Решение № 7673 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1557/2019 г.

Решение № 7673 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1557/2019 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 9б вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационната жалба на "П. Петков-24" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: [населено място], [адрес] /съдебен адрес: [населено място], [адрес]/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Христев, против решение № 380/17.12.2018 г. на Административен съд /АС/ – Стара Загора, постановено по адм. д. № 255/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 580/28.03.2018 г. /изх. № 2600-762/28.03.2018 г. /, издаден от С. Русева, главен експерт МДТ в Дирекция ФСДУС при Община Раднево, определена за орган по приходите със заповед № 732/16.05.2012 г. на кмета на Община Раднево, потвърден с решение № 147/25.04.2018 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при същата община. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, а именно чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Твърди се, че изменението на чл. 19, ал. 5, т. 2 от Наредбата на Общинския съвет за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Раднево /НОАМТЦУТОР/, прието с решение № 613 от 26.10.2017 г., противоречи на ЗМДТ и съдът е следвало да не го прилага, съобразявайки правилото на чл. 15, ал. 3 ЗНА. Твърди се също така, че услугата по разделно сметосъбиране, сметоизвозване и рециклиране не се предоставя от общината, че размерът на таксата за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци е необосновано висок с оглед общите разходи на общината, установени от ССЕ, че в акта липсват мотиви за това защо размерът на таксата не може да бъде определен според количеството отпадъци. Доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения не се излагат. Претендира се отмяна на решението, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени АУЗД, както и присъждане на направените от дружеството разноски за двете съдебни инстанции съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Местни данъци и такси" при община Раднева - оспорва същата чрез процесуалните си представители адв. Андреева, адв. Цонева и адв. Колева по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Старозагорския административен съд е бил АУЗД № 580/28.03.2018 г. /изх. № 2600-762/28.03.2018 г./, издаден от С. Русева, главен експерт МДТ в Дирекция ФСДУС при Община Раднево, определена за орган по приходите със заповед № 732/16.05.2012 г. на кмета на Община Раднево, потвърден с решение № 147/25.04.2018 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при същата община. Със същия по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК и във връзка с подадено искане от "П. Петков-24" ЕООД за издаването му след получаване на съобщението по ал. 1 е установено задължение за такса битови отпадъци /ТБО/ за 2018 г. в размер на 8 770. 01 лв. Правилно АС – Стара Загора е приел, че оспорването е допустимо с оглед заключението на експерта по назначената съдебно-почеркова експертиза, че известието за доставяне на решението на решаващия орган не е подписано от посоченото в него лице, нито от който и да е друг служител на дружеството, работещ в неговия офис. Изпълнено е изискването на чл. 107, ал. 4 ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ за обжалване на акта пред по-горе стоящия административен орган като задължителна предпоставка за обжалването по съдебен ред. Правилно е приел също така, че оспореният АУЗД е валиден, издаден от компетентен орган, определен със заповед № 732/16.05.2012 г. на кмета на община Раднево съгласно чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 и чл. 9б ЗМДТ. След като подробно е обсъдил събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието по делото без оспорване от страните, съдът е установил фактите по делото, които също не са спорни. Изводът си за материална законосъобразност на оспорения акт е мотивирал със следното: Жалбоподателят е собственик на нежилищен имот в гр. Раднево, деклариран с декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ и чл. 14 ЗМДТ с отчетна стойност 54 074 лв. и на основание чл. 64, ал. 1 ЗМДТ дължи ТБО. Недвижимият имот е включен в границите на районите, определени със заповед № 2289/30.10.2017 г. на кмета на Община Раднево, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, и по-конкретно в район, в който е организирано от общината сметосъбиране и извозване на битови отпадъци при честота на сметосъбирането и сметоизвозването два пъти в седмицата. До сградата на дружеството са разположени до м. февруари 2018 г. два сметосъбиращи съда тип "Бобър", а след посочената дата те са три. Услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и транспортирането на отпадъците до съоръжения и инсталации за тяхното третиране са предоставяни от общината, както и услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в гр. Раднево чрез специализирана фирма – Консорциум "Титан Груп" ДЗЗД – София, с която тя има сключен договор № 0066/11.05.2017 г. С договор № 2370/16.11.2016 г. е възложено на Консорциум РУСО – Стара Загора да осъществява експлоатацията на Регионална система за управление на отпадъците в район Стара Загора за посочените в него общини, в т. ч. община Раднево, включваща депо за неопасни отпадъци, инсталация за сепариране и компостиране, събирателен център и три претоварни станции. Доказано е по делото изпълнението на задълженията на изпълнителите по договорите, факт, потвърден от вещото лице по назначената ССЕ въз основа извършената от него проверка на актовете за установяване и приемане на изпълненото и издадените фактури, който всъщност не се оспорва от жалбоподателя. С оглед установеното съдът е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 71 ЗМДТ за дължимост на таксата и за трите нейни компонента. Противно на заявеното в касационната жалба, първоинстанционният съд е обсъдил всички доводи на жалбоподателя, вкл. тези за нарушение на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, според който размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. За да бъде изпълнено това изискване в чл. 19, ал. 3 от НОАМТЦУ, изменена с решение № 469 от 30.03.2017 г., е въведено изискване задължените лица да подадат в звено "МДТ" на общината декларация по образец в срок до 31.12. на предходната година, в която да посочат вида и броя на съдовете за изхвърляне на битовите отпадъци, които ще се ползват само от тях през годината. Няма спор относно факта, че дружеството "П. Петков-24" ЕООД не е подало такава декларация. Именно този мотив се съдържа в АУЗД, обосноваващ защо се преминава към определяне на размера на таксата пропорционално /в промили/ на базата на по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията на основание чл. 67, ал. 2 ЗМДТ и чл. 19, ал. 5, т. 2 от наредбата. Основателен е доводът на ответника, че по делото е установено, че съдовете за изхвърляне на битови отпадъци, разположени до сградата, собственост на жалбоподателя, не се ползват само от него, но и от "Български пощи", от ползвателите на сграда с магазин и офис, срещуположна на сградата на дружеството, както и от магазин за месо на фирма "Аякс", поради което таксата е невъзможно да се изчисли по реда на чл. 67, ал. 1 от закона според количеството на отпадъците. При така установената регламентация в наредбата на общинския съвет по чл. 9 от ЗМДТ, неоснователно се твърди от касатора, че тя противоречи на чл. 67 от ЗМДТ и не следва да бъде прилагана /виж в същия смисъл решение № 3174 от 21.03.2016 г. по адм. д. № 5945/2015 г., решение № 1646 от 6.02.2019 г. по адм. д. № 8681/2018 г. /. Законодателното решение в чл. 67, ал. 2 ЗМДТ не е в противоречие с принципа "замърсителят плаща", според приетото от СЕС в т. 51 от решението му по дело С-254/08, Futura Immobiliare, а именно: "Национална правна уредба, която предвижда такса за целите на финансирането на управлението и обезвреждането на битовите отпадъци, която се изчислява въз основа на предполагаемия обем на създаваните отпадъци, а не въз основа на количеството на действително произведените и предоставени за събиране отпадъци, не може да се приеме при действащото общностно право за противоречаща на чл. 15, буква а) от Директива 2006/12". Нормата на чл. 19, ал. 5, т. 2 от НОАМТЦУТОР е действаща и приложима към датата на издаване на оспорения акт. Същата е оспорена от дружеството и по жалбата му е образувано адм. д. № 127/2018 г. по описа на АС- Стара Загора, по което е постановено решение № 192/20.06.2018 г., което не е влязло в сила. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият административен акт се смята отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Определянето на размера на таксата на базата на по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на недвижимите нежилищни имоти не противоречи на дефиницията на основа за определяне на размера на ТБО, съдържаща се в пар. 1, т. 16 от ДР ЗМДТ в приложимата редакция. Съгласно чл. 9 ЗМДТ общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а според чл. 66, ал. 1 таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи. Конкретните размери на таксата за съответните компоненти са определени с решение на ОС № 659 от 30.11.2017, с което е приета и план-сметката. Изменението на чл. 19, ал. 5, т. 2 от наредбата с решение № 613 от 26.10.2017 г. касае основата по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗМДТ и това, че е направено преди приемане на план-сметката не обосновава извод за противоречие между новия текст на наредбата и закона, изключващ неговото прилагане на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА. Що се отнася до размера на таксата за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, настоящата касационна инстанция намира, че от ССЕ не може да бъде направен обоснован извод за това, че той е твърде висок и несъответстващ на общите разходи на общината, още повече, че посочените от експерта разходи са само за периода 01.01. -31.07.2018 г. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗМДТ и чл. 71, т. 1 ЗМДТ таксата битови отпадъци се дължи за събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им. Според законовия текст тази услуга не включва задължително разделно събиране на битовите отпадъци. В т. 2. 1. от решение на ОС № 659 от 30.11.2017 г. е посочено, че размерът на таксата за сметосъбиране, вкл. разделно, и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им, е 1. 42 на хиляда. Така формулираният текст не дава основание да се приеме, че общината е поела задължение да осигури разделно сметосъбиране във всички райони и тъй като в района, в който се намира имотът на жалбоподателя, тя не го е изпълнила, то таксата не се дължи, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя. Текстът има по-скоро характер на уточнение, че и в случаите на разделно сметосъбиране, там, където се осъществява, размерът на таксата е един и същ. Правилни са и мотивите на административния съд за това, че през 2018 г. не е в сила забраната в чл. 67, ал. 2 ЗМДТ за това основата да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Допълнението на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ в посочения смисъл, направено с пар. 6 от ЗИД ЗМДТ, обн. ДВ, бр. 101 от 2013 г., влиза в сила след 31.12.2021 г. По така изложените съображения решението на Административен съд – Стара Загора като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение