Решение № 465 от 6.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 891/2010 г.

Решение № 465 от 6.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 891/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Х. П. Б., чрез адв. Б. М. и допълнение към същата от 22.02.2010 г., чрез адв. П. С. срещу решение № 509/15.01.2010 г. по в. гр. дело № 579/2009 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение от 29.03.2007 г. по гр. дело № 228/2007 г. на Районен съд [населено място] и вместо него е отхвърлен предявения иск от жалбоподателя с пр. осн. чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ОСЗ [населено място] правото на наследниците на П. К. Б. б. ж. на [населено място], поч. през 1973 г. да възстановят правото си на собственост върху недвижимите имоти в землището на [населено място] както следва - нива в м. "Б. п." с площ от 1 дка, нива в м. "Р." с площ от 1.5 дка, нива в м. "В." с площ от 1.5 дка, нива в м. "С. р." с площ от 3 дка, нива в м. "К." с площ от 2 дка, като неоснователен. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят счита за неправилни изводите на въззивния съд за неоснователност на исковата претенция, поради недоказване на твърдения придобивен способ за процесните имоти наследяване и придобивна давност, че същите са в нарушение на разпоредбите на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като от приложените по делото писмени доказателства - опис-декларация за внесени имоти в ТКЗС на името на наследодателя на жалбоподателя и извадка от данъчната книга за периода 1935-1952 г. на името на наследодателя се установява правото му на собственост върху процесните имоти. С определение № 874/11.08.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос - за писмените доказателства за установяване правото на собственост в производството по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ ако същите се отнасят за различен период, решен в противоречие с практиката на ВКС - Решение № 209/03.06.2010 г. по гр. дело № 85/09 г. на ВКС I г. о., решение № 211/09.06.2010 г. по гр. дело № 212/09 г. на I г. о. - и двете постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Ответниците по жалбата О. с. "З." [населено място] и [община] е са изразили становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК констатира следното: Предявеният иск от жалбоподателя Х. П. Б. е с пр. осн. чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване право на възстановяване собствеността върху земеделски земи на наследниците на П. К. Б. б. ж. на [населено място], починал на 26.11.1973 г., находящи се в землището на [населено място] - нива в м. "Б. п." с площ от 1 дка, нива в м. "Р." с площ от 1.5 дка, нива в м. "В." с площ от 1.5 дка, нива в м. "С. рид" с площ от 3 дка, нива в м. "К." с площ от 2 дка. Решението на въззивния съд е постановено след повторно разглеждане на делото след отмяна на решение № 438/10.10.2007 г. по гр. дело № 425/2007 г. на Благоевградския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд на осн. чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) с решение № 276/23.06.2009 г. по гр. дело № 1043/2008 г. на ВКС II г. о. За да отхвърли предявения иск с пр. осн. чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е наследник по закон на П. К. Б., починал на 26.11.73 г. Съгласно представено копие от данъчен регистър за периода 1935-52 г. на името на П. Б. е открита партида за непокрити имоти, подлежащи на поземлен данък и в същия са отразени процесните имоти. Прието е, че в опис-декларацията на П. Б. за внесени имоти в ТКЗС е посочена една от процесните ниви в м. "Б. п." с площ от 1 дка, като е зачертана, съответно в опис-декларациите на Й. Б. - негова снаха са отразени две от процесните ниви - в м. "С. р." и в м. "К.", описани по площ и съседи, а в опис-декларацията на С. Б. - снаха, са посочени три от процесните ниви - в м. "Б. п.", м. "Р." и в м. "В.". Съдът е приел, че в представената партида от данъчната книга на П. Б. в графата "на чие име е бил записан имотът в основната книга" са посочени имена на лицата, които са ги внесли в ТКЗС. Решаващия извод за неоснователност на исковата претенция съдът е обосновал с неустановяване правото на собственост на наследодателя на жалбоподателя на основание наследяване и придобивна давност върху спорните имоти от представените по делото писмени доказателства - препис-извлечение от данъчен регистър за открита партида на името на П. Б. за непокрити имоти, подлежащи на поземлен данък с отбелязване, че периода за който се отнася е от 1935-1952 г. и представената опис-декларации за внесени имоти в ТКЗС също на името на наследодателя. