Решение № 7017 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3077/2013 г.

Решение № 7017 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3077/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Боян Иванов Тонев от гр. София против решение № 143 от 7.01.2013 г., постановено по адм. д. № 9135/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлено оспорването му на заповед № АБ 1096 от 21.05.2012 г. на началник група АНД, отдел "Пътна полиция" при СДВР за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът - началник група АНД, отдел "Пътна полиция" при СДВР не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за неоснователна по същество. На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № АБ 1096 от 21.05.2012 г. за това, че на същата дата в гр. София, по ул. "Алабин", в посока от бул. "Витоша" към бул. "Хр. Ботев", на кръстовището с ул. "Княз Борис I" е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол. Изпробван е за употреба на алкохол с техническо средство, отчело стойност 0,86 промила в кръвта. Издаден му е талон за кръвна проба. На Тонев е приложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че са установени по безспорен начин относимите факти и обстоятелства за прилагане на принудителната административна мярка. С атакуваното решение съдът е направил точен анализ на представените доказателства в съответствие с приложимата правна уредба и е достигнал до правилен извод за наличие на основания за прилагане на принудителната административната мярка. Възприетите изводи за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт са в съответствие със закона. По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и отказ да бъде извършена проверка на водача с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Конкретните факти, изпълващи една от хипотезите за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН лежи върху жалбоподателя. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управлението на автомобила от Тонев и установеният факт на употреба на алкохол чрез изпробване на водача с техническо средство съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка и съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Фактическите констатации са изложени подробно в АУАН, който е цитиран в мотивите на оспорения административен акт. Установените факти по акта не са оборени по убедителен начин в съдебноадминистративното производство, както правилно е приел решаващия съд. Мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП няма санкционен характер. Тя се "прилага" (а не се "налага") без оглед на вината; чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, прилага се превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването й. Развитите пред касационната инстанция съображения за незаконосъобразност на принудителната административна мярка, респективно за неправилност на съдебния акт, поради липса на индивидуализация на субекта и административното нарушение, са неоснователни. Оспорената заповед е индивидуален административен акт, в който е посочено точно фактическото основание за прилагане на принудителната мярка, което изпълва съдържанието на приложимата правна норма. Неоснователни са касационните възражения, че заповедта не съдържа описание на управлявания от жалбоподателя автомобил, нито точно описание на местонарушението. Подробното описание на фактическата обстановка се съдържа в издадения АУАН, на когото се е позовал издателя, който е неразделна част от заповедта и който е връчен на адресата по надлежния ред. Установените релевантни факти за издаването на заповедта за прилагане на ПАМ не са оборени в производството. Предвид изложеното, правният извод на съда за законосъобразност на оспорената заповед е правилен, при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което съдебният акт следва да се остави в сила. Неоснователно е и възражението за недължимост на присъдените в тежест на Боян Тонев съдебни разноски. Пред първоинстанционния съд ответникът е представляван и защитаван от юрисконсулт, за което е приложено пълномощно. При своевременно направено искане от негова страна за присъждане на разноски, както и предвид изхода на правния спор пред АССГ, жалбоподателят дължи разноски в полза на ответника на точните основания, посочени в съдебния акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд