Решение № 10165 от 29.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9071/2014 г.

Решение № 10165 от 29.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9071/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адв. Райна Ковачева -САК в качеството й на пълномощник на М. Т. П. и М. Е. П., и двамата - граждани на САЩ, със съдебен адрес в България: гр. София, ул. "Неофит Рилски" № 23, ет. 2 срещу решение № 67 от 25.11.2013 г., постановено по адм. д. № 16/2001 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III-б състав. Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и при необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят обжалваното решение да бъде отменено, като, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да определи на М. Т. П. и М. Е. П. като наследници на Х. М. Р. обезщетение по ЗОСОИ съобразно посочения вид в заявлението им и в пълния обем на притежаваните от тях права. Евентуално, при констатирани съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, молят делото да бъде върнато на друг състав на СГС за ново произнасяне. В хода на настоящото съдебно производство касаторката М. Т. П. е починала, като е оставила, видно от представено по делото удостоверение за наследници, за единствен свой законен наследник М. Е. П. - вече конституиран като касатор по делото. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът М. Е. П., не се явява. Представлява се от адв. Р. Ковачева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно - в хода по същество. Ответникът, областният управител на област София, редовно призован, не се явява, не се представлява, не депозира писмен отговор на жалбата или писмени бележки по същество. Ответниците Р. Х. Б., Б. Х. Б., А. Б. С., В. Б. А., А. П. С., Б. К. Т., И. С. К., Й. И. М., С. Д. Г., В. Г. В., Г. Б. З., Л. К. Й., М. С. А., Б. С. С., А. И. А.-Й., В. И. А., А. Г. А., А. Г. А., В. Г. Н., Н. Б. Г., С. М. Т., М. В. Г. и И. В. Г. - чрез майка и законен представител Б. И. Г., Н. М. И., Народно събрание, Висш съдебен съвет и Администрация на Министерски съвет, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От Администрацията на Министерски съвет и от Висшия съдебен съвет са депозирани писмени възражения/становище с развити в тях съображения за неоснователност на касационната жалба. Ответникът, Министерство на външните работи, редовно призован, се представлява от юриск. Николова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, изложени подробно от доверителя й още в писмените бележки пред първата съдебна инстанция. Ответникът, Столична община, се представлява от юриск. Савов, който оспорва жалбата и иска прекратяване на производството с крайния съдебен акт по отношение Столична община поради обстоятелството, че доверителят му в нито един момент от съдебното производство не е имал качеството на заинтересована страна в процеса. Ответникът, А. И. П., редовно призована, не се явява, но се представлява от адв. Йордански, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на оспореното с нея съдебно решение. Ответникът, "АДИС" ЕООД, редовно призован, се представлява от юриск. Огойски, който оспорва жалбата с твърдения за неоснователност на същата. Подробни съображения по същество този ответник е изложил в писмено възражение на касационната жалба. Ответникът, Министерство на образованието и науката, се представлява в съдебно заседание от юриск. Дончева, която оспорва касационната жалба и твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, изложени подробно в депозирано по делото писмено становище. Ответникът, Комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юриск. Николова, която оспорва касационната жалба и твърди неоснователност на същата. Ответникът, Министерство на земеделието и храните, се представлява от юриск. Ненова, която оспорва касационната жалба и твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, съответно - за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред СГС е образувано, след като с Протоколно определение от 25.09.2000 г. образуваното по жалба от Ж. В. В. от гр. София в качеството й на пълномощник на П. Е. Р. срещу Заповед № РД-22-100/29.10.1999 г. на областния управител на област София адм. д. № 7725/1999 г. по описа на ВАС, Трето отделение е прекратено и делото е изпратено по подсъдност / чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ/ на Софийски градски съд. С обжалваната заповед № РД-22-100/29.10.1999 г. на основание чл. 32, ал. 1 от ЗА, чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от ЗОСОИ и заявления вх. № № РД-97-00-3844/05.10.1998 г.; РД-08-00-401/07.12.1998 г.; РД-08-00-420/17.12.1998 г.; РД-04-14-38/19.03.1999 г. и № към РДЗ-97-00-3844/22.06.1999 г., постъпили в областната администрация на област -София от СО-район"Изгрев", от МРРБ и от н-ци на Х. М. Р., областният управител на област София е отказал да уважи искането на наследниците на Х. М. Р. за обезщетяване със съсобственост в новопостроените сгради върху следния недвижим имот, представляващ усвоената част в размер на около 5 500 кв. м. от имот пл. № 1 /стар/ в кв. 26 / стар, по-стар кв. 44/, а понастоящем кв. 54, м. " Изток-изток", целият с площ от около 9 900 кв. м. съгласно Протоколи от 24.07.1996 г. и от 14.05.1997 г. на УАГ. Жалбоподателят П. Р. /починал впоследствие и оставил за свои наследници касаторите/, освен че атакува изричния отказ на административния орган за определяне на обезщетение по ЗОСОИ за визираната в заповедта " усвоена част от 5 500 кв. м. ",, претендира и обезщетяване с предпочитания от него, посочен в заявление № РД-97-00-3844/05.10.1998 г. вид обезщетение за целия, заявен имот, а именно: 9 232 кв. м. площ, от които 393 кв. м. застроени с триетажна къща на 74 кв. м., масивна двуетажна постройка със ЗП 120 кв. м. и едноетажен склад със застроена площ от 199 кв. м. Със заявлението до областния управител от 1998 г., с първоначалната жалба срещу заповед № РД-22-100/29.10.1999 г., както и с уточнителни молби в хода на производството пред първата съдебна инстанция от 10.03.2000 г., 17.04.2000 г. и 26.03.2012 г., жалбоподателите претендират следния начин на обезщетяване по ЗОСОИ, а именно: 1. Връщане в реални граници на имот с площ от 3 250 кв. м., ползван от Министерство на образованието, младежта и науката на РБ, както и всяка друга част от отнетия по ЗОЕГПНС имот с обща площ от 9 232 кв. м., която може да бъде обособена в самостоятелен парцел; 2. Обезщетяване със съсобственост в построените след отчуждаването сгради - блок № 156/1 и блок № 156/2, гр. София, ул. "Ф. Ж. Кюри" № 17 и № 19, съставляващи държавна собственост, а именно: шест апартамента, предоставени за управление на Министерство на външните работи, 18 бр. апартаменти / подробно индивидуализирани в молба от 26.03.2012 /л. 781, т. II по а. д. № 16/2001/СГС/, включени в капитала на "Агенция за дипломатически имоти в страната " ЕООД-, и още няколко апартамента в посочените блокове, които са предоставени за управление на ВСС, КЕВР, Администрацията на Министерски съвет и Министерство на земеделието и горите и 3. При условията на евентуалност - с дялове от капитала на "АДИС" ЕООД и/ или с парично обезщетение по чл. 2, ал. 7 от ЗОСОИ в случай, че са налице материалноправните предпоставки за приложение на този законов текст. С обжалваното пред настоящата касационна инстанция съдебно решение, СГС, АО, III б състав отменя Заповед № РД-22-100/29.10.1999 г., с която областният управител на област София е отказал да уважи заявлението, подадено от наследници на Х. М. Р. за обезщетяване по реда на чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ вх. № РД-97-06-3844 от 05.10.1998 г. за имуществото, одържавено по реда на ЗНЧИМП-1947 г. от Х. М. Р., актувано като държавна собственост с АДС № 5079/25.07.1966 г. и АДС № 5080/25.07.1966 г. в частта, относно 7 079 кв. м. от имот пл. № 1, кв. 26-стар и склад с площ от 199 кв. м., използвани за нуждите на "Шпулова фабрика" като незаконосъобразна; признава право на обезщетение в полза на М. Т. П. и М. Е. П. като наследници на починалия в течение на процеса жалбоподател П. Е. Р., наследник на Х. М. Р. за имуществото, одържавено по реда на ЗНЧИМП-1947 г. от Х. М. Р.- АДС № 5079/25.07.1966 г. и АДС № 5080/25.07.1966 г. в частта, относно 7 079 кв. м. от имот пл. № 1, кв. 26-стар и склад с площ от 199 кв. м., използвани за нуждите на "Шпулова фабрика", определя като начин на обезщетение - компенсаторни записи и отхвърля жалбата в останалата част като неоснователна. За да стигне до този правен резултат, СГС е приел за установена следната фактическа обстановка: Наследодателката на жалбоподателя пред СГС П. Р. - майка му Х. Р. е била собственица на имоти в м. "Къро", с обща площ от 10 233 кв. м., заедно с постройките в тях - триетажна къща, двуетажна постройка и едноетажен склад, като за същите е отреден имот пл. № 1 от кв. 44 /по-нов кв. 26/, м. "Сталин" към 1948 г. - образуван от имотите по нотариалните актове за собственост от 1927,1929 г. и 1937 г., легитимиращи наследодателката на жалбоподателя като собственик, съответно- имотите по АДС с № № 1463/18.10.1949 г., 5079/25.12.1956 г. и 5080/25.12.1956 г. Предвид представените по делото противоречиви доказателства за това от кого и на какво основание е отчужден описания по-горе недвижим имот, СГС, въз основа на вписаното на стр. 2 от Решение от 20.11.1948 г. на Софийската комисия по чл. 11 от ЗОЕГПНС, както и, базирайки се на мотивите на влязлото в сила Решение № 681 от 22.03.2010 г. по гр. д. № 2424/2008 г. по описа на ВКС на РБ, постановено в производство по чл. 108 от ЗС между наследника на Х. Р. и наследниците на "Митков и Беделев"АД, е приел, че, макар Х. Р. да не е била съдружник в последното акционерно дружество, от което е отчужден процесния имот, то, тъй като дружеството не е било собственик на имота, отчуждителното действие по ЗНЧИМП от 1947 г. е произвело действие по отношение действителния собственик на отчуждения по този закон имот, а именно - по отношение на наследодателката на жалбоподателя. По горните съображения СГС е заключил, че имотът, предмет на заявление вх. № РД-97-06-3844 от 05.10.1998 г., е бил отчужден от собственичката му не по ЗОЕГПНС, а по реда на ЗНЧИМП. Отново базирайки се на решението на ВКС по гр. д. № 2424/2008 г., СГС е приел, че части от заявения за обезщетяване по ЗОСОИ имот, а именно: дворно място с площ от 350 кв. м./имот пл. № 1587/ и дворно място с площ от 800 кв. м. / имот пл. № 1520/ са възстановени на наследниците на Х. Р. реално по силата на реституционните закони, поради което отпадат от приложното поле на ЗОСОИ, съответно - от предмета на обжалваната заповед на областния управител на област София. Цитираните по-горе, реституирани по закон дворни места са обозначени в скица /л. 226-т. I / към СТЕ по гр. д. № 492/2004 г., СГС - въззивна колегия и са описани в заключението на приетата по делото експертиза, изготвена от в. л. Т. Д. / л. 17-19 от т. I /, повдигнати в оранжев цвят на скицата - приложение към експертизата и заключени съответно между буквите: ДД1П1П и АБВГА. СГС е приел, предвид представена по делото преписка за отчуждаване по ЗПИНМ на част от заявения за обезщетяване по ЗОСОИ имот в размер на 610 кв. м за "Детски дом" / отразен в допълнителната СТЕ на в. л. Д.- л. 482 по делото под т. 12, както и в първото допълнително заключение на в. л. Р. П./, че и тази квадратура следва да бъде приспадната от подлежащата на обезщетяване площ, тъй като отчуждените по ЗПИНМ имоти не подлежат на обезщетяване по ЗОСОИ. Отново базирайки се на приетото в мотивите на съдебното решение на ВКС по гр. д. № 2424/2008 г., СГС е заключил, че бившите сгради по нот. акт от 1927 г., ползвани от шпуловата фабрика, а впоследствие за Средно художествено училище за приложни изкуства към Министерство на културата / понастоящем -ползвано от Министерство на образованието, науката и младежта/МОНМ / и описани в АДС № 1201/07.08.1997 г., а именно: две масивни фабрични триетажни сгради със застроена площ общо около 440 кв. м./, също са възстановени по реда на ЗВСОНИ на жалбоподателите, поради което за същите не може да се иска обезщетение по реда на ЗОСОИ. Предвид горните фактически установявания, съдът е заключил, че подлежащата на преценка дали подлежи на обезщетяване по ЗОСОИ или не площ от заявения имот съставлява малко над 7 000 кв. м., ведно с построения в същия имот още преди отчуждаването едноетажен масивен склад. СГС, стъпвайки на приетите по делото основни и допълнителни СТЕ, е приел за установено от фактическа страна, че новопостроените два 17 етажни жилищни блока, бивша собственост на БОДК, са изградени не изцяло върху имота, предмет на заявлението по ЗОСОИ, а и върху терен, който не е бил собственост на Х. Р., а е съставлявал общинска собственост - бивш площад. Въз основа на допълнителното заключение на в. л. Т. Д. /л. 486 /, както и на база двете допълнителни заключения на в. л. Р. П. /л. 1122 и л. 1202 / се установява, че част от имота по заявлението с площ от /по заключението на в. л. Д. - 3250 кв. м., по букви МНЛКЙИЖЕПОН, а по заключението на в. л. П. - с площ от 3 045 кв. м., по цифрите 31,32,33,34,35,36,37,38,39,31 а съгласно второто допълнително заключение на в. л. П. - с площ от 2 943 кв. м../ отговаря технически на нормативите на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ и може да се обособи в самостоятелен УПИ. Въпреки това СГС е приел, че макар обособима технически в отделен УПИ, тази площ от 3045/3250 кв. м. не може да бъде предоставена в обезщетение на жалбоподателите при условията на чл. 2, ал. 5, изр. първо от ЗОСОИ, тъй като този терен, ведно със сградите в него, съставляват публична общинска собственост още преди 25.02.1992 г. на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за народната просвета, а както ЗОСОИ, така и ЗДС не допускат реално възстановяване в собственост, включително и чрез обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ на имот-публична общинска собственост. Имотът с площ от максимум 3 250 кв. м. всъщност е теренът на училището, актуван с АДС № 5080/25.07.1966 г. По този АДС имотът е с площ от 6 460 кв. м., в която попада и теренът на училището и за който по-малък терен впоследствие е съставен АДС № 02841/09.03.2001 г. за публична ДС. С Решение на МС № 563/28.08.2007 г. този имот от такъв за нуждите на Средно художествено училище за приложни изкуства "Св. Лука" към МК е предоставен безвъзмездно на МОН и се ползва за учебен център при МОН. Доколкото няма данни, въпреки заявени намерения на областния управител, този имот от публична държавна собственост да е трансформиран с нарочен акт в частна общинска собственост и доколкото липсват данни и твърдения АДС № 02841/09.03.2001 г. да е отменян или изменян относно характера на собствеността, то имотът и към датата на постановяване на съдебното решение съставлява публична държавна собственост, поради което не подлежи на реално възстановяване в собственост на жалбоподателите. СГС е приел, че относно горецитирания терен от 3250 кв. м. е неприложима и разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от ЗОСОИ, тъй като същото искане е обусловено от изхода на спора приложим ли е чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ или не. Според СГС тази част от отчуждения имот още към 1966 г. попада в терен за училище и още преди 25.02.1992 г. съставлява публична държавна собственост на база Конституцията на РБ от 1991 г. и чл. 10, ал. 4 от ЗНП, поради което за същата част не може да се търси обезщетение по чл. 2, ал. 7 от ЗОСОИ. СГС е приел за неоснователно и неприложимо и искането за обезщетяване със съсобственост в апартаментите- държавна собственост, находящи се в новопостроените два 17-етажни жилищни блока, построени в част от отчуждения от наследодателката на жалбоподателите имот . За ап. 9 и ап. 25 в бл. 156/3, както и за ап. 18 и ап. 21 в бл. 156/2 съдът е развил съображения, че същите съставляват публична държавна собственост, поради което за тях е недопустимо обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ. Ап. 14 в бл. 156/2, както и ап. № № 7,24 и 29 в бл. 156/1 са предоставени на Посолството на Р Куба по силата на двустранна междуправителствена спогодба, поради което същите отпадат от обхвата на обезщетяване. По отношение всички останали апартаменти, предоставени за управление на заинтересованите страни МЗХ, КЕВР, ВСС, МС и МВнР, съдът е приел, че, тъй като същите са предоставени на тези държавни ведомства за удовлетворяване жилищните нужди на служителите им, то обезщетяването със съсобственост върху тях в полза на жалбоподателите е неподходящо. Не могат да бъдат възстановени в съсобственост и тези апартаменти от двата 17- етажни жилищни блока, които са включени в капитала на "АДИС" ЕООД, тъй като същите на основание чл. 2, ал. 4 от ЗДС не съставляват държавна собственост По горните съображения СГС е заключил, че единственият възможен начин на обезщетяване по ЗОСОИ е с компенсаторни записи. СГС е приел, че обжалваната заповед е частично незаконосъобразна, същата следва да бъде отменена, като в полза на М. Т. П. и М. Е. П. следва да бъде признато право на обезщетяване за имуществото, отчуждено по реда на ЗНЧИМП-1947 г. от наследодателката им Х. М. Р., актувано като държавна собственост с АДС № 5079/25.07.1966 г. и АДС № 5080/25.07.1966 г. в частта относно 7 079 кв. м. от имот № 1, кв. 26-стар и склад с площ от 199 кв. м., като определя начин на обезщетение - чрез компенсаторни записи, и отхвърля жалбата в останалата част като неоснователна. Съдебното решение е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Правилно СГС е приел, че квадратурите от 350 кв. м. / имот пл. № 1587/ и от 800 кв. м. / имот пл. № 1520/ следва да бъдат изключени от подлежащата на обезщетяване по ЗОСОИ площ, предвид обстоятелството, че тези дворни места са възстановени реално на наследниците на Х. Р. по силата на ЗВСОНИ / в който смисъл е и постановеното съдебно решение по гр. д. № № 2424/2008 г. по описа на ВКС/. Обосновано СГС, АК е заключил че не подлежи на обезщетяване по ЗОСОИ и частта от заявения имот, с размер на тази част - 600 кв. м., отчуждена по ЗПИНМ за Детски дом. С оглед намаленията в площта на заявения имот на горните основания, СГС правилно е приел, че предмет на преценка за възможността и начина на обезщетяване по ЗОСОИ остава площ от около 7000/7079 кв. м., без застроената площ на отчуждените сгради / кв. м от имота, предмет на заявление № РД-97-00-3844/05.10.1998 г. Неоснователни в тази връзка са развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила / съобразяване само с част, а не с всички доказателства - в частност -нот. актове от 1927/1937 г., писма на областния управител от 1999 г. и др./, съответно -необоснованост в частта му относно приетия за подлежащ на обезщетяване по ЗОСОИ обем на имота- 7 079 кв. м. Дори съобразно цитираните от касаторите писмени доказателства размерът на отчуждения от Х. Р. имот да е 10232/10300 кв. м., правилно съдът се е съобразил с посочената в заявлението по ЗОСОИ квадратура - 9 232 кв. м. След като от тази квадратура се извадят възстановените по ЗВСОНИ два имота, съответно с площ от 350 и 800 кв. м., както и неподлежащата на възстановяване по ЗОСОИ като отчуждена по реда на ЗПИНМ квадратура от 610 кв. м. - за Детски дом, както и след отнемане от общата квадратура на застроената площ от 393 кв. м., то подлежащата на обезщетяване свободна квадратура от имота, без заварените сгради върху него, възлиза точно на 7 079 кв. м. Неоснователни са и развитите в касационната жалба доводи за неправилност на решението на СГС поради определяне на начина на обезщетение - чрез компенсаторни записи в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗОСОИ. Правилен е крайният извод на СГС за неприложимост на поискания от жалбоподателите начин на обезщетяване - чрез съсобственост в апартаментите - държавна собственост, находящи се в новопостроените два 17-етажни жилищни блока, макар и по различни от изложените от същия съд мотиви. Настоящата касационна инстанция не споделя развитите от СГС доводи за невъзможност да бъде признат подобен начин на обезщетяване поради обстоятелството, че тези апартаменти били предоставени за нуждите на служителите на съответните държавни ведомства, което препятствало уважаване на реституционните претенции за тях. Неоснователността на претенцията по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ има друго правно основание: двата жилищни блока на първо място не са построени изцяло в отчуждения от наследодателката на жалбоподателите недвижим имот, а са построени частично и в имот - бивша общинска собственост. На второ място - дори да бяха построени изцяло в имот на Х. Р., то тези блокове отново не попадат в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ - същите съставляват етажна собственост, състояща се от множество апартаменти- обекти на индивидуална собственост и общи части към тях. По естеството си жилищните блокове- ЕС не се включват в понятието " обекти, изградени върху земите им" по см. на чл. 2, ал. 1, ал. 1 от ЗОСОИ. Още по-малко същите апартаменти като самостоятелни обекти на собственост могат да бъдат предоставени в обезщетение по ЗОСОИ по см. на чл. 2, ал. 5, изр. 2 от този закон, доколкото - на първо място - такова искане от жалбоподателите не е направено, а на второ място- дори да беше направено- не са налице допълнителните условия за обезщетяване с тези апартаменти по този законов текст - жалбоподателите не преотстъпват право на строеж или собственост върху друг обект в замяна на отчуждената им собственост. Неоснователни са оплакванията на касаторите за неправилност на съдебното решение поради неуважаване и непризнаване на заявен начин на обезщетяване - с акции в капитала на "АДИС" ЕООД. Искане за подобен начин на обезщетяване по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОСОИ не е направено своевременно в рамките на административното производство пред компетентния административен орган - министъра на външните работи съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ. Нещо повече - такова искане не е отправено своевременно и до некомпетентния административен орган - областния управител на област София, за да може същият да прекрати производството пред себе си и да го препрати на министъра на външните работи. За първи път подобен начин на обезщетяване е заявен пред съда в условията на евентуалност с молба- уточнение от адв. Райна Ковачева от 26.03.2012 г. При положение, че искане за обезщетяване по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОСОИ не е направено в административно производство пред административен орган, а за първи път пред съда в производство по обжалване на изричен отказ на административен орган за обезщетяване по ЗОСОИ, то съдът в качеството си на контролна инстанция спрямо административния акт, обжалван пред него, не може да се произнесе по начин на обезщетяване, с който този или който и да било друг административен орган не е бил сезиран. Правилен е и изводът на СГС, че, макар реално обособим в самостоятелен парцел по ЗУТ съгласно двете, приети по делото-основни и допълнителни СТЕ, частта от заявения имот с площ от 3250 кв. м., описан в АДС № 5080/25.07.1966 г. /л. 100 - т. I по делото/ не следва да бъде предоставен на жалбоподателите и върнат реално при условията на чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ, тъй като същият попада в специалната хипотеза на ал. 4 от същия законов текст, изключваща приложението на ал. 5 - имотът още преди 25.02.1992 г. съставлява публична държавна собственост, поради което заявителите нямат право на избор на начина на обезщетяване за същата част. Действително, разпоредбата на чл. 10, ал. 2 / ал. 4/ от ЗНП, на която се е позовал СГС, за да обоснове публичната държавна собственост върху същия имот, е приета след 1992 г., както правилно твърдят касаторите. Въпреки това обосновано СГС е приел, че имотът, описан в АДС № 5080/25.07.1966 г., съставлява публична държавна собственост преди 25.02.1992 г., тъй като този имот още от 1966 г. до 2001 г. включително / датата на съставянето на новия АДС за публична общинска собственост за имота/ е предназначен и ползван за училище. Още с Конституцията на РБ от 1991 г. се прави разделение на собствеността на държавата и общините на публична и частна, като в ал. 4 на чл. 17 от Конституцията е записано, че режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон. За първи път в чл. 2, ал. 2, т. 4 от Закона за държавната собственост / в редакцията му към ДВ бр. 44/1996 г./ е определено, че публична държавна собственост съставляват имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване. Безспорно предназначението на имота по АДС № 5080/25.07.1966 г. е за училище - т. е. за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение, каквото е образованието като държавна политика и с оглед факта, че имотът е предназначен за Средно художествено училище за приложни изкуства към Министерство на културата. Определените с чл. 2, ал. 2 от ЗДС обекти на публична държавна собственост само доуточняват понятието "публична държавна собственост" по смисъла на чл. 17, ал. 2 от Конституцията на РБ, съответно - понятието "публична собственост на държавата преди 25 февруари 1992 г. " по смисъла на чл. 2, ал. 4 от ЗОСОИ. Друго тълкуване на тези правни норми в тяхната последователност и взаимовръзка би означавало да се приеме, че законодателят, гласувайки към 1998 г. разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от ЗОСОИ, е имал за цел сам да обезсмисли прието от него ограничение за обезщетяване по реституция, каквато не е и не може да бъде неговата цел. Водим от горното, настоящият състав на ВАС, трето отделение намира, че решението на СГС, АО, III-б състав следва да бъде оставено в сила като правилно. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение