Решение № 438 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10627/2009 г.

Решение № 438 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10627/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на "Нова Композит Хотел Сервиз" ЕООД - гр. Варна срещу Решение № 430/17.06.2009 г., постановено по адм. дело № 2352/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 08-00677/12.06.2006 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Добрич в частта, потвърдена с Решение № 593/28.09.2006 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна за определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди за месеците декември 2000 г. и декември 2002 г., както и са определени преки данъци по ЗКПО (отм.) за 2000 г. и 2001 г. в резултат на увеличение на финансовия резултат. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е приел, че ДДС по процесните фактури не е начислен, но не е посочил което от условията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) не е изпълнено. Твърди, че по делото са представени всички необходими документи, доказващи начисляването на ДДС, а и съдебно-счетоводната експертиза е установила, че фактурите са осчетоводени от доставчика като приход от продажби и ДДС е начислен съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Относно реалността на процесните доставки касаторът твърди, че такова е доказано и доставките са извършени чрез подизпълнители. В касационната жалба са изложени оплаквания и относно увеличения финансов резултат и определени данъци по ЗКПО (отм.), като оспорва установения от съда извод за документална необоснованост на разходите. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се сдържат в касационната жалба, като обобщени те са, че съдът е игнорирал доказателствата по делото, направил е логически необосновани заключения и в резултат на това е достигнал до изводи, противоречащи на материалния закон. От адв. Дунов и адв. Младен Петров е постъпила писмена защита. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представите. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд относно определените в ревизионния акт данъчни задължения, вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит е приел от една страна, че не е доказано начислението на ДДС по процесните фактури по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), а от друга, че не е доказано реалното изпълнение на предмета на доставките - СМР, както и не са представени доказателства за материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците (пряк и предходни). Относно твърдението на касатора в хода на първоинстанционното съдебно производство, че ДДС по процесните фактури е начислен съдът е назначил и изслушал съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не е кредитирал, тъй като вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на доставчиците а е работило само по представените по делото документи. С оглед недоказването реалността на процесните услуги, съдът е приел и за законосъобразно увеличението на финансовия резултат поради необоснованост на разходите по смисъла на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) с оглед мотивите на съда за облагането по ЗДДС (отм.). Обжалваното решение е неправилно. По ЗДДС (отм.). С лаконични мотиви съдът е приел за всички процесни периоди - месеците декември 2000 г. и 2002 г., че не е установено начисляване на ДДС по издадените на касатора фактури, нито е доказана реалността на доставките - извършване на СМР на обекти - хотели. Тези мотиви на съда обаче не кореспондират с многобройно представените доказателства по делото, които не са били обсъдени. Единствено обсъдени от съда са протоколите за извършени насрещни проверки на доставчиците по време на извършване на ревизията. Те обаче не са единствените доказателства по делото и би трябвало съда да ги обсъди наред с останалите доказателства, събрани както по време на ревизията, така и в хода на съдебното първоинстанционно производство. Нещо повече, по делото са събрани освен представените 11 бр. папки като доказателства (нито едно от съдържащите се в тези папки доказателства не е обсъдено от съда) и ревизионни актове на доставчици, за които за същите данъчни периоди е отразено, че ДДС е начислен и не са извършвани корекции. Тези ревизионни актове обаче също не са обсъдени от съда. Последните представляват официални документи, за които е известно, че се ползват с материална доказателствена сила за определените в тях данъчни задължения, изменените и/или прихванати такива, както и с тях могат да се възстановят суми и се определят за различните резултати за периодите, които се ревизират. В този смисъл, когато те са представени като доказателства по делото, не следва да се игнорират автоматично, а да се обсъдят в съвкупност с останалите доказателства и въз основа на тази преценка, да се направят и съответните правни изводи. В процесния случай съдът изобщо е игнорирал наличието на ревизионните актове на доставчиците като доказателства по делото и въз основа на тях не е направил никакви правни изводи. По ЗКПО (отм.). По същия начин, изложен по-горе съдът е изложил неубедителни и лаконични мотиви относно облагането с преки данъци, вследствие увеличен финансов резултат на дружеството по чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) по фактури, издадени от доставчиците ЕТ "Айли-Пакри Мустафа", СД "вили-99-Николов и с-ие" и "мико - Макс" ЕООД, ползвайки мотивите си относно облагането за косвени данъци по ЗДДС (отм.). С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващо се необсъждането в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, включително и ревизионни актове на доставчици, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при изпълнение указанията на настоящия съдебен състав на касационната инстанция. Предвид изхода на делото при новото разглеждане първоинстанционния съд ще следва да се произнесе и за разноските пред Върховния административен съд с оглед резултата по делото - чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,