Решение № 6020 от 16.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3014/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП и "Желязков 82" ЕООД срещу решение 1782/18.12.2023 г., постановено по адм. дело 456/2022 г. по описа на Административен съд - Варна. Касаторът - Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен Ревизионен акт П-03000322019590-003-001/02.02.2022 г. за поправка на Ревизионен акт Р-03000321002811-091-001/03.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 339 от 15.02.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска се отмяна на решението в оспорената част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и сторените разноски за държавна такса за касационната инстанция. Ответникът по тази касационна жалба - "Желязков 82" ЕООД, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Касаторът "Желязков 82" ЕООД, обжалва съдебното решение, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска се отмяна на решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството, и отмяна на РА. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледани по същество те са неоснователни. Предмет на спора пред първоинстанционния съд е Ревизионен акт Р-03000321002811-091-001/03.12.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение 339 от 15.02.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП. В първоинстанционното решение подробно е описана установената от органите по приходите фактическа обстановка в хода на ревизията. Съдът е изложил мотиви, че обжалваният РА е издаден от компетентни органи по приходите, като е спазена формата за издаването му, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обусловят отмяна на РА. При преценката относно приложението на материалния закон съдът е достигнал до извод за частична незаконосъобразност на РА. Решението е валидно, допустимо и правилно. По касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП: Тя е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение, намира обжалваното решение в тази му част за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдебното решение в тази му част се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението в тази му част. Решаващият състав е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материално-правна уредба, като при анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства е обсъдил релевантните за спора факти и е формирал правилен извод за незаконосъобразност на процесния ревизионен акт в отменената част. Съдът е изложил доводи, които следва да бъдат споделени, за това, че не са били налице основания за издаване на РАПРА. Действително, не са били налице основания по чл.133 ал.З ДОПК, доколкото не са установени очевидни фактически грешки, които да наложат издаването на такъв акт. Касае се за нови преценки на доказателства, а не за поправки на допуснати грешки в пресмятания и други подобни. С оглед на горното решението в обжалваната част, в която е отменен РАПРА, като правилно следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "Желязков 82" ЕООД: Тя е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение, намира обжалваното решение в тази му част за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдебното решение в тази му част се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението в тази му част. Решаващият състав е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материално-правна уредба, като при анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства е обсъдил релевантните за спора факти и е формирал правилен извод за законосъобразност на процесния ревизионен акт. По отношение на фактурите за гориво - ревизираното лице не е представило доказателства, за обосноваността на разходите за гориво. Тези разходи не са били свързани с извършваната икономическа дейност на дружеството. Безспорно е, че за икономическата дейност на дружеството последното е имало предоставени автомобили от СпидиАД, които са зареждани с гориво с предоставени от възложителя карти за гориво. Дори и в случаите, когато дейност е извършвана с автомобила на ревизираното лице, който е бил договорен, то отново горивото е било за сметка на възложителя. По отношение на резервните части за автомобили - отново не са представени доказателства, че те са вложени в автомобили, с които се извършва икономическа дейност на дружеството. Основния аргумент е, че не са представени документи за труд при влагането на частите. Поради това и мотивите на съда да възприеме аргументите на органите по приходите са правилни. По отношение на строителните материали и обзавеждането за баня - отново са правилни изводите на съда, че тези материали и обзавеждане не са били вложени за дейността на дружеството. По същия начин стои въпроса и с личните вещи - дрехи, козметика, разходи за туристически услуги, нощувки. Очевидно е, че те не са използвани за дейността на дружеството. Правилни са изводите на съда и по отношение на лихвите за забава за невнесен в срок ДДС. По отношение на включените в дневниците за покупки , но за които не са представени фактури също правилно е отказано признаването на разходите. При този изход от спора основателна и своевременна е претенцията на страните за присъждане на разноски, съобразно с размерите на отхвърлените претенции. За НАП в касационното производство същите се установиха в размер на 12 530 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съобразно размера на материалния интерес на отхвърлената касационна жалба на дружеството. За дружеството в касационното производство същите се установиха в размер на 130 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно размера на материалния интерес на отхвърлената касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,