Решение № 7146 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11965/2014 г.

Решение № 7146 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11965/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП. Образувано е по касационна жалба на "Кронос фарм", ЕООД, гр. Сливен срещу решение № 4474 от 1.07.2014 г., постановено по адм. д. № 8816/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалба на касатора срещу Уведомително писмо с изх. № 02-200-2600/3146 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за частичен отказ за изплащане на субсидия за кампания 2011 г. по Схемата за единно плащане на площ и Схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя. Твърди, че решението е неправилно и иска отменяването му и уважаване на жалбата с присъждане на разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция - редовно призован не се представлява. В депозирана писмена молба юрк. Д. Колева изразява становище за неоснователност на жалбата и иска присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. Установената по делото фактическа обстановка не е спорна. Оспореното уведомително писмо обективира частичен отказ за финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ и по Схемите за национални доплащания па площ /СНДП/ по общо заявление за плащане на площ за кампания 2011 г. Към заявлението е приложена таблица за ползваните БЗС за 2011 г. с заявената за подпомагане площ общо 1889,26 ха и за двете мерки. Оспореното уведомително писмо обективира частичен отказ за 11 БЗС с обща площ 12,49 ха, от която 11,48 ха като недопустима за подпомагане площ поради застъпване на площи, заявени от трети лица по отношение на девет БЗС и 1,88 ха недопустима за подпомагане тъй като два от заявените БЗС частично попадат извън слоя допустим за подпомагане, одобрен за 2011 г. Констатациите в уведомителното писмо са установени и доказани от приетата по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която не е оспорена от страните, която съдът е възприел като обективно и компетентно дадена. Обоснован от данните по делото, съдът постановил обжалваното решение, с което отхвърлил жалбата на "Кронос фарм", ЕООД, гр. Сливен срещу оспореното Уведомително писмо с изх. № 02-200-2600/3146 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ-РА. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, като материалнозаконосъобразно, обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Установено е от доказателствата по делото, че процентът недопустима за подпомагане площ общо 12,42 ха, удвоена на 24,85 ха, представлява спрямо общо заявената за подпомагане площ 1,32%. Съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. за СЕПП при процентно съотношение на недопустимата към установената площ в рамките до 3% и до 2 ха субсидия за размера на установената като недопустима площ не се изплаща. Правилно ДФЗ-РА е постановила отказ от плащане за размера на недопустимата площ. Не са налице релевираните касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Административен съд София-град. Решаващият съд е изследвал законосъобразността на постановения отказ по критериите на чл. 146 АПК и правилно е приел, че отказът е постановен в съответствие с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила Твърдението в касационната жалба, че при изготвянето на експертизата са ползвани данни от друга стопанска година е правено и пред решаващия съд, опровергано е от заключението на вещото лице и е съобразено от съда в мотивите на решението. Съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на касатора, е основано на доказателствата по делото, които изясняват в пълнота фактическата обстановка и е постановено в съответствие с материалния и процесуален закон. С оглед изхода на спора претенцията за заплащане на разноски от касатора е неоснователна. На ответната страна ДФЗ-РА следва да бъдат присъдени разноски в размер на 450 лв. - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,