Решение № 7504 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7950/2018 г.

ВАСV отделение21.05.2019 г.докладчик т Марина Михайлова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 305/14.05.2018 г., постановено по адм. дело № 149/2018 г. на Административен съд град П.. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7504 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7950/2018 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба на И. П. от [населено място] срещу решение № 305/14.05.2018 г., постановено по адм. дело № 149/2018 г. на Административен съд град П., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. №з3403-6/03.01.2018 г. на началника на Районно управление /РУ/ - гр. С. при Областна дирекция на МВР - П.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - началникът на РУ - С. при ОДМВР – П. не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд град П. е била заповед рег. №з3403-6/03.01.2018 г. на началника на РУ – гр. С., с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 5 /пет/ месеца, за нарушение на служебните задължения, изразяващо се в това, че след като съгласно график рег. № 340 р-13592/10.11.2017 г. на 14.11.2017 г. на смяна от 7: 00 часа до 19: 00 часа са били служителите от ППД младши инспектор И. С., младши инспектор Т. Мушев и младши инспектор И. П., като за старшия на наряда е определен младши инспектор Стойнов, а за водач на служебното МПС лек автомобил Опел Астра с ДК [рег. номер на МПС] е определен младши инспектор Мушев, съгласно информационна карта за дейността на наряда №А147981, младши инспектор И. П. около 10: 30 часа извършва проверка на самоличността на лице от ромски произход, което не може да предостави документ за самоличност. Поради тази причина младши инспектор Пейчински решава, че трябва да направи справка па лицето в ОДЧ на РУ - гр. С., за да се увери в самоличността му. Младши инспектор Пейчински се качва на патрулния автомобил Опел Астра с ДК [рег. номер на МПС], като на дясната седалка до себе си, качва лицето от ромски произход и тръгва към РУ - гр. С. без да уведоми за това старшия на наряда, водача на патрулния автомобил и ОДЧ. Наказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение на чл. 48, чл. 59, ал. 1, т. 1 и чл. 60, т. 3 от Инструкция № 8121 з-929/2.12.2014 г. за патрулно-постова дейност, нарушение на чл. 70, чл. 72, чл. 76 и чл. 80 от ЗМВР и чл. 2 и чл. 9 от Инструкция № 8121 з-1161 от 5.09.2017 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност в Министерството на вътрешните работи и е приел, че с действията си старши полицай И. П. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, съставомерно на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". Безспорно е било установено по делото, че съгласно график рег. № 340 р-13592/10.11.2017 г. от 07. 00 до 19. 00 часа на 14.11.2017 г. на смяна на патрулно-постова дейност са били служителите младши инспектор И. С., младши инспектор Т. Мушев и младши инспектор И. П., като старшият на наряда е бил И. С., а за водач на служебния автомобил Опел Астра с ДК [рег. номер на МПС] е определен Т. Мушев. Събраните по делото доказателства сочат по категоричен начин, че на 14.11.2017 г. около 10: 30 часа, И. П. старши полицай в група "Охранителна полиция" на Районно управление – С. при ОДМВР – П. извършва проверка на самоличността на лице от ромски произход, което не може да предостави документ за самоличност, като поради тази причина младши инспектор Пейчински решава, че трябва да направи справка па лицето в ОДЧ на РУ - гр. С., за да се увери в самоличността му, като Пейчински се качва на патрулния автомобил Опел Астра ДК [рег. номер на МПС], като на дясната седалка до себе си, качва лицето от ромски произход и тръгва към РУ - гр. С. без да уведоми за това старшия на наряда, водача на патрулния автомобил и ОДЧ, различно от разпоредените му в чл. 59, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121 з-929/2.12.2014 г. за патрулно-постова дейност задължения, нарядите своевременно докладват в ОДЦ/ОДЧ за всяко изменение в оперативната обстановка, извършено правонарушение, прилагано полицейско правомощие и взето отношение, като в чл. 60, т. 3 от същата инструкция е регламентирано задължението при изпълнение на ППД полицейските органи от състава на нарядите да не допускат в служебните помещения и превозните средства лица и товари, в т. ч. и превозването на такива, когато това не е свързано с изпълнение на служебните им задължения. На посочената в заповедта дата 14.11.2017 г. около 10: 30 часа, И. П. старши полицай в група "Охранителна полиция" на Районно управление - С. при ОДМВР - П., по време на смяна извършва проверка на самоличността на лице от ромски произход, което не може да предостави документ за самоличност, като не предприема предвидените способи за установяването на самоличността на лице регламентирани с разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР, според която установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни, като за да бъде установена самоличността на едно лице на първо място трябва полицейският орган да му поиска документ за самоличност, а ако то не изпълни това разпореждане по каквато и да е причина, следва самоличността му да се установи по другите способи посочени в чл. 70, ал. 2 от ЗМВР, което в случая не е приложено от Пейчински, като едва ако е невъзможно самоличността на лицето да бъде установена по този ред е допустимо на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР лицето да бъде задържано. Правилно съдът е приел, че с предприемане на горепосочените действия по установяване на самоличността на лицето, служителят в група "Охранителна полиция" на Районно управление – С. при ОДМВР - П. е нарушил и разпоредбите на чл. 2 и чл. 9 от Инструкция № 8121 з-1161 от 5.09.2017 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност в Министерството на вътрешните работи, като жалбоподателят е бил длъжен да спазва както поредността на способите за установяване самоличността на едно лице, така и задълженията му по наряд, в който е разпределен, съгласно седмичен график рег. № 340 р-13592/10.11.2017 година и информационна карта за дейността на наряда №А147981. Следователно правилен е изводът на съда, че така описаното деяние е достатъчно да обоснове извод за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, представляващо нарушение на служебната дисциплина по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, за което законът предвижда налагането на наказание "писмено предупреждение". С оглед на гореизложеното обоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1