Решение № 13993 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2024/2016 г.

Решение № 13993 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2024/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Й. Б. и Г. Б. В., чрез пълномощника им адв. С. Д., срещу решение № 2701 от 16 декември 2015 година, постановено по адм. д. № 1392/2015 година по описа на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата им против мълчаливия отказ на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. В.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответниците - началник на СГКК - гр. В., Д. Д. С., Б. Д. В., И. Д. И., Д. Ж. И., Д. Ж. Д., Г. Д. Г., С. Д. Г., П. Ж. Р., П. Д. Ж., К. К. П., П. И. И., Е. А. И., Д. К. Я., А. К. Б., С. К. И., Д. В. И., К. В. И., Ж. П. Т. и С. Ж. Л., не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на М. Й. Б. и Г. Б. В. срещу мълчаливия отказ на началника на СГКК - гр. В. да извърши административна услуга като издаде скица на собствения на жалбоподателите имот с идентификатор 10135.2515.525, находящ се в с.о. "Ален мак", гр. В.. Съдът е приел, че административният орган не е имал законово основание да издаде скица на имота във вида, в който е поискана от него, поради което е отхвърлил подадената пред него жалба. Така постановеното решение е допустимо, като подадено в законоустановения срок за това от лица с правен интерес. И. в обратния смисъл от касаторите е неоснователно. Съдът не се е произнесъл по непредявено искане. Заявеното искане е да бъде издадена скица на поземлен имот с идентификатор 10135.2515.525 и именно по него се е произнесъл административния съд. Обстоятелството, че съдът е разгледал направеното с първоначалното заявление от 11 ноември 2014 година искане, не води до друг извод. Решението е неправилно. Административното производство е образувано по заявление на М. Й. Б. и Г. Б. В. за издаване на скица на поземлен имот с идентификатор 10135.2515.525 и е мотивирано с инициирано нотариално производство за издаване на нотариален акт за собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка. Скицата на поземлен имот е официален документ, в който се отразяват данни от кадастралната карта и кадастралните регистри. Искането за издаването на скица представлява искане за извършване на административна услуга, към която са приложими уредените в Административнопроцесуалния кодекс производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред - § 8 от ПЗР на АПК. Непроизнасянето на компетентния орган в законния срок формира мълчалив отказ, подлежащ на съдебно оспорване. В случая искането за издаване на скица на поземлен имот с идентификатор 10135.2515.525 е направено с молба рег. № 05-9262/11 ноември 2014 година, с която е поискано изменение на кадастралния регистър на с.о. "Ален мак" в частта за посочения имот, като бъдат вписани собствениците Г. Б. В. и М. Й. Б., притежаващи целия имот в условия на СИО или за всеки по *** ид.ч. от целия имот с площ 840 кв. м, както и да им бъде издадена скица на имота с направеното изменение в кадастралния регистър. Въз основа на тази молба административният съд е приел, че искането за издаване на скица на имота е обвързано с друго искане - за изменение на кадастралния регистър, което не може да бъде извършено от началника на СГКК - гр. В.. Съдът при постановяване на решението си обаче не е съобразил направеното с молба от 13 януари 2015 година изменение на искането. С тази молба заявителите изрично са заявили, че желаят издаването на скица на имота така, както е нанесен в кадастралната карта, с цел снабдяването с нотариален акт за собственост. С това изменение на направеното искане молителите - касатори в настоящото производство, са се отказали от условието, мотивирало административния съд при постановяване на оспореното решение. За уважаване на искането за издаване на скица на даден имот по реда на чл. 55, ал. 3, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: правен интерес на заявителя на услугата за издаването на скица и одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за територията, в която имота, по отношение на който е поискана услугата, да е нанесен като самостоятелен обект със свой идентификатор. В случая тези предпоставки са налице - М. Б. и Г. В. са собственици на идеална част от поземления имот, а последният е нанесен с идентификатор 10135.2515.525 в кадастралната карта на гр. В., одобрена със заповед № РД-18-92/14 октомври 2008 година на изпълнителния директор на АГКК, изменена със заповед № 18-15169/18 декември 2014 година на началника на СГКК - гр. В.. С оглед горното и доколкото са били налице всички законови условия и липсват пречки за извършването на административната услуга, то мълчаливия отказ на административния орган за издаване на скица на поземления имот е незаконосъобразен и като такъв е следвало да бъде отменен от административния съд. Като не е направил това, последният е постановил неправилен поради нарушение на материалния закон съдебен акт, който ще следва да бъде отменен. Вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановен друг, с който оспорения мълчалив отказ ще следва да бъде отменен, а преписката - върната на началника на СГКК - гр. В. за извършване на исканата административна услуга. При този изход на спора на касационната жалбоподателка М. Б. следва да бъдат присъдени направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски така, както са посочени в представените списъци по чл. 80 от ГПК, общо в размер на 1405 лева, от които 1400 лева адвокатско възнаграждение и 5 лева държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221,ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,