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е за обхвата на писмените доказателства за установяване правото на собственост към момента на обобществяване на земеделските земи в производството по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ ако същите се отнасят за различен период. С решение № 209/03.06.2009 г. по гр. дело № 85/2009 г. на ВКС I г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че в кръга на примерно изброените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ писмени доказателства са включени освен нотариални актове и делбени протоколи и протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби - декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване. Според даденото тълкуване в решението в текста на чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ са включени както документи, които пряко доказват собственически права така и такива, които индицират на наличието на такива права, тъй като те са съществували към релевантния минал момент и са били предвидени в действащите тогава нормативни актове - ЗТПС, ПМС от 26.08.54 г. ПУ на ТКЗС, като достатъчно надеждни за установяване на необходимите данни за имота и неговия собственик за нуждите на земеустрояването и одворяването на ТКЗС и другите обществени стопанства. С решение № 211/2010 г. по гр. дело № 212/09 г. на ВКС I г. о., постановено по чл. 290 от ГПК по посочения правен въпрос е изразено същото становище, като в посоченото решение на ВКС по гр. дело № 85/09 г. на ВКС I г. о. като е прието, че към документите, които съставляват индиция за наличие на собственически права върху земеделски имоти следва да се причисли и кадастралните планове и комасационните планове и имотните ведомости към тях. Настоящият съдебен състав споделя цитираната практика на ВКС по поставения правен въпрос. С оглед на даденото тълкуване за обхвата на писмените доказателства за установяване правото на собственост към момента на обобществяване на земеделските земи в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ ако същите се отнасят за различен период съдът намира, че такива писмени доказателства са документи, които пряко доказват собственически права така и такива, които индицират на наличието на такива права, тъй като са съществували към релевантния минал момент и са били предвидени в действащите тогава нормативни актове - ЗТПС, ПМС от 26.08.54 г. ПУ на ТКЗС, като достатъчно надеждни за установяване на необходимите данни за имота и неговия собственик - чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ. В категорията писмени доказателства следва да се включат освен примерно изброените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и препис-извлечение от данъчния регистър за открита партида на непокрити имоти на името на бившия собственик или на наследниците му, подлежащи на поземлен данък за различен период от време - предшестващ и към момента на образуване на ТКЗС. По основателността на касационната жалба. Като взема предвид изложените доводи настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно, поради нарушение на материалния закон - чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В настоящия случай по делото е установено, че наследодателят на ищеца П. К. Б. е притежавал правото на собственост върху процесните имоти към момента на обобществяването им и включването им в ТКЗС. Приложените по делото писмени доказателства - препис извлечение от данъчния регистър за открита партида на наследодателя П. К. Б. за притежавани непокрити имоти, подлежащи на поземлен данък, с отбелязване че същият се отнася за периода от време от 1935 до 1952 г., в който всеки от имотите е описан по площ, местности и основание за придобиване, опис-декларация за внесени имоти в ТКЗС на името на наследодателя на жалбоподателя-ищец са писмени доказателства по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ. Въз основа на тях се установява на наличието на право на собственост в полза на наследодателя на ищците върху имотите както следва - нива в м. "Б. п." с площ от 1 дка, нива в м. "Р." с площ от 1.5 дка, нива в м. "В." с площ от 1.5 дка, нива в м. "С. р." с площ от 3 дка, нива в м. "К." с площ от 2 дка. Съдът преценява, че са налице предпоставките, предвидени в ЗСПЗЗ за признаване право на възстановяване собствеността върху посочените имоти. На основание чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се признае правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на П. К. Б. върху процесните имоти. Предявеният иск с пр. осн. чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е основателен и следва да се уважи. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение