Решение № 974 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12882/2009 г.

Решение № 974 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12882/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 12.08.2009 г. по адм. д. № 179 от 2009 г. Пернишкият административен съд е отхвърлил жалбата на Василка Любенова Тодорова от Перник против решение № 4612283816 от 4.02.2009 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Перник и потвърденото с него разпореждане по същия номер от 31.10.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с пенсията й за осигурителен стаж и възраст се отпуска от придобиването на осигурителния стаж по § 9, ал. 3 ПЗР на КСО на 14.08.2008 г., а не от подаването на заявлението на 22.11.2007 г. Против това решение на административния съд Василка Любенова Тодорова е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд е констатирал, че Василка Любенова Тодорова (касаторка в това производство) е подала е подала заявление за отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 9, ал. 3 и 4 ПЗР на КСО, на 22.11.2007 г. и понеже не й достигали 4 години, 9 месеца и 1 ден осигурителен стаж, за да има изискващия се сбор от възраст и осигурителен стаж - 93 точки за придобиване право на пенсия при навършена възраст по 68, ал. 2 КСО, тя се е възползвала от разпоредбата на § 9, ал. 3 ПЗР на КСО за откупуване на времето на недостигащия осигурителен стаж и е внесла осигурителните вноски на 14.11.2008 г., за което е било издадено и удостоверение обр. УП-16 под № 30 от 15.08.2008 г. При тези констатации административният съд е приел, че пенсията за осигурителен стаж и възраст на Василка Любенова Тодорова следва да бъде отпусната от датата на откупуването на осигурителния стаж и набирането на 93 точки на 14.11.2008 г. и по тази причина е потвърдил обжалваното разпореждане. Това становище на административния съд е правилно, тъй като е съобразено с разпоредбата на § 9, ал. 5 ПЗР на КСО. От пенсионната преписка е видно, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 22.11.2007 г. Василка Любенова Тодорова е навършила необходимата възраст по чл. 68, ал. 2 КСО, но не е имала сбор от осигурителен стаж и възраст 93 точки, с което не е изпълнено изискването на ал. 3 на чл. 68 КСО. Липсата на изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст е пречка за придобиването на пенсия от 22.11.2007 г. съгласно чл. 68, ал. 2 и 3 КСО, независимо че към тази дата е било прекратено осигуряването. При това положение правилно административният съд е приел, че Василка Любенова Тодорова не може да се пенсионира съгласно изискванията на чл. 68, ал. 2 и 3 КСО, считано от 22.11.2007 г. Решението на административния съд е постановено при правилно прилагане на § 9, ал. 5 от преходните и заключителни разпоредби на КСО. Съдът правилно не е обвързал прилагането на законовата материалноправна норма на § 9, ал. 5 ПЗР на КСО с прилагането на подзаконовата административнопроцесуална норма на чл. 45а, ал. 4 НПОС. Общата разпоредба на чл. 94, ал. 1 КСО не позволява пенсиите да бъдат отпускани от начална дата, предхождаща датата на придобиване на правото. Разпоредбата на § 9, ал. 3 ПЗР на КСО създава право за лицата, които са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, да им бъде зачетен за осигурителен стаж при пенсиониране времето, за което са внесли осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските, ако това време не се зачита за осигурителен стаж на друго основание по кодекса. Съгласно изричната разпоредба на ал. 5 на § 9, приложима в специалните случаи на придобит осигурителен стаж по реда на ал. 3, правото на пенсия възниква от датата на внасянето на осигурителните вноски или от датата на утвърждаване на плана за разсроченото им плащане. Наличието на субективни или обективни причини за по-късното внасяне на осигурителните вноски не дерогира действието на материалноправната норма на § 9, ал. 5 ПЗР на КСО и не създава законови предпоставки за определяне на друга начална дата за отпускане на пенсията. Лицето придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на датата, на която е внесло осигурителните вноски на основание § 9, ал. 3 ПЗР на КСО, респективно на датата, на която е утвърден планът за разсроченото им плащане, както правилно е приел административният съд. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решението от 30.10.2008 г. по адм. д. № 5021 от 2008 г., където се разглежда съвършено аналогичен случай. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,