Решение № 9323 от 30.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5153/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дженерали застраховане АД, чрез процесуален представител, срещу решение 955 от 17.02.2021 год., постановено по адм. дело 10725 от 2020год., по описа на Административен съд Софияград/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу решение 493/17.09.2020г., постановено по преписка 800/2019г. на Комисия за защита от дискриминацията /КЗД/. Касаторът релевира оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друг по същество на спора, с който да бъде отменено решение 493 от 17.09.2020год., по преписка 800 от 2019год. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД). Подробни съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна - Комисия за защита от дискриминация, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано е по жалба на Дженерали застраховане АД срещу решение 493 от 17.09.2020год., по преписка 800 от 2019год. на КЗД, с което е установено, че при осъществяване на своята дейност дружеството е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до обект: офис на Дженерали застраховане АД, находящ се на адрес: гр.Ловеч, ул.Димитър Пъшков 8, извършвайки по този начин дискриминация по см. на чл.5, вр. чл.4, ал.1 ЗЗДискр. по признак увреждане и нарушавайки разпоредбите на антидискриминационното законодателство. На осн. чл.47, т.3 от ЗЗДискр, във връзка с чл.80, ал.2 от ЗЗДискр., е наложена на посоченото дружество имуществена санкция в размер на 1000 лв.; На осн. чл.47, т.4 от ЗЗДискр. КЗД е предписала на дружеството, в тримесечен срок от постановяване на решението й, да предприеме необходимите действия за изграждането на достъпна архитектурна среда до обект: офис на Дженерали застраховане АД, находящ се на адрес: гр.Ловеч, ул.Димитър Пъшков 8. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила, правилно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът е счел, че решението на КЗД в частта относно размера на имуществената санкция е законосъобразно, защото минималната предвидена санкция от 250лв. не е достатъчна, за да мотивира жалбоподателя да промени разбирането си за осигуряване на достъпна среда и да постави такава рампа или подемна платформа, която да може да се използва самостоятелно и без опасност от инциденти, още повече, че към момента на постановяване на съдебното решение жалбоподателят не е предприел действия по осигуряване достъпна среда за хората с увреждания. Решението е неправилно. Административното производство пред КЗД е образувано по реда на чл.50 т.2 ЗЗДискр., по повод доклад на председателя на КЗД, вр. чл.40, ал.2 ЗЗДискр. и вр. чл.53 ЗХУ, в рамките на кампания Достъпна България относно изградена и недостъпна архитектурна среда на обект: Дженерали застраховане АД, находящ се на адрес: гр.Ловеч, ул.Димитър Пъшков 8. Преписката е разпределена на състав, който е определил между членовете си докладчик. Изготвен е доклад-заключение, в който като надлежни страни по преписката са посочени председателя на КЗД в качеството му на страна по см. на чл.30, ал.6 ППКЗД вр. чл.50, т.2 ЗЗДискр., и Дженерали застраховане АД в качеството на ответна страна. В производството пред КЗД е установено, че процесния обект(помещение), находящо се на адрес: гр.Ловеч, ул.Димитър Пъшков 8, не е собственост на Дженерали застраховане АД, а на физическо лице- Т. Кърлова, и същото се стопанисва от дружеството на основание договор за наем от 26.05.2008г.. Това обстоятелство е възприето както в мотивите на оспорения административен акт на КЗД, така и в мотивите на първоинстанционното съдебно решение. Въпреки това е прието за установено извършено нарушение на чл.5 ЗЗДискр. от Дженерали застраховане АД и на това дружество е наложена имуществена санкция. Възражения в насока, че дружеството не е пасивно легитимирана страна са направени в с писмо до КЗД от 13.01.2020г., въпреки което административното производство е протекло при участие на посочените по-горе страни, и е приключило с решение 493 от 17.09.2020год., по преписка 800 от 2019год. на КЗД Собственикът на процесното помещение Т. Кърлова не е конституиран като страна в административното производство и съответно не е бил страна в съдебното производство пред АССГ. Доводи за отговорност на собственика на помещението по реда на чл.5 ЗЗДискр са направени от Дженерали застраховане АД както в административното, така и съдебното производство, включително такива са наведени пред касационната инстанция. Поради неучастието на собственика на обекта-Т. Кърлова в административното и първоинстанционното съдебно производство, възраженията на касатора в насока за отговорност на този субект не могат да са предмет на касационна проверка. Решението на КЗД е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби, защото при упражняване правомощията си по чл.47, т.1 КЗД не е взела предвид събраните в административното производство доказателства относно субектите, които могат да носят отговорност за нарушение на чл.5 от ЗЗДискр. при осъществена дискриминация за изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, и административното производство по реда на чл.50, т.2 ЗЗДискр е проведено без участието на страна, която би могла да е адресат на отговорност по реда на ЗЗДискр. На следващо място, мотивите на КЗД се състоят от констатацията за непредставени на доказателства за осигурена достъпност до процесния обект и за липса на мерки, осигуряващи безпрепятствен достъп на хора в неравностойно приложение до процесния обект, но липсват съображения на административния орган относно приложимата материалноправна уредба, спрямо субектите адресати на отговорността по чл.5 от ЗЗдискр., тяхното качество, и условията при които на същите може да бъде ангажирана отговорност за нарушаване на цитираната разпоредба. В този смисъл не са изложени мотиви от административния орган, съобразно кои материалноправни норми, действащи към датата на издаване на оспорения акт- изискващи идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, следва да се носи отговорност по реда на антидискриминационното законодателство, съответно кои субекти(собственици, наематели, ползватели) на сграда или помещение(обект), експлоатацията на която, предвид използването й като такава за обществено обслужване в областта на услугите изисква осигуряване равен достъп на хората с увреждания до тези услуги в урбанизираните територии, и на какво правно основание следва да носят отговорност за нарушаване на антидискриминационното законодателство. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК- нарушения на материалния закон и необоснованост. Обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на КЗД, а преписката се върне на административния орган, който при новото й разглеждане трябва да отстрани посочените нарушения, като проведе производството с участие на надлежните страни, и след направен анализ и преценка на събрания доказателствен материал в неговата съвкупност и евентуално след събиране на други допустими и относими доказателства, да установи релевантните за решаване на правния спор факти, като изложи съображения относно приложимата към спора нормативна уредба- Закона за устройство на територията, Закона за хората с увреждания (ЗХУ), Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, Наредба 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания/отменена с §4 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба РД-02-20-2 от 26 януари 2021г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията - ДВ, бр.12 от 12 февруари 2021г., в сила от 13.03.2021г./, Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията(Обн. ДВ. бр.12 от 12 февруари 2021г., в сила от 13.03.2021г.) и др., като даде обоснован отговор на спорния въпрос налице ли е законово задължение и на кой субект( собственик, наемател, ползвател на друго основание), до сграда, която е предназначена за обществено ползване( съответно до обект, помещение, част от сграда, до което предвид неговото разположението следва да има пряк достъп) предвид публичното предлагане на услуги от дружеството), да бъде осигурен достъп за всички лица, които желаят да я посетят. Съобразно изхода на спора и претендираните разноски, на касатора следва да се присъдят сторените такива за две инстанции-юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 200лв. и платена ДТ за касационната инстанция в размер на 370лв. Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение