Решение № 10693 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4493/2026 г.

Производството по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на основание чл.239 т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, подадено от „Милки Груп Био“ ЕАД – гр. София, чрез управителя и процесуалния си представител за отмяна на влязло в сила решение № 27989 от 20.12.2024г., постановено по адм. дело №10436 по описа за 2023 г. на Административен съд – София град, променено с решение № 6406 от 13.06.2025 г. по адм. дело № 3625 по описа за 2025 г. на Върховния административен съд, Първо отделение. Искането за отмяна е по чл. 239, т.1 АПК, като е нови писмени доказателства, издадени от производител – информационен лист, техническа документация към всяка фактура, които „обхващат и стоката по процесната фактура с номер - 37637330. Според искателя тези доказателства удостоверяват вида на стоката, нейните съставки, приложение, предназначение и употреба, химичните и физичните спецификации на мазнината, както условията на съхранение, при спазването на която, производителят се задължава с гаранция за срока на годност на продукта. Посочено е в искането за отмяна, че в резултат на множество водени дела от дружеството с митницата и създалия се въпрос за вида на мазнината, която продават на дружеството, многократно „Милки Груп Био“ ЕАД е искало информация относно характеристиките на палмовата мазнина, която купува от производителя. Твърди се, че се изключва възможността стоките да са претърпели някаква допълнителна обработка от момента на производството до получаването от дружеството. Изложеното било от съществено значение за правилното решаване на делото, като в същото време новите писмени доказателства, получени от изпращача не са били в държане на дружеството, т.е. те не са новосъздадени, а новооткрити доказателства, които при решаване на делото не са били известни на страните. Иска се отмяна на влязлото в сила съдебно решение, посочено по – горе и да се върне делото на Административен съд – София град за ново разглеждане от друг състав, със задължение съдът да разгледа новите доказателства и да съобрази решението си с тях. Ответникът директор на Териториална дирекция „Митница „Варна“, чрез процесуалния си представител, оспорва искането за отмяна. Счита, че представените доказателства преповтарят в голяма част анализните сертификати, които са представени още при обмитяването на стоката и няма какво ново да се установява, от това което съдът е изследвал и за което са представени достатъчно доказателства. Моли да се остави без уважение искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия като взе предвид посоченото изрично правно основание на чл.239 т.1 от АПК, представените доказателства и данните по делото, преценява следното: Искането за отмяна на влязло в сила решение е допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал.1, т. 1 АПК. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С процесното на Административен съд – София град е отменено частично решение на митническия орган в част 1. И част 2 за извършени корекции са определени публични задължения и е отхвърлена жалбата на „Милки Груп Био“ ЕАД срещу решение издадено от директора на ТД „Митница Варна“ в останалата му част., с което е извършена промяна в тарифното класиране на стоката „палмова мазнина“, допусната за свободно обращение като вместо код 1511 90 99 00 е определен нов код 1517 90 99 90, вследствие на което като резултат е променен тарифния код и ставка на митото в размер на 16%, вместо 9%, като в тежест на "Милки Груп Био" ЕАД по всяка от МД са установени допълнителни задължения за мито. Прието е, че процесната палмова мазнина съставлява палмов шортънинг, съставен от палмово масло или негови фракции, химически непроменен и получен чрез текстуриране. С посоченото по-горе решение на Върховния административен съд, Първо отделение в производство по касационно обжалване двете страни е отменено първоинстанционното решение в отменителната му част и като резултат е изцяло отхвърлена жалбата срещу решението на митническия орган. Първоинстанционният съд изрично е посочил в решението си въз основа на описаните в оспореното митническо решение доказателства,че към митническите декларации, са представени сертификати за произход, анализни сертификати, здравни, фактури за извършени плащания за транспортни и други разходи, преводни нареждания към бюджета и др. документи във връзка с внесената стока. Не се спори между страните по делото и, че в хода на административното производство, въпреки представените сертификати митническите органи са допуснали експертиза от ЦМЛ за същото обстоятелство. Затова не може да се приеме, че представените доказателства с искането по чл. 239, т.1 АПК, които представляват частни документи и не се ползват с материална доказателствена сила, е ново доказателство, което би довело до друг извод и би оборило установеното от първостепенния съд при осъществения съдебен контрол на индивидуалния административен акт, респ. чрез него да се разруши стабилитета на решението, чиято отмяна се претендира. Разпоредбата на чл. 239, т.1 АПК регламентира извънинстанционен контрол и той се отнася до новооткрити доказателства, които са установени като налични след приключване на производството по съдебния контрол на индивидуален административен акт, каквото представлява процесното митническо решение. Само наличието на доказателства само по себе си не може успешно да разруши стабилитета на решението, чиято отмяна се иска. Като се има предвид, че производството по чл. 237 и сл. от АПК е извънинстанционно (извънредно), то е необходимо да се установи и, че това доказателство е относимо и е от значение за делото по начин, че с него изходът му би бил друг. От особено важно значение за успешното провеждане на този извънинстанционен способ е и страната, подала искането по чл. 239, т. 1 АПК категорично да установи, че въпреки своето активно процесуално поведение в инстанционния съдебен контрол на индивидуалния административен акт, не е могла да се снабди с процесното доказателство. Което в случая не е направено. Дори да се приеме, че представените данни в настоящето извънинстанционно производство са били налични още с деклариране на стоките пред митническите власти, то при съмнение от митническите органи каквото е възникнало в процесния случай, следва да се докаже с всички необходими доказателства и доказателствени средства, както в административното производство, така и в съдебните производства какъв е вида на стоката. По този начин не се установява от искателя, че не е могъл да се снабди с процесното доказателство в посочения дълъг времеви период. Налице е и многобройна съдебна практика в тази насока по чл.239 т.1 от АПК. При така изложеното настоящият петчленен съдебен състав счита, че искането по чл. 239, т. 1 АПК като неоснователно, на основание чл. 244, ал.1, предл. 1 АПК следва да бъде отхвърлено. Ответникът в настоящето производство е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение и затова такова се дължи, което следва да бъде определено в размер на 100 евро.. По изложените съображения и на основание чл.244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия