Решение № 1933 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16432/2011 г.

Решение № 1933 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16432/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Данчо Иванов Цанев от гр. Бургас, подадена чрез процесуалния представител адв. Стоян Евтимов, против решение № 1393 от 4.11.2011 г. по адм. дело № 2673 по описа за 2010 г. на Административния съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 86 от 15.12.2010 г. на изпълняващ функциите на директор на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 570730 от 15.09.2010 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в същото управление. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Ответникът - директорът на РУСО - Бургас, не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Бургаския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 КСО, е оспореното от Данчо Иванов Цанев решение № 86 от 15.12.2010 г. на директора на РУСО - Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 570730 от 15.09.2010 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в същото управление, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 1 от КСО и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Мотивите на административния орган за постановения отказ са били, че към датата на последното уволнение - 1.06.2010 г., лицето имало 25 години осигурителен стаж, но същите не били придобити до уволнението от кадрова военна служба. Отпускането на исканата пенсия е отказана и при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като към датата на заявлението по отношение на лицето не бил налице изискуемият сбор от продължителността на трудовия стаж и възрастта по чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, който за мъжете е 100. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу процесното решение на директора на РУСО - Бургас като е приел, че атакуваният административен акт не страда от пороците, визирани в чл. 146 от АПК. Видно от заключението на приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, на която се е позовал съдът при постановяване на съдебния си акт, констатациите на вещото лице относно продължителността и категорията на трудовия стаж на касатора съвпадат с изводите на административния орган. Съдът е приел, че към датата на уволнението - датата на първото му уволнение от кадрова военна служба - 20.02.1995 г., касаторът имал 18 години 05 месеца и 20 дни, а към 31.08.2003 г. - датата на второто уволнение, имал 24 години 04 месеца и 25 дни общ осигурителен стаж. Независимо, че било изпълнено условието за необходимия минимум 16 години и 8 месеца осигурителен стаж на кадрова военна служба, лицето нямало право на пенсия по условията на чл. 69, ал. 1 КСО, тъй като общият осигурителен стаж до уволнението от МО бил по-малко от 25 години. Обосновал е извода, че административният орган правилно приел, че лицето не отговаряло на условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и по този ред. Решението на Бургаския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. От фактическа страна е установено, че периодът от 30.07.1975 г., когато касаторът е навършил пълнолетие, до 1.09.1976 г., когато е постъпил на кадрова военна служба (видно от удостоверение № 6885 от 10.08.2010 г.), е зачетен от административния орган за трудов стаж от трета категория изслужена наборна военна служба в съответствие с нормите на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) и чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Съгласно цитираните разпоредби за трудов стаж от трета категория се зачита изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски. В случая правилно е зачетен стаж от трета категория 01 г. и 01 месец. Не се спори и че касаторът удостоверява осигурителен стаж действително изслужени като военнослужещ по ЗОВС на РБ 18 години 7 месеца и 20 дни към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия, от които за две трети стаж - 16 години и 08 месеца - по първото условие на чл. 69, ал. 1 КСО. Както правилно е приел съдът, не е изпълнено второто условие по цитираната разпоредба за наличие на общ осигурителен стаж 25 години, придобити до уволнението на лицето от кадрова военна служба. В същия смисъл са и констатациите на вещото лице, според което наличният общ осигурителен стаж на касатора до 20.02.1995 г. - датата на първото му уволнение от кадрова военна служба, е бил 18 години 05 месеца и 20 дни, а към 31.08.2003 г. - датата на второто уволнение, е бил 24 години 04 месеца и 25 дни. В този смисъл следва да бъде споделен изводът на решаващия състав, че отказът за отпускане на ЛПОСВ на административния орган правилно е основан и на разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, съгласно която до 31 декември 2010 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, но не по-рано от 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд. В случая по отношение на касатора не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки, установени в цитираната разпоредба, за да се породи субективното му право на пенсия. Видно от събраните по делото доказателства, към датата на заявлението за отпускане на пенсия - 2.09.2010 г. са били изпълнени част от изискванията - касаторът е навършил 53 години 01 месец и 02 дни, осигуряването му е прекратено и зачетеният трудов стаж от първа категория е 18 години 07 месеца и 20 дни, но не и изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст възлизащ на 100 точки. Видно и от заключението на вещото лице, общият размер на осигурителния стаж на Цанев, превърнат в трета категория труд по реда на чл. 104 КСО, е 38 години 04 месеца и 07 дни. Този размер, събран с неговата възраст дава точно 91, т., 05 месеца и 09 дни, вместо изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете. Развитите в касационната жалба доводи, че стажът от 02 години, 07 месеца и 29 дни, положен на надводни кораби, според касатора, следвало да се пресметне по системата една година действително изслужено време за две години осигурителен стаж от трета категория или общо 05 години, 03 месеца и 28 дни, са неоснователни. Текстът на цитираните по-горе разпоредби сочи, че кадровите военнослужещи придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети (16 години и 8 месеца) да са действително изслужени на кадрова военна служба. Изискването за действително положен стаж игнорира тезата на касатора. Превръщането на стажа е предпоставка за установяване на заявеното право в хипотезата на изискуем сбор от стаж и възраст и при изчисляване размера на пенсията. За придобиване право на пенсия като военнослужещ към датата на освобождаване от военна служба не се взима предвид категорията, а наличието на общ осигурителен стаж 25 години. Спорният стаж на касатора като "старшина на група хидроакустици" в ОДМПК от 1.10.1980 - 30.09.1982 г. ("на надводни кораби") е 02 години, 07 месеца и 29 дни и той се събира сумарно, в размер на действително положения такъв, като се прибавя към общия при изчисляването на изискуемите 25 години стаж. В този смисъл настоящият касационен състав на ВАС не споделя становището на представителя на Върховната административна прокуратура във връзка с приложението на нормата на чл. 104, ал. 6 КСО относно спорния стаж от 02 години, 07 месеца и 29 дни на надводни кораби. Действително, при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителния стаж следва да е превърнат към трета категория. Това е уредено с разпоредбата на чл. 104 от КСО. Но както беше отбелязано по-горе, превърнатият по този текст осигурителен стаж има приложение в два случая. При първия случай превърнатият осигурителен стаж се събира с навършената възраст и по този начин се формира сборът на осигурителния стаж и възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО. При втория случай превърнатият осигурителен стаж служи за определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 70 КСО. Следователно, при преценяване правото на придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 КСО се има предвид наличие на реално придобит 25 години осигурителен стаж, от които две трети да са действително изслужени на кадрова военна служба. Осигурителният стаж, придобит на кадрова военна служба се превръща към трета категория, но не във връзка с правото на пенсия по чл. 69 КСО, а за определяне количеството осигурителен стаж, от който се изчислява размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Очевидно е, че наличието на общите 25 години стаж, даващи право на пенсия по чл. 69, ал. 1 КСО не се преценява след превръщането на осигурителния стаж на лицето на кадрова военна служба по реда на чл. 104, ал. 4 КСО. Като е отхвърлил жалбата срещу атакуваните административни актове, първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е приел, че Данчо Иванов Цанев не притежава минимално изискуемия действително положен осигурителен стаж по чл. 69, ал. 1 КСО и неговият общ сбор по условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на същия кодекс за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е по-малко от 100 точки, поради което не са изпълнени всички кумулативно заложени условия за реализиране на заявеното право. По изложените съображения Върховният административен съд, в настоящия състав на шесто отделение приема, че не са налице касационни основания за отмяна на решението, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,