Решение № 13085 от 14.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9108/2010 г.

Решение № 13085 от 14.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9108/2010 г., I о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производство по чл. 226, вр. чл. 145 и сл. от АПК. Делото е образувано във връзка с Решение № 9442/06.07.2010 г. на Петчленен състъв на ВАС по адм. дело № 6405/2010 г. с което е отменено Решение № 4144/29.03.2010 г. на ВАС, първо А отделение по адм. дело № 13325/2009 г. с което е отхвърлено оспорването от "Прима 99" ООД град Исперих, представлявано от управителя Алекси Алексиев срещу АУПДВ № 28/14.09.2009 г. на СЕМ град София и делото е върнато за ново разглеждане в тази част. В съдебното заседание в настоящото производство жалбоподателят поддържа жалбата си срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 28/14.09.2009 г. на Съвета за електронни медии /СЕМ/, издаден на основание чл. 32, т. 18 вр. с чл. 102 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/ във вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност /ТТРТ/, вр. чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 8 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, с който му е установено публично държавно вземане в размер на 10 164,38 лв., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата. Жалбоподателят прави оплакване, че издаденият акт е незаконосъобразен, при допуснати съществени процесуални нарушения и при несъответствие с целта на закона. Навеждат се доводи, че актът е издаден при липса на посочени правни основания за това, а посочените в него основания не представлява и не би могло до послужи като основание за издаването му. Твърди се още, че в акта липсва посочване на каквото и да е било фактическо и правно основание, което да обосновава точния размер на конкретно твърдяното вземане, както и липсва разпоредителна част, което е предпоставка да възникнат определени права и задължения съгласно ДОПК. Моли Върховния административен съд поради допуснатите нарушение да отмени издадения акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 28/14.09.2009 г. на Съвета за електронни медии. Ответникът - СЕМ, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. В писмени бележки от пълномощника се поддържа, че актът е издаден от компетентен орган - СЕМ, който съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗРТ е оправомощен да осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори за спазването на този закон, поради и което СЕМ е и органът, който издава АУПДВ за дължимите такси по ЗРТ. Наред с това счита, чеактът е съобразен с материалния закон, доколкото таксата се дължи за периода от регистрацията или издаването на лицензия до прекратяването, отнемането или заличаването и. По подробни съображения в този смисъл ответникът счита, че оспорването следва да бъде отхвърлено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд на Република България, състав на Осмо отделение, като обсъди фактите по делото и закона, намира за установено следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок за обжалване, по чл. 149, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията по чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. С решение № 15 - 00 - 93/30.05.2002 г. на СЕМ са регистрирани служебно на основание чл. 32, ал. 1, т. 16 вр. § 53 от ПЗР на ЗРТ радио- и телевизионните оператори, които притежават лицензии за осъществяване на радио - или телевизионна дейност по списък, между които е и "Прима - 99" -ООД-гр. Исперих с право да осъществява телевизионна дейност като търговски оператор. От данните по административната преписка е видно, че от страна на Ива Минкова - счетоводител в дирекция"Финансова" на СЕМ е изготвена докладна записка изх. № 30-05-5/27.05.2009 г. до председателя на СЕМ, в която е посочен размера на възникнали и изискуеми задължения за регистрирани телевизионни оператори, които не са изпълнени доброволно в срок. От страна на СЕМ по протокол № 30 от 01.06.2009 г. във връзка с представената докладна записка е взето решение за стартиране на процедура по установяване на публични държавни вземания на посочените в справката оператори относно дължими такси към 26.05.2009 г. В тази връзка СЕМ е изплатил до управителя на "Прима 99"-ООД уведомление, в което е посочено, че за 2006, 2007 и 2008 г. дружеството дължи общо 10 164,38 лв. такси съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифата за таксите за радио и телевизионната дейност, като в 14-дневен срок от откриване на административното производство могат да бъдат дадени обяснения и да се заплати дължимата такса, след което ще бъде издаден акт за установяване на публично държавно вземане. От страна на "Прима 99"-ООД е изпратено становище до СЕМ вх. № 13-00-35 от 03.07.2009 г., в което се заявява, че дружеството не извършва програмна дейност и това е установено от проверяващите органи на СЕМ, както и многократно са подавани искания за заличаване на дружеството от регистъра на операторите, които създават телевизионни програми, като неправомерното бездействие на СЕМ не може да бъде вменено във вина на дружеството и моли откритото производство по издаване на АУПДВ да бъде прекратено. От страна на юрисконсулта на дирекция"Правни дейности" на СЕМ е изготвена докладна записка вх. № 30-06-22/07.09.2009 г., в която е посочено, че за оператори от типа на "Прима 99"-ООД, които не са обжалвали мълчаливия отказ на СЕМ за заличаване следва да бъдат издадени АУПДВ. Във връзка с тази записка по протокол № 45 от 08.09.2009 г. СЕМ взема решение за издаване на АУПДВ, в резултат на което е издаден и процесния АУПДВ № 28 от 14.09.2009 г., с който на осн-мр-102 от ЗРТ са определени дължими такси от "Прима 99"-ООД за периода 16.06.2006 - 31.12.2008 г. общо в размер на 10 164,38 лв. ведно със законната лихва. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК публични държавни вземания са вземанията за държавни такси, установени по основание със закон. Според чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, което се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК; ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация. Съгласно чл. 98 от ЗРТ се създава фонд "Радио и телевизия" към СЕМ за финансиране на радио и телевизионната дейност, като според чл. 102, ал. 1, т. 2 от същия закон средствата във фонд "Радио и телевизия" се набират и от първоначалните и годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от СЕМ. Предвид посочената правна регламентация и фактите по делото следва да бъде прието, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ - годишни регистрационни такси, дължими от регистриран телевизионен оператор, за които не е извършил доброволно плащане. Доколкото липсва специален ред за издаването му по ЗРТ, същият е издаден в съответствие с общите правила по АПК. Основното оплакване, което се поддържа в жалбата, е че издаденият АУПДВ не съдържа в себе си правни основания за издаването му, както и липсва фактическо и правно основание за определяне на точния размер на посоченото вземане. Направеното оплакване е неоснователно. Правното основание за издаване на акта е посочено в него - чл. 102, ал. 3, т. 3 от ЗРТ, където е посочено, че радио и телевизионните оператори заплащат годишна такса. От друга страна нормата на чл. 102, ал. 6 от ЗРТ определя, че размерът, сроковете и начините на заплащането на таксите по алинея трета се определят с Тарифа за таксите за радио и телевизионната дейност, одобрена от Министерския съвет, и същата е посочена в акта като основание за определяне на размера на дължимите такси за съответните периоди. Неоснователно е и оплакването, че в акта липсва разпоредителна част, тъй като от същият става ясно, че "Прима - 99"-ООД дължи такса за извършвана дейност като телевизионен оператор за периода 16.06.2006 г. до 31.12.2008 г. общо в размер на 10 164,38 лв. Друг довод на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ е свързан с недължимост на таксата, доколкото от страна на "Прима-99" ООД е направено искане с молба до СЕМ за заличаване на регистрацията поради невъзможност на дружеството да извършва програмна дейност. Ответникът в писменото си становище не оспорва, че това искане за прекратяване на регистрацията е получено от него, но доколкото становището на надзорния орган е било, че те ще бъдат заличени от регистъра след като заплатят дължимите годишни такси за извършваната от тях дейност, съответно за упражнявания до момента надзор, следва да се счита, че е бил налице малчалив отказ от страна на СЕМ, който не е бил обжалван по съответния ред. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 9 от ЗРТ Съветът за електронни медии взема решения за издаване, изменение, отнемане, прехвърляне и прекратяване на лицензия за радио- и телевизионна дейност, за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване. Решенията на СЕМ представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК и съгласно нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗРТ подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Същите следва да бъдат издадени в сроковете предвидени в чл. 57 от АПК. В конкретния случай по делото не са налице данни СЕМ да се е произнесъл по молба на"Прима-99" ООД с което е поискано предсрочно прекратяване на регистрацията и следва да бъде прието, че е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който също подлежи на обжалване пред ВАС. По делото липсват също така и доказателства "Прима- 99" ООД да е обжалвало мълчаливия отказ на СЕМ в срока предвиден в чл. 149, ал. 2 от АПК. В тази връзка следва да се направи извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и дължимост на съответните такси за процесния период от време. Предвид на гореизложено следва да бъде прието, че издаденият АУПДВ е законосъобразен, поради което подадената жалба от "Прима 99"-ООД следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 653,92 лева платимо от жалбоподателя на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК. При тези съображения Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,