Решение № 2092 от 22.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10997/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Изток Инвест 3000 ЕООД, чрез адв. М. Тодоров против решение 1209 от 26.09.2023 г., постановено по адм. д. 1380/2023 г. по описа на Административен съд - Варна. Твърди се, че решението е неправилно. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция. Претендират се сторените разноски пред настоящата инстанция. Ответникът Национална Агенция по приходите /НАП/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Апостолова, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от Изток Инвест 3000 ЕООД иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и цена на иска 500 лв. срещу НАП във връзка с претърпени от дружеството вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в административно производство по реда на чл.41, ал.1 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП Варна, ведно със законната лихва в размер на 93,61 лв. считано от 13.08.2021 г. до предявяване на исковата молба, както и законовата лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Към исковата молба е приложена фактура 1000000050/19.08.2021г. за изготвена жалба срещу обезпечителни мерки по чл.40 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП-Варна от адв. П. Тотев и разписка за получаване на сумата. За да постанови този правен резултат, съдът, позовавайки се на доказателствата по делото, е приел, че е изпълнен фактическият състав на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ, но и че претендираните от дружеството разноски за адвокатски хонорар вече са заплатени, тъй като при съдебното обжалване на решението на Директора на ТД на НАП Варна, Административен съд Варна с Определение 2369 от 23.09.2021 г. по частно административно дело 2092 от 2021 г. се е произнесъл и по отношение на предявените по списък съдебни разноски и е присъдил в полза на Изток Инвест 3000 ЕООД 500 лв. за адвокатски хонорар и 50 лв. държавна такса, като в цитираното определение изрично е написано, че присъдените разноски са във връзка със заплатено адвокатско възнаграждение, заплатено в полза на адв. М. Тодоров с фактура 1000000050/19.08.2021 г. и разписка от Изток Инвест 3000 ЕООД. Съдът е преценил, че именно разноските сторени в административно производство по реда на чл.41, ал.1 от ДОПК, пред Директора на ТД на НАП Варна, са присъдени и заплатени от страна на НАП в полза на дружеството. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи и е достигнал до правилни правни изводи за неоснователност на исковата молба. С постановения акт, решаващият съд правилно и точно е изложил фактическата обстановка, като подробно е анализирал и обсъдил всички твърдения и възражения на страните и представени по делото доказателства, както сам касаторът пише в касационната си жалба. Правилно е приел, че са налице всички законоустановени предпоставки, обосноваващи уважаването на иска по чл.1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен акт или действие на административен орган, който е отменен по съответния съдебен ред, претърпява вреда, каквато несъмнено се явява заплатеното адвокатско възнаграждение, както отбелязва и административният съд, както и причинно-следствена връзка между първите две. За дружеството обаче не се доказва настъпила вреда. Обоснован на доказателствата по делото е изводът на съда, че в производството по ЧАД 2092 от 2021 г. по описа на АдмС - Варна, е представена същата фактура, обезщетение по заплащането на която се претендира и в настоящото производство по ЗОДОВ. В Определение 2369 от 23.09.2021 е посочено, че разноските се присъждат във връзка с представена по делото фактура от адв. П. Тотев за изготвяне на жалба пред Директора на ТД на НАП във връзка с административно обжалване на незаконосъобразни действия по обезпечаване на доказателства по чл. 40, ал. 2 от ДОПК. Това е изрично записано и във фактурата, която е представена от ищеца и настоящ касатор, заплащането по която се търси обезщетение по ЗОДОВ. Административният съд правилно и добросъвестно отбелязва, че действително от събраните по делото доказателства се установява, че тези разноски са извършени в хода на административното производство по задължителното обжалване пред горестоящия орган, а не в хода на съдебното производство по ЧАД 2092 от 2021 г. на АдмС Варна. Въпреки това претендираните разноски са присъдени с Определение 2369 от 23.09.2021 г. Това, че други съдебни разноски не са присъдени в производството, в което са сторени, се дължи на факта, че друга фактура и доказателство за заплащането им не са своевременно приложени към делото /без значение дали се дължи на пропуск на самата страна/. Видно е от доказателствата по делото, че конкретните претендирани разноски вече са присъдени в полза на Изток Инвест 3000 ЕООД. Правилно административният съд отбелязва и че нито един от процесуалните закони не предвижда ред за присъждане на съдебно-деловодни разноски направени в друго съдебно производство. Пропускът за претендиране на адвокатското възнаграждение за процесуалното представителство по делото и представяне на доказателства за извършването му не би могъл да бъде поправен чрез водене на исково производство по реда на ЗОДОВ. Настоящият състав споделя извода, че присъждането на претендираното обезщетение би означавало дружеството неоснователно да се обогати за сметка на НАП. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. В тази връзка, на ответника НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно направеното от него искане, в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение