Решение № 14149 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4325/2012 г.

Решение № 14149 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4325/2012 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Владимир Йорданов Василев срещу решение № 2543 от 2.11.2011 г., постановено от Административен съд Варна, ХХХI състав по адм. д. № 705/2011 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответникът - кмета на община Варна, не взема становище по касационната жалба. Ответниците Петра Кирова Трендафилова и Анка Христова Иванова, с представено по делото писмено възражение, излагат доводи за неоснователност на касационната жалба и правят искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № 4095 от 28.12.2010 г., с която кметът на община Варна е изменил заповед № РД-06-7706-233 от 23.08.2006 г. на областния управител на Варненска област за одобряване на плана на новообразуваните имоти на м. "Под селото", КР 505, землището на с. Звездица, община Варна в частта, с която е заличен ПИ № 903 и ПИ № 905, като са образувани ПИ № 518 и ПИ № 524, както и нови граници за ПИ № 769, чиято площ става 688 кв. м, а новообразуваните имоти са записани на Владимир Йорданов Василев, Гинка Великова Динева и Желю Янакиев Янакиев. Съдът е отменил като незаконосъобразна оспорената заповед и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Този извод е обоснован с факта, че с оспорената заповед е допуснато изменение на влязъл в сила план на новообразувани имоти, което засяга имоти на лица, които не са страни в административното правоотношение. Съдът е приел, че лицата вписани като собственици на ПИ № 519 и ПИ № 524 не са подали искане за изменение на влезлия в сила ПНИ. По отношение на отредените им имоти е допуснато изменение с увеличаване на площта и трасиране на нови граници по искане, подадено от Владимир Василев. Съдът е приел, че в започналото административно производство административния орган не е имал възможност да действа служебно и не е съобразил липсата на процесуална легитимация за упражняване на чужди права. На следващо място съдът е приел, че оспорената заповед не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - заповедта не съдържа фактическите основания за издаването й. В тази връзка съдът е преценил отразеното в протокола на помощния орган и е стигнал до правен извод, че и от този акт не могат да се изведат фактическите основания за издаване на заповед за изменение на влязъл в сила план на новообразувани имоти. На следващо място съдът е приел, че при постановяване на оспорената заповед административния орган не е съобразил въведеното от инициатора на производството основание, а служебно се е произнесъл по основание за изменение на влезлия в сила ПНИ, което не е било релевирано в административното производство. В тази връзка съдът е приел, че основанието на което е поискано изменението е това, предвидено с разпоредбата на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изменението е допуснато на основанието предвидено в § 4к, ал. 8, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Смешението на основанията за изменение на влезлия в сила ПНИ е довело и до материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Изменение на влязъл в сила план на новообразувани имоти в хипотезата на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ може да се допусне едва след разрешаване на спор за материално права, а в случая не са били налични такива данни. Що се касае до посочено в заповедта основание - § 4к, ал. 8, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдът е стигнал до извод, че не са налице материалните предпоставки за прилагането на този текст, тъй като не е установена явна фактическа грешка, покриваща се с легалната дефиниция на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР. С оглед на тези правни изводи, съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт и е върнал преписката за ново произнасяне при съобразяване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения, които да дават основание за отмяна. Обосновани са правните изводи на решаващия съд по отношение на констатираното съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Административното производството е започнало по искане на Владимир Йорданов Василев, към което са приложени скици-проект, обективиращи исканото изменение на влезлия в сила ПНИ. Административният орган изцяло е одобрил предложението на жалбоподателя, като е допуснал изменението изцяло инкорпорирайки приложените към заявлението скици-проект. Административният орган не е съобразил, че с предложението на жалбоподателя се допуска промяна на границите и на площта на имоти, отредени на собственици, които не са заявили такова искане пред административния орган. И в случая не става реч за отреждането, предвидено за наследниците на Киро Киров, а за отреждането, предвидено за съседни имоти, чиято площ се увеличава без собствениците да са направили такова искане. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК, процесуална предпоставка за допустимост на искане за издаване на административен акт е наличие на пряк и непосредствен правен интерес на заявителя, привлечените и встъпили граждани и организации. В случая заявителят е направил искане за изменение на влязъл в сила план на новообразуваните имоти, което освен образуване на нов имот, който да се отреди за него, се предвижда изменение на границите и площта на имоти, отредени на трети лица, които не са заявили такива права и не са встъпили в административното производство пред административния орган. Обосновано съдът е приел, че оспорената заповед не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - не са изложени фактическите основания за постановяване на акта. Както в оспорената заповед, така и в решението на помощната комисия са описани техническите характеристики на искането изменение, но не са изложени фактическите основания, обосноваващи приложението на материалната норма на § 4к, ал. 8, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. В случая въпреки, че е постъпило възражение от лицата, засегнати от исканото изменение, то не е било обсъдено и съобразено при издаване на заповедта. Ако бе съобразено постъпилото възражение, административният орган би стигнал до извод, че между страните е налице спор за материално право, който следва да се разреши като преюдициален по отношение на заявеното искане за изменение на плана на новообразуваните имоти. В тази връзка следва да се отбележи, че представените доказателства за спор, приключил с влязло в сила решение, не са относими към административното производство, тъй като исковото производство е за спор с правно основание чл. 108 от ЗС. В хипотезата на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която урежда едно от основанията за изменение на влязъл в сила план на новообразуваните имоти, законодателят е имал предвид специалния установителен спор по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Влязлото в сила решение, с което този спор е разрешен със сила на присъдено нещо, дава основание за изменение на ПНИ. Обосновано съдът е приел, че оспорената заповед страда от порока материална незаконосъобразност, тъй като посоченото правно основание § 4к, ал. 8, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е приложимо в случая. Легалното дефиниране на явната фактическа грешка е дадено с разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР. В случая не се касае до грешка в заснемането на имота, а до заличаване на собственик, вписан в регистъра, неразделна част към плана на новообразуваните имоти, и отреждането на имот на друг претендиращ собственик. Конкуренцията между два титула за собственост сочи на спор за материално право, който следва да бъде разрешен по исков ред и едва след приключване на този спор отреждането, предвидено с плана на новообразуваните имоти следва да се приведе в съответствие с установените права. Преценени всички тези доводи, дават основание на настоящият състав да приеме, че обжалваното решение е правилно. Правните изводи на решаващия съд са обосновани и съобразени с приложимия материален закон, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,