Решение № 16135 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4066/2013 г.

Решение № 16135 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4066/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Василев Индъстри" ЕООД срещу Решение № 6648/5.12.2012 г., поставено по адм. дело 7506/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № К 2021106956 от 17.10.2011 г., издаден главен инспектор по приходите в ТД на НАП София в частта, в която е потвърден с решение № 863 от 17.04.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. София чрез процесуалния си представител юрк. Иванова оспорва касационната жалба в с. з. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд -София град е отхвърлил жалбата на дружеството против ревизионен акт № К 2021106956 от 17.10.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП София в частта, в която е потвърден с решение № 863 от 17.04.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че така ангажираните писмени доказателства не доказват реалното извършване на доставките по процесните фактури. При обсъждане на всички доказателства, представени в хода на ревизията и пред решаващия орган при обжалване на РА съдът формулира категоричния извод за недоказаност на основната водеща предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на "Василев Индъстри" ЕООД по процесните фактури с издател на "Валмос" ЕООД, "Рамона Инженеринг" ЕООД, "Типс Лимитед" ЕООД и "Юнайтед Требъл 99" ЕООД и "Георгиев Трейд 2009" ЕООД - наличието на облагаема доставка на стоки или услуги. Няма доказателства, че доставчикът е притежавал процесните стоки към датата на всяка една от процесните фактури, респ. да е имал склад, в който да ги съхранява. Няма данни как е осъществен транспорта на стоките с оглед обстоятелството, че количеството не е малко. Няма доказателства, че доставчикът разполага с кадрови потенциал да извърши услугата по фактура. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Както правилно е посочил съда, доказателствата, събрани през двете фази на спора, като протоколи от извършените насрещни проверки и приложенията към него не установяват, че доставчиците действително са извършили услугите, документирани в издадените фактури. Задълбочено са обсъдени от съда релевантните факти по отношение на кадровата обезпеченост, включително непредставянето на безспорни доказателства за материалния ресурс на дружествата да осъществят услугите, описаните в процесните фактури. В доказателствена тежест на "Василев Индъстри" ЕООД е да установи, че са налице законоустановените положителни предпоставки за признаване на данъчен кредит, т. е., че въпросните доставки са реални. Правилното счетоводно отразяване на сделките само по себе си не установява такава реалност. Възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, обективирани в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил, излагайки подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя. Съдът се е произнесъл по делото, с мотиви, проследявайки доставките "Валмос" ЕООД, "Рамона Инженеринг" ЕООД, "Типс Лимитед" ЕООД и "Юнайтед Требъл 99" ЕООД и "Георгиев Трейд 2009" ЕООД. По правило, за възникване на правото данъкът трябва да е начислен правомерно /арг. чл. 70, ал. 5 ЗДДС/, а систематичното тълкуване във връзка с разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 от с. з. налага извод, че стоките и услугите следва да са получени реално. По отношение на доставчика "Юнайтед Требъл 99" ЕООД издател на фактури № 636 от 29.11.2007 г. с включен ДДС в размер на 984,00 лева и предмет - транспортна услуга № 665 от 21.12.2007 г. с ДДС в размер на 1 496,00 лева и предмет - транспортна услуга; фактура № 671 от 28.12.2007 г. с ДДС в размер на 3204,00 лева и предмет - монтаж и демонтаж, органите по приходите приемат, че не е доказано извършването на доставките по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Правилно е приел първостепенният съд, че няма доказателства и за извършена по фактурата транспортна услуга. Наличието на приемо-предавателен протокол от 21.12.2007 г. не удостоверява факта на осъществяване на процената услуга, за която е издадена фактура № 671 от 28.12.2007 г. Уговореното между страните с договора от 24.07.2007 г. не е достатъчно ясно, като в договора няма клаузи как ще се извърши самата транспортна услуга, от кого, от кое място до кое. Не е ясно предметът на фактури № 636 от 29.11.2007 г. и № 665 от 21.12.2007 г. с какви конкретно действия на доставчика следва да бъде обвързан, тъй като не са ангажирани други доказателства за извършването на съответния транспорт. По отношение на доставчика "Рамона Инженеринг" ЕООД издател на фактура № 5152 от 26.10.2010 г. с ДО - 8 200,00 лева и ДДС в размер на 1 640,00 лева с предмет на доставката - панти за П. дограма, полиуретанова пяна, обков за П. дограма, найлон, стъкла (трислойни), противокомарна мрежа, в РД и в РА е направен изводът за липса на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Правилно е прието, че събраните в хода на ревизията доказателства не обосновават извода за реално осъществяване на процесната доставка. Няма доказателства дали към датата на издаване на фактурата доставчикът - "Рамона Инженеринг" ЕООД е разполагал със съответните стоки, респ. че същият е закупил същите от друг доставчик. Допълнителен аргумент за законосъобразност на РА в тази му част е обстоятелството, че за м. 10.2010 г. доставчикът е подал нулева СД и няма декларирани продажби за този период. Доказано е и че фактурата не е отразена в дневника за продажби на доставчика за м. 10.2010 г. и в СД за същия данъчен период. По отношение на доставчика "Георгиев Трейд 2009" ЕООД, издател на фактура № 366 от 21.04.2010 г. с предмет на доставката - "строителни материали", органите по приходите обосновават извода за недоказване реалното осъществяване на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Така представеният договор не удостоверява, че "Георгиев Трейд 2009" ЕООД е разполагал със съответните стоки към 21.04.2010 г., че същите са съхранявани в негов склад, както и че са транспортирани при "Василев Индъстри" ЕООД. По отношение на доставчика "Валмос" ЕООД издател на фактура № 364 от 5.01.2010 г. с предмет на доставката - "алуминиеви профили", фактура № 368 от 13.01.2010 г. с предмет "П. профили" и фактура № 371 от 18.01.2010 г. с предмет - "алуминиеви профили", органите по приходите приемат, че не е доказано извършването на доставките по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури в общ размер на 7300,00 лева за данъчен период м. 01.2010 г. Недоказано е реалното извършване на процесните доставки с предмет -стоки, тъй като няма налични доказателства, че "Валмос" ЕООД е разполагал с материалите към датата на издаване на фактурите с получател "Василев индъстри" ЕООД респ. със склад, в който същите да бъдат съхранявани ( стоките не са в единични количества). От друга страна, представените два броя договори за СМР също не удостоверяват, че процесните стоки по трите бр. фактури, издадени от "Валмос" ЕООД са били използвани от Изпълнителя - ревизираното лице за извършените СМР. Единият от договорите се явява неотносим, тъй като е сключен от жалбоподателя в качеството му не на изпълнител, а на Възложител, а в договора е уговорено, че материалите се осигуряват от Изпълнителя. Други доказателства не са ангажирани нито в хода на ревизията, нито в рамките на съдебното производство. По отношение на "Типс Лимитед" ЕООД издател на фактури № 1...196 от 2.10.2009 г. с предмет - изграждане на водопровод (части), № 1...261 от 1.12.2009 г. с предмет - алуминиеви профили, № 1...265 от 3.12.2009 г. с предмет - П. профили, обков комплект, № 1...273 от 7.12.2009 г. с предмет -метални профили, нипел, тръби, колена муфи; № 1...269 от 4.12.2009 г. с предмет - П. профил и пяна полипропилен; № 1...275 от 8.12.2009 г. с предмет - алуминиев профил, обков комплект; № 1...280 от 10.12.2009 г. с предмет - П. профил, пяна полипропилен, органите по приходите приемат, че не е доказано извършването на доставките по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури в общ размер на 18 695,45 лева за данъчни периоди м.10.2009 г. и м.12.2009 г. Правилно е прието, че няма доказателства, че доставчикът е притежавал процесните стоки към датата на всяка една от процесните фактури, респ. да е имал склад, в който да ги съхранява. Няма данни как е осъществен транспорта на стоките с оглед обстоятелството, че количеството не е малко. Няма доказателства, че доставчикът разполага с кадрови потенциал да извърши услугата по фактура № 196 от 2.10.2009 г. (с предмет - изработка на водопровод). Наличието на договори между "Василев Индъстри" ЕООД и трети лица в качеството им на Възложители не означава, че посочените във фактурите материали са придобити от "Типс Лимитед" ЕООД и са вложени от ревизираното лице при извършването на съответните ремонтни дейности Реалността на доставката е основополагаща за възникване и законосъобразно упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. В разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС се съдържат дефинициите за облагаема доставка на стоки и услуги и според тях това е прехвърляне правото на собственост или друго вещно право, респ. всяко извършване на услуга. Обжалваното решение не противоречи на горецитираната практика на СЕС, тъй като при проверка на законосъобразността на административния акт е изяснено, че от органите по приходите не е признато право на данъчен кредит не поради пропуски, извършени само от доставчиците, но и поради слабости на ревизирано лице, за което са изложени подробни съображения. В настоящата инстанция следва да се посочи, че при липса на доказателства за реално осъществени облагаеми доставки, а само на фактуриране от доставчиците на получателя, не може да обвърже конкретния казус с цитираното решение на СЕС. Независимо от изхода на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,