Решение № 10673 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2433/2015 г.
ВАСVI отделение14.10.2015 г.докладчик Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ ВСИЛА решение № 6072 от 16.10.2014 г. на Административен съд София град по адм. дело № 6615/2014 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 10673 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2433/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 209 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от Атанас Георгиев Атанасов и по жалба от директора на ТП на НОИ София град, двете срещу решение № 6072 от 16.10.2014 г. на Административен съд София град по адм. дело № 6615/2014 г. С него се изменя решение № РО-367/9.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ София град само в частта му, с която е разпоредено да се изплатят разликите в размера на пенсията при условията на чл. 105, ал. 2 от КСО при спазване на дадените в същото решение указания, като вместо тези указания да се спазят указанията на съда по приложението на чл. 105, ал. 2 КСО изложени в мотивите на съдебното решение и изпратена преписката на органа за произнасяне по изплащане на разликите в размера на пенсията на Атанас Георгиев Атанасов при условията на чл. 105, ал. 2 КСО като се спазят указанията на съда по приложението на разпоредбата. В жалбата на Атанас Георгиев Атанасов се поддържат доводи за неправилност на решението с оглед мотивите му за приложение на давностните срокове при необоснованост на тези мотиви и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. В жалбата на директора на ТП на НОИ София град се поддържат доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд шесто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледани по същество за неоснователни по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Атанас Георгиев Атанасов срещу решение № РО-367 от 9.06.2014 г. на директора на Т на НОИ София град. С него се отменя по жалба вх. № МП-62129/19.05.2014 г. на Атанас Георгиев Атанасов 1. Разпореждане № 4107206720/5 от 24.04.2014 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ София град като неправилно и незаконосъобразно и 2. се връща преписката на административния орган по чл. 98, ал. 1 КСО за произнасяне по компетентност с разпореждане за изменение на пенсията на Атанас Георгиев Атанасов считано от 1.02.2006 г. и за изплащане на разликите в размера на пенсията при условята на чл. 105, ал. 2 КСО при спазване на дадените с решението указания. Недоволен от така постановеното решение е останал Атанас Атанасов който го е обжалвал пред административния съд с възраженията, че несвоевременното определяне на следващия му се размер на пенсията, считано от датата на възникване на правото се дължи на поведението на органа и че следва да му се изплати разликата до по високия размер на пенсията за всички месеци, считано от 1.02.2006 г. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за частично основателна. Приел, че неправилно е разпоредено изплащане на разликите до пълния размер на пенсията при условията на чл. 105, ал. 2 КСО в действащата му редакция към момента на постановяване на решението. Прието е, че вземането за новия размер на пенсията е изискуемо от 1.07.2014 г. тъй като на тази дата е издадено разпореждането с което на ответника е определен правилният размер на пенсията считано от датата на подаване на първоначалното заявление - 1.02.2006 г. Прието е, че нормата на чл. 105, ал. 2 КСО е специална по отношение нормите на ЗЗД за давностните срокове и в периода от 1.02.2006 г. до 1.07.2014 г. са приложими две различни правила за началото на давностния срок които ответника е следвало да съобрази и това е така, тъй като нормата е материално правна и след изменението й с ДВ бр. 109/2008 г. считано от 1.01.2009 г. няма обратно действие на новото правило за началото на давностния срок. Поради това правилото за началото на давностния срок следва да се приложи редакцията относима за съответния период до 1.01.2009 г. и след тази дата вече да намери приложение правилото в сегашната му редакция. Възраженията на жалбоподателя за друго разрешение на спора са приети за неоснователни при липса на законова възможност. При установеното от фактическа и правна страна е постановено решението с указанията към административния орган за разрешаване на въпроса по същество. Така постановеното решение е правилно. Жалбоподателят Атанас Георгиев Атанасов поддържа в касационната си жалба нарушение на материалния закон което съдът намира за неоснователно. Разрешаването на правния спор дали следва да намери приложение чл. 98, ал. 3 КСО в благоприятния вариант за жалбоподателя не намира основание в закона. Съгласно чл. 98, ал. 3 КСО явните фактически грешки в разпорежданията по ал. 1 и 2 се поправят от органа, който ги е постановил, като поправката има действие от деня на отпускането, изменянето, осъвременяването, спирането, възобновяването, прекратяването или възстановяването на пенсията. Настоящият случай не попада в такава хипотеза, тъй като отказа на органа да удовлетвори исканията на жалбоподателя се основават на неправилна преценка и на доказателствата в пенсионната преписка и погрешни правни изводи въз основа на тях което не съставлява фактическа грешка, а правна грешка която е с други последици от явната фактическа грешка. Актовете за отказ да бъде изменена пенсията не са били обжалвани от Атанас Георгиев Атанасов поради което тази правна грешка не е била предмет на съдебно производство, поради бездействие от негова страна. Поради това жалбата му срещу решението, което е по същество в по благоприятен за него вариант от решението на директора на ТП на НОИ, е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена като неоснователна. В жалбата на директора на ТП на НОИ се поддържат неоснователни доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон. Тълкуването на разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от административния съд се споделя от настоящата инстанция. Възникването на правото на пенсия и вземането на сумите по нея следва да се преценява съгласно приложимата разпоредба на чл. 105, ал. 2 КСО към всеки момент от изтичане на периода за които следва да се начисли по висок размер. Ако се приеме друго разбиране в настоящият случай правата на Атанас Атанасов се накърняват съществено при независещи от него причини в поведението на административния орган пред който изначално са били представени всички доказателства установяващи всички факти от съществено значение за правилното разрешаване на въпроса за размера на отпусната пенсия. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение