Решение № 6923 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15518/2011 г.

Решение № 6923 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15518/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на областен управител на област Сливен против решение № 115 от 27.10.2011 г., постановено по адм. д. № 227 по описа за 2011 г. на Административен съд - Сливен. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество чрез отмяна на оспореното решение на Общински съвет - Сливен. Ответникът по касационната жалба - Общински съвет Сливен оспорва основателността й в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен поради което е допустима за разглеждане по същество и е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Сливен е отхвърлил оспорването на областен управител на област Сливен, направено на осн. чл. 45 от ЗМСМА вр. чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията на решение № 1348 на Общински съвет Сливен от 7.07.2011 г., с което последният е освободил Сливенска митрополия от заплащане на режийни разноски в размер на 2 % съгласно чл. 55, т. 5 от Наредбата за определяне и администриране на местните данъци и такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на на община Сливен. Съдът е счел, че след като общинският съвет е приел решение за отстъпване на право на строеж на Сливенска митрополия за изграждане на православен параклис в гр. Сливен, не е допуснал нарушение на посочената наредба в частта, с която е решил да освободи Митрополията от заплащане на режийни разноски, предвидени в чл. 55, т. 5 от същата наредба. Съдът е изложил мотиви, че адресати на нормата са гражданите, за които тя създава задължения да заплатят режийни разноски в размер на 2 % от данъчната оценка или цената на имота при придобиването им в резултат от разпоредителна сделка с общината. Според съда нормата не създава задължение на общината, поради което не може да бъде допуснато и нарушение на този нормативен текст. Решението на съда е правилно, същото е постановено в съответствие с материалноправните норми на посочената наредба и е обосновано. Съгласно чл. 55, т. 5 от Наредбата за определяне и администриране на местните данъци и такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на на община Сливен, при разпореждане с имоти- общинска собственост физическите и юридическите лица заплащат режийни разноски в размер на 2 % от цената на имота или данъчната му оценка. Съгласно чл. 8 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на община Сливен, Общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни такси при условията и реда определен в съответните раздели на Наредбата, като в този случай разходите са за сметка на общинските приходи. Макар че в Наредбата не се урежда по специален начин хипотезата на освобождаване от заплащане на режийни разноски от страна на приобретателя на вещно право при придобиването му от общината, настоящият състав намира, че общинският съвет разполага с възможност при условията на оперативна самостоятелност да освободи гражданин или организация от заплащането на този вид разноски. Възможността за това е регламентирана по общ начин в нормата на чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ и чл. 8 от Наредбата. Както се посочва и в мотивите към решение № 12042 от 18.10.2010 г. по адм. дело № 985 по описа за 2010 г. в подзаконовия нормативен акт изрично не е предвидена възможност за освобождаване от режийни разноски, но няма и забрана за вземане на решение в този смисъл. Липсата на изрична нормативно уредена забрана за извършване на конкретно действие чрез приемане по съответния ред на валидно решение обуславя и липсата на нарушение в конкретния случай. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд намира решението на Административен съд - Сливен за правилно, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от изложеното съдът,