Решение № 4364 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14526/2018 г.

Решение № 4364 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14526/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична, срещу Решение № 6080 от 23.10.2018 г., постановено по адм. дело № 4251/2018 г. по описа на Административен съд – София – град, с което е отменено Решение № РЗМ 5800122/32-76911/15.03.2018 г., издадено от началника на Митница Столична. В касационното производство е допусната промяна на страната на касационния жалбоподател, като е заличена като страна – началник Митница Столична и е конституирана като страна жалбоподател – директора на Териториална дирекция Югозападна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда, че решението на административния орган е постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Конкретните доводи се свеждат до твърдения, че представения по делото РКО не опровергава твърдението на митническия орган за липса на плащане по банков път, като цяло при извършения последващ контрол на декларирането не са отпаднали съмненията на митническия орган за правилно определяне на митническата стойност на стоките и съдът неправилно приел, че преписката не съдържа доказателства за съдържанието на справките в митническата информационна система МИСЗА. В заключение се претендира отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Ф. С. Т. Трейдинг" ЕООД срещу процесното решение на началника на Митница Столична. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Ф. С. Т. Трейдинг" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Айдарова, в писмено становище по делото оспорва касационната жалба. Претендира присъждането на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното в настоящото производство решение на Административен съд – София град (АССГ) е отменено Решение № РЗМ 5800122/32-76911/15.03.2018 г. на началника на Митница Столична, с което е извършена корекция на Митническа декларация № 17 BG005808 H0051443/16.05.2017 г. в кл. 43 "Код - МО" - 3. По делото не е имало спор, че процесната митническа декларация е била предмет на последваща проверка по реда на чл. 84а от ЗМ. В рамките на тази проверка са изискани доказателства от проверяваното дружество – декларатор, представени са такива, които не са обсъдени и издадено оспореното решение, обосновано с констатации, че водената счетоводна отчетност от икономическия оператор не дава вярно и честно представяне на извършените стопански операции, както и че не са представени доказателства относно начина на разплащане с конкретните доставчици. По изложените фактически констатации, митническия орган е приел, че митническата стойност на стоката не може да се определи съгласно чл. 70 от Регламент ЕС/952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза и следва да се определи по чл. 74, § 2, б. "б" от МКС, поради което с оспореното решение на началника на Митница Столична е извършена корекция на Митническа декларация № 17 BG005808 H0051443/16.05.2017 г. в кл. 43 "Код - МО" - 3. След като се е позовал на приложимата правна уредба, АССГ е приел, че спорни по делото са въпросите може ли митническата стойност на стоката по МД № 17 BG005808 H0051443/16.05.2017 г. да бъде определена по чл. 70, § 1 от МКС, а при отрицателен отговор на първия въпрос - коя е меродавната митническа стойност на същите при прилагане на чл. 74, § 2 от МКС. На първо место, съдът е приел, че приложения към преписката доклад № BG005800/1/17 от 24.11.2017 г. не се съдържа конкретни констатации, обуславящи заключението на органа, че счетоводната отчетност на търговеца не дава вярно и честно представяне на извършените стопански операции. Въз основа на това е обоснован извод, че е разколебана тезата на митническия орган за неприложимост на член 70, § 1 и 2 от МКС. На второ место, съдът е приел, че дори да се приеме, че е налице основание за субсидирана приложимост на резервните методи за определяне на митническата стойност, същата следва да се формира съгласно чл. 74, § 1 от МКС, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на член 74, § 2, б. "а" от МКС, митническата стойност, определена в резултат на прилагането на параграф 1, следва да е договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Едва при неприложимост на буква "а" се пристъпва към буква "б" – митническата стойност на сходни стоки. Предвид, че преписката не съдържа доказателства за съдържанието на справките в митническа информационна система МИСЗА, които да позволят на съда да извърши проверка надлежно ли е приложен методът, съдът е обосновал извод, че не може да се приеме, че е спазено изискването за съпоставка по смисъла на чл. 74, § 2 от Митническия кодекс. Решението е правилно постановено. Доводите в касационната жалба за нарушения на процесуалния и материалния закон, са неоснователни. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 220 от Закона митниците и е приложил правилно материалния закон. Процесният внос е осъществен с Митническа декларация № 17 BG005808 H0051443 на 16.05.2017 г., при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза ("Регламент (ЕС) № 952/2013"), в сила от 01.06.2016 г. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Правилно първоинстанционния съд е посочил, че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки. Според постоянната практика на Съда на ЕС, така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. С оспореното решение митническия орган е приложил метода по чл. 74, § 2, б "б" от МКС – договорна стойност на сходни стоки, като правилно съдът е отчел, че в този случай е следвало да установи невъзможност стойността на стоките да се установи по договорната стойност съгласно чл. 70 от МКС, както и невъзможност да се определи по договорна стойност на идентични стоки по метода на чл. 74, § 2, б "а" от МКС. Правилно първоинстанционния съд е приел, че в преписката не се съдържат доказателства, от които да се направи извод, че в конкретния случай митническата стойност на внасяните стоки не може да се определи по договорната им стойност, нито че е спазена поредността за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от МКС, поради неприложимост на чл. 74, § 2, б. "а" от МКС – договорна стойност на идентични стоки. Твърдението на органа, че водената счетоводна отчетност от икономическия оператор не дава вярно и честно представяне на извършените стопански операции не е доказано, пък и самия орган не е изложил съображенията си по какъв начин това обстоятелство е от значение за неприемането на декларираната договорна стойност по митническата декларация за внос. Следващото твърдение на органа, че не са представени доказателства относно начина на разплащане с конкретните доставчици само по себе си не може да обоснове основателни съмнения за неприемането на декларираната стойност, а отделно от това правилно съдът е установил, че по делото са представени доказателства – РКО от 5.05.2017 г., подписан от продавача и купувача за плащане на внесената стока. Обоснован на събраните по делото доказателства е и извода на съда, че преписката не съдържа доказателства за съдържанието на справките в митническата информационна система МИСЗА, поради което не може да се установи каква е стойността на сходните стоки и дали същите имат характер на такива по смисъла на чл. 74, § 2, б. "б" от МКС. В допълнение на изложените от първоинстанционния съд мотиви, настоящата инстанция счита, е оспореното решение на началника на Митница Столична е незаконосъобразен административен акт и поради допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В конкретния случай по преписката не са налични доказателства за спазване на процедурата по чл. 140 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 74, пар. 2, буква б) от МКС за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. Разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 за определяне на подробни правила за прилагане на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013, дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В случая по преписката са налични доказателства, че от дружеството са изисквани множество документи във връзка с извършвана проверка, но едва с оспореното решение на началника на Митница Столична, дружеството е уведомено за първи път за основанията на митническия орган да не приеме декларираната митническа стойност и да коригира същата по метода на чл. 74, пар. 2, буква б) от МКС. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, пар. 7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018 г., Sopropй, C-349/07, EU: C: 2008: 746, т. 36. Въз основа на тази правна регламентация, настоящата инстанция счита, че доколкото това производство е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение, като в този смисъл е Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU: C: 2014: 140, т. 49. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на Административен съд – София град за незаконосъобразност на Решение № РЗМ 5800122/32-76911/15.03.2018 г., издадено от началника на Митница Столична, като твърдените в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна. Такива не следва да се присъждат и на ответника по касация, тъй като не са представени доказателства за действително направени разноски за касационната инстанция. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,