Решение № 15972 от 29.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11756/2020 г.

Решение № 15972 от 29.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11756/2020 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане, предявено от Комисия за енергийно и водно регулиране за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК на решение № 6976 от 18.11.2019 г. по адм. дело № 6048/2019 г. на Административен съд – София град и на решение № 9115 от 8.07.2020 г. по адм. дело № 1701/2020 г. на Върховния административен съд, трето отделение. Във връзка с първото отменително основание се представя, като ново доказателство решение на Съда на Европейския съюз от 22.12.2010 г. по дело С-279/2009 г., както и определение от 27.09.2011 г. по дело № F-55/08 DEP на Съда на публичната служба. За установяване наличието на второто отменително основание се представя решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. дело № 12433/2018 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменено решение № 5064 от 27.07.2018 г. по адм. дело № 6455/2017 г. на Административен съд – София град и спорът е решен по същество с отхвърляне на предявения от "Електроразпределение Север" АД срещу комисията иск. В подкрепа на искането си заявителят представя и решение от 3.09.2009 г. по дело № С-2/08 на СЕС. Ответната страна – "Електроразпределение Север" АД със седалище в град Варна изразява чрез адвокат Н. Георгиева становище за неоснователност на искането за отмяна и на двете правни основания. Претендира присъждане на разноски в размер на 600 лева, за което представя и писмени доказателства. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Видно от данните по делото, основното съдебно производство пред административния съд е по реда на ЗОДОВ. Образувано е по искова молба, предявена от "Електроразпределение Север" АД с предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД против Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за присъждане на имуществени вреди в размер на 1356 лева – адвокатско възнаграждение в производство по обжалване на наказателно постановление № НП-193 от 30.01.2015 г. То е издадено от председателя на комисията и с него на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 20000 лева. Ищецът се позовава на факта, че по жалба на адресата на постановлението, то е отменено с решение № 353 от 14.06.2016 г. по НАХД № 138/2016 г. на Районен съд – Велико Търново, като в развилото се производство той е ангажирал адвокат за процесуално представителство и е направил разноски за възнаграждението му. Претендира и законната лихва. За съвместно разглеждане с този иск е присъединена и искова молба от същата страна отново за 1356 лева – имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение по КНАХД № 10282/2016 г. на Административен съд – Велико Търново. С него по касационна жалба от КЕВР против отменителното решение на районния съд, първоинстанционното решение е оставено в сила. И по отношене на този иск се претендира дължимата лихва. По исковата молба Административен съд – София град е образувал адм. дело № 6048/2019 г. Разгледал е предявения иск по същество и при обстойно изложени мотиви, го е счел за основателен. С решение № 6976 от 18.11.2019 г. е осъдил ответната КЕВР да заплати на ищеца сумата 1356 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от отмененото, като незаконосъобразно наказателно постановление № НП-193 от 30.01.2015 г., състоящи се в направени от електроразпределителното дружество разноски по обжалване на наказателното постановление по НАХД 138/2916 г. на Районен съд – Велико Търново, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 3.10.2016 г. Със същото решение е осъдена комисията да заплати още веднъж сумата 1356 лева със законната лихва, считано от 3.10.2016 г., направени разноски по КНАХД № 10282/2016 г. на Административен съд – Велико Търново. Присъдени са и 553. 81 лева разноски в исковото произвоство, а за остатъка до 842 лева – претенцията е отхвърлена. Решението е обжалвано пред Върховния административен съд с касационна жалба, подадена от КЕВР на 5.12.2019 г. По касационната жалба е образувано адм. дело № 1701/2020 г. на ВАС, трето отделение. Съдът е разгледал спора за правилността на решението на административния съд в исковото производство и е приел касационната жалба за частично основателна. С решение № 9115 от 8.07.2020 г. е отменил решение № 6976 от 18.11.2019 г. по адм. дело № 6048/2019 г. на АССГ в двете му части, в които КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД суми, за разликата над 300 лева до пълния им претендиран размер от 1356 лева, както и в частта за разноските за сумата над 130 лева. В тази част е решил въпроса по същество, като е отхвърлил като неоснователен иска за претендираните имуществени вреди вследствие на отменено наказателно постановление за разликите над 300 лева до пълния претендиран размер от 1356 лева, в която се включва и ДДС. Оставил е в сила решението в останалата му част. Отменил е и постановеното в хипотезата на чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 9796 от 16.12.2019 г. по същото дело. Присъдил е и разноски в полза на ответника по касационната жалба в редуцирания размер от 87. 61 лева. При тези данни по делото, съдът намира искането на КЕВР за отмяна на решенията на основание чл. 239, т. 1 АПК за неоснователно. В цитираната точка е уредена хипотезата за отмяна на влязло в сила съдебно решение при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законодателят има предвид обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност актът му да е неправилен. Представените от КЕВР решение на Съда на Европейския съюз от 22.12.2010 г. по дело С-279/2009 г. и определение от 27.11.2011 г. по дело № F-55/08 DEP на Съда на публичната служба нямат характер, нито на нови доказателства, нито на нови обстоятелства. На първо място те са съществували към датата на постановяване на съдебните решения и комисията при полагане на необходимата грижа би могла да ги представи на съда, като приложима съдебна практика, която да се вземе предвид при преценка на основателността на предявения иск. На второ място, което и е много по-съществено, те нямат характер на нови доказателства и обстоятелства от съществено значение за конкретното дело, тъй като те нямат характер на факти, касаещи настоящото правоотношение. Това е безусловно задължително, видно от тълкуване на съдържанието на т. 6 на чл. 239 АПК. В нея е въведено, като отменително основание постановяването на решение на Европейския съд за защита на правата на човека за установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Установеното нарушение е не на коя и да е разпоредба на Конвенцията и по отношение на който и да било правен субект, а при реализиране на конкретното правоотношение и постановяване на влязлото в сила решение. Разгледани от този аспект, представените от КЕВР решение на СЕС и определение на Съда на публичната служба по никакъв начин не съставляват юридически факти, пряко и непосредствено относими към образуваното и приключило исково производство. Съдът намира за нужно да посочи, че и самото представено решение по дело С-279/2009 г. не съдържа тълкуване на въпроси, които са дори и твърде косвено относими към спора за основателност/неоснователност на предявения иск. Това решение третира въпроси, касаещи предоставянето на правна помощ на юридически лица, изразяваща се в която и да било от двете форми: освобождаване от авансово плащане на разноски във връзка с производството и/или съдействие от адвокат. Целият анализ и преценка, направени от СЕС касаят така поставения въпрос, насочен само към предоставянето на правна помощ. Преценено и от тази гледна точка, решението няма никакво отношение към правилността на постановените решения от националните съдилища, предмет на отменителното производство. Внимателният им прочит установява, че, както първоинстанционният, така и касационният съд са се позовали при мотивиране на решението на напълно относима практика, намерила израз в съдебни решения на СЕС, общоважима за страните членки на Европейския съюз. Това прави искането на КЕВР за отмяна на двете съдебни решения на основание чл. 239, т. 1 АПК неоснователно. Съдът намира искането за неоснователно и на второто предявено отменително основание – това по чл. 239, т. 4 АПК. Нормата има за задача да предотврати съществуването в правния мир на две противоречиви влезли в сила съдебни решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание. При констатиране на пълното тъждество, изискуемо в закона, съдът е задължен с нормата на чл. 244, ал. 2 АПК да преодолее противоречието, като отмени неправилното решение. С тази отмяна в правния мир ще остане само един съдебен акт, който със сила на пресъдено нещо решава спора между страните за законосъобразността/незаконосъобразността на един административен акт. За да претендира отмяна на решенията на това основание, КЕВР се позовава на решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. дело № 12433/2018 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отменено осъдително решение № 5064 от 27.07.2018 г. по адм. дело № 6455/2017 г. на АССГ. Вместо това предявеният от "Електроразпределение Север" срещу КЕВР иск за причинени имуществени вреди в размер на 1356 лева във връзка с обжалване на наказателно постановление е отхвърлен, като неоснователен. Сравнението на двете съдебни решения ясно показва липса на идентичност в предмета на иска, тъй като претендираните имуществени вреди произтичат от обжалване на различни наказателни постановления по образувани различни дела пред различни съдилища. Цитираното решение, на което според комисията противоречат решенията, предмет на настоящото отменително производство касае производство, образувано по обжалване на наказателно постановление № 202 от 30.01.2015 г., по обжалването на което е образувано НАХД № 2493/2015 г. на Районен съд – Русе. Наличието на различни съдебни производства по обжалване на различни наказателни постановления води и до установяване на различна фактическа обстановка. Така касационният съд в решение № 1349 от 31.01.2019 г. специално е посочил, че е допустимо да се претендират вреди вследствие на извършено плащане за ползване на адвокатска защита в производство по обжалване на наказателни постановления. На таза база е разгледал представените по делото пред районния съд писмени доказателства и при съответните фактически установявания е отхвърлил предявения иск, като недоказан. В решенията, предмет на настоящото отменително производство е приета друга фактическа обстановка, даваща основание на съда да приеме за доказано по безспорен начин извършването на плащанията. Поради това и искът е частично уважен. Така установените данни по делото ясно показват липса на идентичност в исканията, предмет на разрешаване с влезлите в сила съдебни решения. Не е налице един от съществените елементи в чл. 239, т. 4 АПК и предявеното искане за отмяна на това основание също е неоснователно и подлежи на отхвърляне. В този смисъл цитираната в искането за отмяна практика на СЕС е неотносима за настоящия случай, дори и разглеждана по аналогия. С оглед изхода на делото направеното искане от ответната страна в настоящото производство за присъждане на направените, доказани с надлежни писмени доказателства разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, следва да бъде уважено. Размерът е близък до минималния и съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да се намалява. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия