1 ЗКИР в границите на първоначално заснетия и рефлектира върху достоверността на КК в частта й, която ги отразява като единен имот. Следователно възприетото от органа фактическо основание за разпореденото изменение в кадастъра е било осъществено, което пък обуславя и материалната законосъобразност на отменената от първостепенния съд заповед.

1. а. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение като засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК и решаването на делото по същество с отхвърлянето на оспорването срещу административния акт - чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.

б. Въпреки основателността на жалбите, присъждането на разноските за адвокатски възнаграждения в полза на касаторите не е дължимо и за двете съдебни инстанции.

Предпоставка за възстановяването им е доказването на факта на тяхното извършване - чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, което включва в себе си и вида на плащането - в брой или по банков път. Във втория случай плащането трябва да бъде установено със съответните банкови документи, а в първия вписването за направеното плащане в договора е достатъчно и има характера на разписка - вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС и мотивите към нея.

Сключеният от административния орган договор за правна защита и съдействие отразява плащането на хонорар по банков път, без да е представен документ, доказващ извършването му. В договора на Грозданова е удостоверено единствено възнаграждението, не и начина на плащането му, а той не може да се предполага и не следва по подразбиране.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение