Решение № 10056 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14758/2013 г.

Решение № 10056 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14758/2013 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли да бъде отменено решение № 5777/09.09.2013 г. по адм. д. № 3066/2013 г. на АССГ, с което е отменен РА № 2101206372/13.11.2012 г. на ТД на НАП-София, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 58 719,47 лв. с лихви за периода м. 6 - 11.2011 г. и м. 1 - 3.2012 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Проджер С. П. А." - Италия с ЕИК по Булстат 3075000846 по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 2101206372/13.11.2012 г. на ТД на НАП-София, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 58 719,47 лв. с лихви за периода м. 6 - 11.2011 г. и м. 1 - 3.2012 г. Фактическата обстановка по делото е безспорна за страните и е възприета правилно от съда. "Проджер С. П. А." - Италия е дружество установено и регистрирано по ДДС в Италия, както и по ЗДДС в страната. Извършвало е проектантски услуги на "Джи Чи Еффе Дженерали конструциони феровиарие С. П. А" - клон България по обществена поръчка за рехабилитация на участък от железопътна линия. Обосновано съдът е приел, че ревизираното дружество няма офис, обект или място на стопанска дейност на територията на страната. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от български дружества, подизпълнители на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Получените от подизпълнителите доставки са използвани за извършване на доставки на проектантски услуги като фактурите са издадени от ревизираното лице без начислен данък с посочен италианския номер за регистрация по ДДС. Данъкът по фактурите на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС е начислен от получателя "Джи Чи Еффе Дженерали конструциони феровиарие С. П. А" - клон България. Съдът е приел, че в случая са изпълнени условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69 ЗДДС, не са налице условията на чл. 70 ЗДДС и е отменил РА като незаконосъобразен. Във фактурите, по които ревизираното лице е получател е посочен българският номер по ЗДДС на дружеството, тъй като доставките са с място на изпълнение на територията на страната по чл. 21, ал. 4, т. 1 ЗДДС. Законосъобразен е изводът на съда, че посочването във фактурите на италианският номер на регистрацията по ДДС на дружеството не води до извод за неизпълнение на условията по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС както погрешно е прието в РА. Касаторът поддържа, че според чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно Общата система на ДДС /Директивата 2006/112/ЕО/ регистрираното лице има право на приспадане на данъчен кредит само в държавата членка, в която извършва икономическата си дейност. Изводът противоречи на чл. 170, б. "б" от Директивата 2006/112/ЕО, в който изрично е посочено, че всички данъчнозадължени лица, които не са установени в държавата членка, в която купуват стоки и услуги, подлежащи на облагане с ДДС, имат право да получат възстановяване на този ДДС, доколкото стоките и услугите са използвани за сделки, за които данъкът е платим единствено от клиента в съответствие с членове 194 -197 или чл. 199. В чл. 171, § 1 от Директивата 2006/112/ЕО е предвидено, че данъкът се възстановява на лицата, които не са установени в държавата членка, в която купуват стоки или услуги, подлежащи на облагане с ДДС, но са установени в друга държава членка в съответствие с подробните правила в Директива 2008/9/ЕО. Цитираните разпоредби са транспонирани в чл. 81 ЗДДС и в Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на ЕС, като по чл. 2, т. 2 и чл. 3, ал. 2 от наредбата правото на възстановяване е налице, когато стоките услугите се използват за извършване на доставки с място на изпълнение на територията на страната и/или доставки, за които получателят е лице - платец на данъка по чл. 82, ал. 2 ЗДДС, както е в настоящия случай. От цитираната Общностна и национална правна уредба е видно, че са налице условията за възстановяване на правото на приспадане на данъчен кредит на италианското дружество, като под кой регистрационен номер са издадени фактурите от него за извършените последващи доставки на получател - платец на данъка по чл. 82, ал. 2 ЗДДС няма значение за спора, както правилно е приел административния съд. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,