Решение № 6508 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 645/2009 г.

Решение № 6508 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 645/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 812 от 27.10.2008 год., постановено по адм. д. № 1070/08 год. Административен съд - София град, първо отделение, девети състав, е отхвърлил жалбата на "Каскол инженеринг" - ЕООД-гр. София, представлявано от управителя Сергей Айдънович Адъгезалов, срещу Ревизионен акт № 2857/19.10.2007 год., издаден от ТД на НАП - гр. София, в частта, с която е доначислен ДДС за внасяне за периода м. 12/06 год. и м. 03/07 год., мълчаливо потвърден от директора на Д"ОУИ"-София по реда на чл. 156, ал. 4 от ДОПК. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Каскол инженеринг" - ЕООД - гр. София, представлявано от управителя Сергей Айдънович Адъгезалов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да уважи жалбата и отмени РА като незаконосъобразен. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София чрез своя представител взема становище, че касационната жалба на "Каскол инженеринг" - ЕООД - гр. София е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледани по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Каскол инженеринг" - ЕООД - гр. София, представлявано от управителя Сергей Айдънович Адъгезалов, срещу Ревизионен акт № 2857/19.10.2007год., издаден от ТД на НАП-гр. София, в частта, с която е доначислен ДДС за внасяне за периода м. 12/06 год. и м. 03/07 год. Съдът е описал много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и констатациите на органа по приходите за допълнително начисляване на данък добавена стойност. В рамките на своите правомощия по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на съответните процесуални правила. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 9 от ЗАП, като е посочил че този закон е неприложим при издаването на ревизионни актове, за които има приложение ДОПК , както и че ЗАП е отменен и не е съществувал към момента на издаване на РА. Съдът е приел за неоснователно и възражението на жалбоподателя за нищожност на РА поради издаването му от орган, който е участвал при извършване на ревизията. В тази насока са изложени мотиви, че в ДОПК не съществува подобно ограничение и за валидност на РА е достатъчно той да е издаден от лицето, посочено в заповедта по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. На база на анализ на доказателствата по делото административният съд е приел, че при издаването на РА органът по приходите не е допуснал нарушение на закона. Посочено е, че основният спор между страните се свежда до това дали получените от "Хемингфорд Индъстрис Лимитид" парични средства са освободена доставка или са облагаема такава, респективно дължи ли се ДДС или не се дължи. Съдът е изложил много подробни мотиви защо не възприема тезата на жалбоподателя за сключен договор за заем и защо възприема тезата на органа по приходите за извършена продажба на запис на заповед, която е облагаема доставка по смисъла на ЗДДС . Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Систематизирани, оплакванията на касатора се свеждат до следното: 1. неправилни изводи на първоинстанционния съд относно това, че издаденият РА е редовен и че е издаден от компетентно орган; 2. неправилно административният съд не се е съобразил със заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза; 3. допуснато нарушение на материалния закон, изразяващи се това, че съдът е приел, че записът на заповед не е ценна книга. Направените оплаквания са неоснователни. Неоснователно на първо място е оплакването за относно изводите на съда за действителност на РА. В тази насока жалбоподателят е повдигнал възражения относно това, че актът е съставен от лице, което е участвало при извършването на ревизията и в съставянето на ревизионния доклад, което според него съставлява съществено процесуално нарушение. Направените изводи за неоснователност на същото са правилни и в съответствие със закона. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК изисква издаването на заповед от органа, възложил ревизията, относно съставянето на ревизионния акт. Подобна разпоредба не съществува в отменени ДПК , при който чл. 68, ал. 3, т. 2 определя, че ДРА се издава задължително от орган, който е участвал при извършването на ревизията. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК дава възможност ревизионният акт да бъде съставен от лице, което не е участвало при извършването на ревизията, без да това да бъде разглеждано като съществено процесуално нарушение. Въвеждането на тази възможност обаче не означава, че се въвежда забрана ревизионният акт да бъде съставен от лице, което е участвало по време на ревизията, каквато теза се поддържа от жалбоподателя. Разделянето на производството по извършване на данъчната ревизия от издаването на РА и необходимостта от издаването на два отделни административни акта за определяне на компетентните лица не представлява основание да бъде направен извод, че тези две фази на данъчното производство задължително следва да се провеждат от различни лица и че е налице забрана за възлагане от органа по приходите а едно и също лице да осъществи двете производства. Следователно законът е предоставил право на компетентния орган да определи кое лице ще издаде РА - дали това, което е участвало по време на ревизията или различно от него, като тази негова преценка не подлежи на съдебен контрол. Неоснователни са и оплакванията относно липсата на мотиви на РА, тъй като същият притежава такива, а не прави препращане към мотивите на ревизионния доклад, каквито случаи се срещат в практиката. Не могат да бъдат споделени и оплакванията относно невъзприемане на заключението на вещото лице. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице, но не е възприел същото при изграждане на изводите си, тъй като вещото лице със заключението си е дал отговор на правни въпроси, единствено компетентен на които е да отговори съда. Неоснователни са и оплакванията на касатора за допуснато нарушение на материалния закон. При изграждане на своите изводи административният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства. На практика съдът е възприел тезата на органа по приходите относно начисляването на ДДС върху получените суми по сметката на ревизираното лице. Наистина има известна неточност в мотивите на решението относно продажбата на записите на заповед, но това не е довело до неправилност на крайния извод за законосъобразност на РА. Допълнителните задължения за ДДС са начислени върху получени суми по сметките на ревизираното дружество, за които не е установено да са заем, каквато теза е поддържана от жалбоподателя. Записите на заповед са издадени за гарантиране на заем, но са продадени от издателя на получателя, поради което не могат да бъдат разглеждани по реда на чл. 36, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), респективно чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (нов.). Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на първоинстанционния съд не страда от пороците, сочени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната по касация дирекция юрисконсулско възнаграждение в размер на 2897лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,