Решение № 82 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11738/2013 г.

Решение № 82 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11738/2013 г., III о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС срещу решение № 4984 от 17.07.2013 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. № 1840/2013 г., с което по жалба на Хана Гебру Текле, гражданка на Етиопия, е отменено решение № 8/10.01.2013 г. на председателя на ДАБ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата на чужденката рег. № 651/18.07.2012 г. за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът изцяло е игнорирал нелогичните моменти и противоречията в бежанската история на чужденката, включително разминаванията между информацията в представените пред ДАБ документи и направените твърдения, които са били предмет на предходно производство и не са нови по смисъла на закона, доколкото се касае за последваща молба по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. Посочва, че се касае за факти, които се изтъкват за първи път пред съда и влизат в противоречие с предходните интервюта на чужденката, при които не са споменати макар, че представляват такова събитие в живота на лицето, което предполага ярък, конкретен и непротиворечив спомен за преживяното или за страха това да не се повтори отново спрямо него. Поддържа, че в периода 2001 г. - 2008 г. лицето е било извън страната си на произход, поради което не е могло да бъде обект на преследване, както и чл. на политическа коалиция Киниджит, създадена за участие в изборите в Етиопия през 2005 г. Посочва, че спрямо чужденката не са налице основания за предоставяне на статут по ЗУБ, поради което противните изводи на първоинстанционния съд са неправилни и необосновани. Ответникът по касационната жалба Хана Гебру Текле, гражданка на Етиопия, оспорва жалбата. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Административният съд е бил сезиран с жалба срещу решение № 8/10.01.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ на Хана Гебру Текле, гражданка на Етиопия, е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отмени решението съдът е приел, че отказът за предоставяне на бежански статут е издаден в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, тъй като в хода на административното производство са останали неизяснени твърденията на чужденката относно причините за страха й от преследване в Етиопия. Съдът се е мотивирал с разпоредбата на чл. 8, ал. 6 ЗУБ, а именно, че страхът от преследване може да се дължи на събития, настъпили след напускане на държавата на произход. Представените в хода на съдебното производство нови доказателства за членство на Хана Гебру Текле в Коалиция за единство и демокрация - Киниджит, както и удостоверение от 2004 г., че е преследвана, разпитвана и изтезавана, са мотивирали съда да приеме, че изтъкнатите нови обстоятелства за преследване и опасност от изтезание и други форми на нечовешко и унизително отнасяне или наказание са относими и към основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Преписката е върната на административния орган за изясняване на всички факти от личната бежанска история, във връзка с които кандидатката за закрила е търсена и призовавана от полицейските органи в Адис Абеба, както и свързани с членството й в партия Киниджит. Така постановеното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Производството пред административния орган е образувано по трета поредна молба за закрила на лицето, след отхвърляне на предходните молби за предоставяне на статут, потвърдени с влезли в сила съдебни решения. От проведените с чужденката интервюта в хода на трите административни производства се установява, че е напуснала държавата си на произход Етиопия легално с работна виза за България, където е пристигнала през м. септември 2008 г. за работа като помощен персонал в посолството на Судан в гр. София. Първата си молба за закрила подала на 25.03.2009 г. В нея като причина за получаване на закрила посочила, че работата в посолството е много, а заплащането ниско, поради което искала да напусне работа. В интервю на 30.04.2009 г. чужденката посочила, че иска да се върне в Етиопия, но от Суданското посолство й задържали паспорта. Посочила още, че не е имала проблеми в Етиопия, дори може да се върне там, ако й върнат паспорта, затова подала молба до ДАБ. Втората молба за закрила е подадена на 13.04.2010 г. с мотив, че чужденката е сама жена и не може да се върне в Етиопия. Посочила, че проблемите й произтичат от членството на баща й в опозиционна партия "Киниджит", заради което цялото семейство имало проблеми. Баща й участвал в изборите през 2002 г. като чл. на опозиционната партия "Киниджит" и оттогава имал проблеми, бил в затвора. В интервю от 14.05.2010 г. посочила, че не се е занимавала с политика в Етиопия (стр. 56 от делото). Посочва, че от 1996 г. по Юлиански календар/2003 г. по Григориански календар е работила като домашна помощница в Катар за 4 години и след това в Судан. Молбата за закрила, по която е постановено оспореното пред административния съд решение, е регистрирана в ДАБ на 18.07.2012 г. В интервю от 19.10.2012 г. чужденката посочва, че е живяла в Катар от 2004 г. до 2008 г. Работила като продавачка. В същото интервю посочва, че напуснала Етиопия заради проблемите на баща й в сферата на политиката, заради които той изгубил живота си. Няколко пъти баща й бил арестуван, после освобождаван, накрая партията се разпаднала и голяма част от членовете избягали в чужбина. Посочва, че има документи - призовка, доказваща историята й. Такава призовка за явяване на 3.02.2010 г. на членовете на семейството на разпит в Полицейско управление гр. Адис Абеба, район "Киркос" във връзка с участие в обществен бунт през 2005 г. е представена на органа на 10.12.2012 г. и обсъдена в оспореното решение. В хода на съдебното производство кандидатката за първи път представя членска карта, издадена на 5.07.2003 г. от Партия "Коалиция за единство и демокрация" на нейно име и писмо № 034 от 5.02.2004 г. на същата партия, че госпожица Хана Гебру Текле е чл. на организацията от 10.10.2000 г. и активно изпълнявала задълженията си чрез пропаганда и редовно внасяне на членски внос, заради което нееднократно е призовавана от властите за разпит, изтезавана и предупреждавана да прекрати дейността си. Съдът необосновано се е доверил на новопредставените от чужденката писмени доказателства без да ги обсъди с останалите доказателства от административната преписка, включително във връзка с многобройните противоречия в поддържаната от кандидатката бежанска история. Съгласно представената от административния орган справка вх. № 01-6215 от 21.11.2012 г. на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ - официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, Коалиция за обединение и демокрация е създадена през 2004 г., като на парламентарните избори на 15.05.2005 г. печели 89 от 527 места, включително представлявайки град Адис Абеба, но след изборни фалшификации много от членовете й били арестувани. Представените от лицето доказателства не са обсъдени съвкупно с всички данни по делото, включително наличната информация за създаване на политическата коалиция след датата на представената членска карта. Същите не са обсъдени във връзка с поддържаната от кандидатката бежанска история в хода на три административни производства, която разкрива значителни несъответствия: от пълна липса на твърдения за преследване в Етиопия, през твърдения, че чужденката не е ангажирана лично с политическа дейност, до данни за активно участие в опозиционната партия още от 2000 г., когато последната не е била създадена. Основателни са касационните оплаквания, че подобни "данни" за преследване, свързани с разпити и изтезания, не могат да не оставят ярък спомен, респ. да не бъдат споменати още при първото интервю като основание за закрила. В бежанската история на кандидатката са налице множество противоречия и несъответствия, които следва да се преценят като съзнателно даване на неверни данни, целящи доказване на значими за ЗУБ обстоятелства. Процесуалното поведение на лицето по представяне на нови, допълнителни документи - първоначално за членство на бащата, а впоследствие и за лично членство в опозиционната партия, е указание, че лицето представя данни, които съзнателно се опитва да подведе под основанията за предоставяне на статут, без лично да е преживяло основателен страх от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Кандидатката не е поддържала последователна бежанска история, при която евентуална невъзможност за представяне на доказателства би могла да бъде преодоляна чрез съвпадане на изнесените данни с общоизвестни факти и обстоятелства. Напротив, лицето поддържа противоречива бежанска история, като част от фактите влизат в противоречие с общоизвестни такива. По изложените съображения и като е приел, че в производството пред административния орган причините за страх от преследване в страната на произход са останали неизяснени, което налагало връщане на преписката на органа за допълнително изясняване на причините за преследване, конкретно във връзка с връчена призовка за разпит и относно членството на кандидатката в партия Киниджит, административният съд е постановил обжалваното решение при неправилно приложение на закона. Представените в хода на административното производство призовка на Полицейско управление гр. Адис Абеба от 3.02.2005 г. и членска карта на бащата Гебру Текле в Коалиция за единство и демокрация от 12.03.1995 г. /Юлиански календар/ са обсъдени в решение № 8/10.01.2013 г. на председателя на ДАБ и правилно не са кредитирани. При правилно приложение на материалния закон административният орган е приел, че за кандидатката не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут, поради което е отхвърлил последващата й молба на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ. Личната бежанска история на чужденката не съдържа индиции, че същата изпитва страх от преследване поради причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, нито е изложена на реална опасност от смъртно наказание, екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или други тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, т. 1-3 от ЗУБ. Като е намерил, че административният орган не е изяснил бежанската история на лицето, съдът е постановил обжалваното решение при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София град е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на Хана Гебру Текле против отказа на председателя на ДАБ при МС да предостави на чужденката статут по ЗУБ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,