Решение № 7954 от 26.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3587/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция Митници (АМ), с предишно наименование ТД Северна морска, подадена чрез старши юрисконсулт А. Димитрова, срещу Решение 8 от 09.01.2023 г., постановено по адм. д. 222 по описа на Административен съд Русе (АС Русе) за 2021 г., поправено с Решение 624 от 20.02.2024 г., постановено по същото дело. С него, по жалба на Ерик МБ ООД, с ЕИК 200550925 е отменено Решение 32-83175 от 12.03.2021 г., издадено от директор на ТД Северна морска (понастоящем ТД Митница Варна) в АМ, с което на дружеството настоящ ответник по касация са определени задължения за мито и данък върху добавената стойност (ДДС), както следва: по декларация с МРН 15BG002002H0008214/21.01.2015 г.: мито 12351,15 лв. и ДДС - 17089,98 лв.; по декларация с МРН 15BG002002H0008851/22.01.2015 г.: мито - 40967,54 лв. и ДДС 56490,61 лв.; по декларация с МРН 15BG002002H0011351/27.01.2015 г.: мито 12239,34 лв. и ДДС 16932,29 лв.; по декларация с МРН 16BG002002H0006565/19.01.2016 г.: мито 28572,20 лв. и ДДС 50078,47 лв.; по декларация с МРН 16BG002002H0008224/25.01.2016 г.: мито 27093,64 лв. и ДДС 37351,69 лв.; по декларация с МРН - 17BG002002H0000543/03.01.2017 г.: мито 17129,35 лв. и ДДС 23761,85 лв.; по декларация с МРН 17BG002002H0003041/11.01.2017 г.: мито 19187,90 лв. и ДДС 26 583, 66 лв.; по декларация с МРН 17BG002002H0005273/18.01.2017 г.: мито 7593,40 лв. и ДДС 10558,88 лв.; по декларация с МРН 17BG002002H0005281/18.01.2017 г.: мито 16053,77 лв. и ДДС 22263,96 лв.; по декларация с МРН 17BG002002H0005653/19.01.2017 г.: мито 15348,29 лв. и ДДС 21346,43 лв.; по декларация с МРН 17BG002002H0011735/31.01.2017 г.: мито 12870,68 лв. и ДДС 17896,37 лв. В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател възразява срещу извода на съда, че не е обосновано приложението на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) 952/2013 г., МКС). Според изложеното в касационната жалба, в отмененото митническо решение се съдържат фактическите и правни основания, послужили за издаването му, като са обсъдени всички доказателства, събрани в хода на административното производство, което първоинстанционният съд не взел предвид. Изложени са подробни съображения относно обстоятелствата, които според митническия орган са предпоставка за основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по конкретните митнически декларации (МД) и обстоятелствата взети предвид при определяне на митническата стойност на процесните стоки по метода на сходни стоки. В тази връзка се поддържа становище, че допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) е неотносима към предмета на спора. В допълнение касационният жалбоподател посочва, че при изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. а от Регламент (ЕС) 952/2013 г. не може да се определи митническа стойност въз основа на идентични стоки, тъй като описанието на стоката в Е.Д. 6/8 на митническите декларации, регистрирани в същия период е недостатъчно. Позовава се на чл. 103, § 1 от Регламент 952/2013 г. Иска се обезсилване на обжалваното съдебно решение, а при условията на евентуалност неговата отмяна и отхвърляне на жалбата срещу оспореното митническо решение. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, а при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК, на заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение от насрещната страна. В съдебните заседания пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. По делото е постъпило писмено становище, с което касационната жалба се поддържа по идентични на изложените в нея оплаквания. Допълнително се иска да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), на основание чл. 267, пар. 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), във вр. с чл. 628 ГПК и чл.144 АПК и на основание чл. 631 ГПК, във вр. с чл.144 АПК, и спиране на делото до постановяване на решение от СЕС. В тази връзка са изложени подробни съображения, че декларираната митническа стойност на стоките, описани в оспореното митническо решение е по-ниска от справедливата им цена в ЕС, съгласно данни от информационната система THESEUS на Joint Research Center (JRC) и че при издаване на акта, митническият орган е съобразил решението на СЕС по дело С-291/15 г. Ответникът - Ерик МБ ООД не представя отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от адв. Желязкова, която от негово име оспорва касационната жалба, а по същество на касационното оспорване моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Поддържа становище, че не са спазени правилата за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б МКС, тъй като няма доказателства и мотиви за изчерпване на възможността по чл. 74, § 2, б. а от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Сочи, че административният орган сравнява процесните стоки с различни от тези, които са декларирани. В писмена молба от 13.05.2024 г. представя два броя договори за правна защита и съдействие и списък на разноските. Представителят на Върховната прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение, по жалба на "Ерик МБ" ООД, е отменено Решение 32-83175 от 12.03.2021 г., издадено от директор на ТД Северна морска (понастоящем ТД Митница Варна) в АМ, с което, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), във вр. с чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г., във вр. с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., във вр. с чл. 77, § 1, във вр. с чл. 85, § 1, във вр. с чл. 101, § 1, във вр. с чл. 103, чл. 104 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 59 АПК, е отказано приемането на митническата стойност на декларирани стоки по горецитираните митнически декларации, определена е нова митническа стойност на посочените стоки, в резултат на което е определена сума за доплащане в общ размер, както следва: мито 209407,26 лв. и ДДС 300354,49 лв. Прието е, че на основание чл. 124, § 1, б. а от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническото задължение се счита за погасено. Предвид извършените от административния орган процесуални действия и на основание чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, административният орган е приел, че митническата стойност на всички стоки по посочените по-горе MRN следва да бъде определена на основание чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г., като се вземе предвид декларираната митническа стойност по МД и съотнесени със същия ТАРИК код. В хода на първоинстанционното производство са приети доказателствата, които се съдържат в административната преписка по издаване на спорното решение и е допуснато изслушването на ССЕ, от което се установява, че дружеството - настоящ ответник по касация е заплатило в пълен размер всички фактури за стоките по МД; по всеки внос е била изготвена МД; заплатени са ДДС и мито, всички по банков път, както и че е налице съответствие между платената цена за стоките и декларирана стойност. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, че оспореното митническо решение е издадено от компетентен орган, в пределите на неговата териториална и материална компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., във вр. с чл. 19, ал 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия и в изискуемата писмена форма. За да отмени спорното митническо решение, съдът е обосновал извод за неговата незаконосъобразност като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Приел е, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съобразил е разпоредбата на чл. 22, § 6, ал. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., предписанието по чл. 8, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и минималното съдържание на съобщението по чл. 22, § 6, ал. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Посочил е, че по преписката липсват данни задължението за съобщаване на мотиви да е било изпълнено, както и това, че не се съдържа описание на сходните стоки, за да може адресатът на акта да вземе становище доколко същите действително са сходни на внесените от него. Като съобразил императивния характер на разпоредбата на чл. 22, § 6, ал. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., съдът направил извод, че нарушаването на изискването по този член накърнява правото на защита на Ерик МБ ООД. Квалифицирал това като съществено нарушение на административнопроизводствените правила и основание по чл. 146, т. 3 АПК за отмяна на оспорения административен акт. На следващо място съдът приел, че е налице нарушение на изискването по чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за мотивиране на оспореното решение с аргументи от приетото по т. 44 и т. 45 от Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 г. на СЕС. Посочил, че доколкото в случая митническата стойност се определя по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г., мотивите на решението е необходимо да съдържат конкретна информация за използваните като аналог стоки. Приел, че описанието не може да се изчерпва само в посочване на МД, с която тези стоки са внесени и техния код по ТАРИК. Определил като необходима такава конкретна информация всички съществени белези на стоката, въз основа на които административният орган е стигнал до извода за достатъчно сходство със стоката, чиято митническа стойност се определя, каквото описание в оспорения акт липсва - в мотивите е посочена единствено декларацията на третото лице, без да е обосновано защо митническите органи считат същите за сходни. Наред с това, съдът приел, че липсва изрично посочване на зададените параметри за търсене в митническата информационна система, които да отразяват конкретни характеристики на стоките, за да може да се провери дали са търсени стоки, които могат да бъдат разглеждани като сходни. Резултатите от това търсене не са приложени по преписката и с тях дружеството не е имало възможност да се запознае. Предвид това, че те се представят в хода на съдебното производство, съдът съобразил, че не било установено как от изготвената справка е избрана именно посочената МД на трето лице - въз основа на кои от правилата по чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е определена и отговарят ли стоките по нея на дефиницията за сходни стоки по чл. 1, § 2, т. 14 от същия регламент. На следващо място, за да обоснове извода си за издаване на спорното решение в противоречие с материалния закон, първоинстанционният съд съобразил разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 с приетото по делото заключение на ССЕ. Позовал се на Решение от 16.06.2016 г. на СЕС по дело C-291/15 г. и посочил, че дори да се установи, че декларираната стойност на внесените стоки е действително уговорената и платена/подлежаща на плащане такава, ако същата е необичайно ниска, то митническите органи биха разполагали с правото да определят митническата стойност на базата на посочения вторичен метод въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Като взел предвид разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, съдът приел, че тя не предвижда никакви условия или формална процедура, в резултат на която да възникнат тези съмнения, като изисква единствено те да са основателни, т. е. да се подкрепят от конкретни факти. Съдът съобразил, че в настоящия случай за преминаването към определяне на митническата стойност на стоките по процесната митническа декларация по субсидиарно разписаните в МКС методи, митническият орган се аргументирал с необичайно ниската стойност на декларираните стоки в сравнение със справедливата цена на стоки със същия код по ТАРИК, произход и сравним период на внос. В тази връзка взел предвид, че нито по преписката, нито в хода на съдебното производство митническият орган, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, е установил съществуването на фактическите основания, посочени в акта и по-конкретно, че използваните като аналог стоки по МД на трето лице, са сходни. Изразил становище, че сходството на стоките не може да бъде обосновано единствено с краткото описание на стоката в МД, тъй като то не съдържа достатъчно информация, от която да се направят изводи по посочените обстоятелства. По тези причини в обжалваното съдебно решение е направен извод, че административният орган не е доказал, в съответствие с указаната му доказателствена тежест съгласно чл. 170, ал. 3, във вр. с ал. 1 АПК, че използваните като аналог стоки са сходни, за да може въз основа на тях, по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г., да се определи нова митническа стойност на внасяните стоки, а оттам и нова данъчна основа по чл. 55, ал. 1 ЗДДС за начисляването на ДДС. Наред с това съобразил, че нито от стоките по процесните МД, нито от тези, използвани като аналог, са запазени аналози, поради което не би могъл да бъде изследван и изяснен въпросът за сходството на стоките. По така изложените съображения съдът приел, че спорното митническо решение е незаконосъобразно издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което го отменил. По искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до СЕС: Искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да се остави без уважение, защото значението и смисълът на посочените от касационния жалбоподател разпоредби от съюзното право са ясни и не пораждат съмнение относно тяхното тълкуване. Не са поставени въпроси за тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, свързани с приложението на националните такива, които да им противоречат. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въпросът относно допустимостта на оспорването пред АС Русе е разрешен с Определение 2746 от 23.03.2022 г., постановено по адм. д. 9090 по описа на Върховния административен съд за 2022 г. и Определение 9489 от 26.10.2022 г., постановено по адм. д. 9207 по описа на Върховния административен съд за 2022 г. и сега не следва да се преразглежда. Първоинстанционният съд е дал обоснован и правилен отговор на спорните по делото въпроси - обосновали ли са митническите органи "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия Регламент във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент 952/2013 г. за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорената стойност на сходни стоки. Изводите на АС Русе в тази посока са обосновани на приобщените по делото писмени доказателства и заключението на приетата ССЕ. В резултат, след правилното им обсъждане, съдът е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, който е съответен на материалния закон и се споделя от настоящия съдебен състав. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от "а" до "г" от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Несподелими са аргументите на касационния жалбоподател, че съгласно чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., длъжникът не се уведомява за митническото задължение след изтичане на три години от датата, на която задължението е възникнало. Уведомяването е дължимо по причина обезпечаване правото му да участва в образуваното административно производството и на правото му на защита. Обосновано на доказателствата съдът е приел, че при издаването на митническото решение е допуснато нарушение на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и вносителят не е надлежно уведомен за образуването на административното производство. Спорното митническо решение е издадено след извършен последващ контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 84а, ал. 1 ЗМ и на основание чл. 84м ЗМ връчването на съобщения и документи при извършването на проверки в рамките на последващия контрол е по реда на чл. 19а ЗМ. Тази разпоредба в случая не е спазена, което накърнява правото на защита на дружеството. В този смисъл допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и правилно първоинстанционният съд го е възприел като основание по чл. 146, т. 3 АПК за отмяна на оспорения административен акт. Правилно съдът е приел, че по общото правило на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В съответствие с доказателствата по делото е изводът му, че оспореният административен акт не е мотивиран с конкретни обстоятелства, които са породили съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност на процесните стоки не е тяхната действително платена или подлежаща на плащане цена. Доводите на касационния жалбоподател, основани на решението на СЕС по дело С-291/15 г., са неоснователни. Позоваването на т. 38 и т. 39 от това решение и възражението на административния орган, че договорната стойност на процесната стока е изключително ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки (по ниска с повече от 50 %), не е основано на анализ на представени от "Ерик МБ" ООД документи. Посочените в оспорения административен акт обстоятелства за извършен анализ на база наличната информация в митническата информационна система МИСЗА и данните, публикувани в ТЕЗЕЙ, без прилагане на конкретни доказателства, както и базата за определяне на новата митническа стойност, не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на СЕС. Не се представя информация за характеристиките и съставните материали на стоките, използвани за извършването на сравнителния анализ, качеството и репутацията им и съществуването на търговска марка, както и стойността им, за да се приеме, че декларираните от дружеството стойности съществено се различават. От друга страна, както обосновано е приел и първоинстанционният съд, от представените данни за стоките по МД, послужили като база за определяне на новата митническа стойност на процесните стоки, съответно констатираните различия между тях, не може да се обоснове категоричен извод за сходство. Митническото решение не съдържа анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент 952/2013 г. Липсата на мотиви в тази насока е съществено нарушение на изискванията за форма на решението и е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки. По изложените съображения, като е достигнал до правния извод за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение и го е отменил, АС - Русе е постановил правилен съдебен акт, който поради липсата на релевираните касационни пороци следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, АМ следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника по касация разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство в доказания размер от 15000,00 лв. Възражението за неговата прекомерност е неоснователно предвид осъществената адвокатска защита,, фактическата и правна сложност на делото, а също и при съобразяване на обстоятелството, че то е под минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на приключване на съдебно дирене в касационната инстанция с оглед материалния интерес на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение