Решение № 15042 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8395/2016 г.

Решение № 15042 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8395/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Г. С. Г., чрез процесуалния си представител адв. Т., против решение № 566 от 03.06.2016 г., постановено по адм. дело № 142/2016 г. от Административен съд – С. О., с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му срещу заповед № 517 з-4515/14.12.2015 г. издадена от Директора на ОД на МВР - С., с която му е наложено дисциплинарно наказание "Писмено предупреждение" за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Касационния жалбоподател смята решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – Директорът на ОД на МВР – С., чрез юрк. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 566 от 03.06.2016 г., постановено по адм. дело № 142/2016 г. от Административен съд – С. О. е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Г. С. Г. срещу заповед № 517 з-4515/14.12.2015 г. издадена от Директора на ОД на МВР - С., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5, чл. 204, т. 3 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "Писмено предупреждение" за срок от три месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 204, т. 3 от ЗМВР, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил фактическата обстановка по делото. Събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е извел правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарно наказващия орган. Жалбоподателят е запознат със заповедта. Проведено е дисциплинарно производство и служителят е запознат с изготвената обобщена справка. Същият е отказал да даде обяснения, което е удостоверено с протокол. Заповедта е издадена в срока по чл. 195, ал. 1 вр. чл. 196 ЗМВР. Следователно при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. С оглед така изведения от първоинстанционния съд законосъобразен резултат, неоснователно е поддържаното в касационната жалба оплакване в противоположния смисъл. Не е нарушено и правото на защита на служителя, тъй като му е предоставена възможност за обяснения по случая. Г. е бил запознат със справката на 26.10.2015 г. При това запознаване, никакви възражения не са били направени от негова страна. Не е отбелязано и желание да представи допълнително доказателства. Не е налице и второто твърдяно нарушение – необоснованост на съдебния акт. Съдът е изследвал законовите предпоставки на чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5, чл. 204, т. 3 ЗМВР, посочени като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание "Писмено предупреждение" за срок от три месеца. При съобразяване със събраните по делото доказателства обосновано Административен съд – С. О. е приел за установено, че на 27.07.2015 г. изпълнявайки служебните си задължения, като АП100 на територията на РУ - [населено място] със служебен автомобил м. Ситроен. "Ксара" с [рег. номер на МПС] с монтирана "ВПК", не е изпълнил указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобили, утвърдени със заповед № 8121 Кз - 197/19.02.2015 г., като не е включен микрофон, а при извършваните проверки по контрола на пътното движение на 27.07.2015 г., служебният автомобил не е позициониран правилно за заснемане на проверките. Нарушението е установено след преглед на видео файлове с информация от АИС ВПК, предоставени в ОД на МВР - С. с писмо рег. № 7855 р-6789/09.09.2015 г. от Дирекция "Вътрешна сигурност", при които е установено, че няма аудио звук на всички записи. Изводът на решаващия съд, че с деянието си младши инспектор Г. С. Г. /младши автоконтрольор ІІ ст. в група "Охранителна полиция" на РУ - [населено място] виновно е нарушил разпоредено със заповед № 8121 Кз-197/19.02.2015 г. указание за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, технически характеристики и правила за работа е обоснован и съобразен с материалния закон. Неоснователно е възражението на касатора, че е налице нарушение на материалния закон в смисъл, че в административния акт не е посочена формата на вината. Нарушението е извършено виновно, тъй като Г. Г. е запознат лично със заповед № 8121 Кз - 197/19.02.2015 г., тази заповед е част от служебните му задължения, поради което нарушението на разпоредбите за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобили винаги е виновно, т. е. наказуемо. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства, напълно логични и последователни. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават тези фактически констатации на първата инстанция, поради което доводите за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение