Решение № 1470 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11996/2024 г.
ВАСЧетвърто отделение18.02.2025 г.докладчик т Румяна Борисова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 10074 от 08.10.2024 г., постановено по адм. дело 1226/2024 г. от Административен съд Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА нищожността на заповед РД-23-7714-1/10.04.2023 г. и заповед РИ-23-8500-6/12.06.2023 г. на Областния управител на област с административен център Варна.
ОСЪЖДА Областна администрация Варна да заплати на ХАЯ С ООД разноски по делото за всички инстанции в размер на 1290 (хиляди двеста и деветдесет) лева.
Решението е окончателно
Председател: /п/ РУМЯНА БОРИСОВА Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ХАЯ С ООД със седалище в гр. Варна, подадена чрез процесуалния представител адвокат П. Илчев, срещу решение 10074 от 08.10.2024 г., постановено по адм. дело 1226/2024 г. от Административен съд Варна. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се обяви за нищожна оспорената заповед или да се отмени като постановена в нарушение на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Областен управител на област с административен център Варна, чрез процесуален представител юрисконсулт Ф. Дикова, с представен по делото писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно заявява искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ОМ Холидей Клуб ЕООД, в представен писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което счита, че обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Счита, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Обжалваното в настоящето производство първоинстанционно решение е постановено след като с решение 6568 от 29.05.2024 г. по адм. дело 1388/2024 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, е отменено решение 1643 от 23.11.2023 г., постановено по адм. дело 1436/2023 г. на Административен съд - Варна и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд. Административният съд във връзка с връщането на делото за ново разглеждане е допуснал изготвянето на съдебно техническа експертиза с вещо лице строителен инженер. Именно с оглед заключението на вещото лице съдът е мотивирал извод, че заповед РИ-23-8500-6/12.06.2023 г. на Областния управител на област с административен център Варна, с която на основание чл. 55, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС) е определен ОМ Холидей Клуб ЕООД за купувач на правото на собственост на недвижим имот частна държавна собственост, не е нищожна. Приел е, че предназначението на имота - гараж, е включено във фактическия състав на разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и следователно обжалваният акт е издаден от компетентен орган. След това съдът е пристъпил към анализ на останалите основания за незаконосъонразност на оспорения пред него административен акт, като е приел, че оспорването следва да се отхвърли като неоснователно, тъй като не се установяват отменителни основания по чл. 146 от АПК. Административният акт бил издаден в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. Решението на Административен съд - Варна е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че първоначалното решение на административния съд е било отменено от ВАС и делото е върнато за ново разглеждане с указания съдът да се произнесе по валидността и законосъобразността на заповед РД-23-7714-1/10.04.2023 г. на Областен управител на област с административен център Варна, с която е открита процедура по провеждане на електронен търг за продажба на описания в заповедта имот. Изрично с касационната жалба се твърди, че в нарушение на процесуалния ред Административен съд - Варна не е изпълнил дадените от ВАС задължителни указания. Така направите оплаквания настоящата съдебна инстанция приема за основателни. Както бе вече посочено, първоначално постановеното решение на административния съд е било отменено с решение на ВАС и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав. В мотивите на отменителното решение на ВАС е посочено, че с оглед изрично наведените доводи за валидност на заповедта за откриване на тръжната процедура и дадените указания от тричленния състав на Върховния административен съд с определение 8840 от 26.09.2023 г., постановено по адм. д. 8760/2023 г., съдът е следвало да извърши преценка за законосъобразност и валидност на заповедта за откриване на тръжната процедура при оспорване на крайния акт, постановен в процедурата. Съдът е следвало да установи дали процедирания имот е единствено с предназначение и начин на ползване гараж, поради което е приложимо изключението по чл. 49, ал. 1 от ЗДС, или така както е описано в акта за държавна собственост е със смесено предназначение за депо, хангар и гараж, поради което областният управител не разполага с материална компетентност да извърши действия на разпореждане с имота. При новото разглеждане на делото след като е назначил експертиза, която да изясни предназначението и ползването на имота административният съд не е следвало да ограничава предметът на оспорване отново единствено до крайния акт в тръжната процедура, а именно заповедта, с която е определен купувача и с която оспорващото дружество е отстранено от тръжната процедура. Следвало е с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК, както и във връзка със задължителните указания дадени му от ВАС, да осъществи контрол за валидност и законосъобразност на заповедта за откриване на търга. Предвид разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от АПК настоящият съдебен състав не разполага с правомощие поради допуснатите процесуални нарушения да отмени обжалваното решение на Административен съд - Варна, а следва да реши спора по същество. Предвид изложеното на първо място следва да бъдат изложени мотиви по основния спорен въпрос свързан с валидността на заповед РД-23-7714-1/10.04.2023 г. на областния управител за откриване на тръжната процедура и едва след това да се преценява валидността и законосъобразността на заповед РИ-23-8500-6/12.06.2023 г., с която е приключила тръжната процедура и по отношение на която административният съд е изложил мотиви. Съобразявайки представените по делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, настоящият съдебен състав намира, че по делото не се доказва по несъмнен начин, че имот частна държавна собственост, находящ се в гр. Варна, район Младост, [улица], представляващ сграда с идентификатор 10135.3516.191.4 със застроена площ 45 кв. м., представлява гараж. След обстоен анализ на доказателствата по делото, включително и изслушаното, по адм. дело 1226/2024 г. на Административен съд Варна, експертно мнение, следва да се приеме, че административния орган не е успял да опровергае по категоричен начин обвързващата доказателствена сила на Акт за частна държавна собственост 9607/03.10.2018 г. Видно от същия процесната сграда притежава смесено предназначение за депо, хангар и гараж. Този факт не се опровергава от вещото лице еднозначно, тъй като видно от заключението му за имот с идентификатор 10135.3516.191.4 не са налични строителни книжа и следователно не може да се определи с оглед на тях какво е предназначението на сградата. Изводите за фактическите характеристики на сградата направени от вещото лице, съпоставени със всички останали доказателства, не могат да доведат до категоричен извод, че сградата е гараж. Следва да се посочи, че по делото няма спор относно факта каква е данъчната оценка на сградата, а именно 29 939,80 лв. Във връзка с така приетото на първо място следва да се направи анализ на валидността на заповед РИ-23-8500-6/12.06.2023 г., с която областния управител е открил процесния търг. Издаването на един акт без издалият го орган да има компетентност да го издаде прави акта нищожен лишен от елемент на установения в нормативен акт фактически състав на едно валидно властническо волеизявление, на което държавата придава задължителна изпълнителна сила, а именно - липсата на надлежно оправомощен субект на власт. В случая за да издаде своята заповед административният орган се е позовал на чл. 44, ал. 2 от ЗДС във връзка с чл. 42, ал. 1, вр. чл. 43, чл. 44 и чл. 88 от ППЗДС, от където се предполага, че черпи своята компетентност. От така цитираните разпоредби става ясно, че областния управител извършва продажбата на имоти - частна държавна собственост с данъчна оценка до 10 000 лв., какъвто както се посочи по-горе процесният не е. Общото правило, разписано в чл. 44, ал.1 от ЗДС е, че компетентност за продажба на имоти с данъчна оценка над 10 000 лв. има Агенцията за публичните предприятия и контрол, която осъществява продажбата по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Изключение от това общо правило е разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗДС, която гласи, че продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи с изключение на случаите по чл. 46, ал. 2 се извършва от областния управител по местонахождението на имота след провеждането на търг по реда на чл. 44, ал. 2. В случая не се установи основание административния орган да се позове на нея. След като предмет на продажбата е обект, който не се установи категорично да представлява гараж, не представлява жилище и ателие, следва изводът, че не е налице разписаната в закона изрична компетентност на областния управител по местонахождение на имота да извърши продажбата. Изложеното налага се извод за нищожност на процесната заповед, доколкото издаването й е от компетентността на Агенцията за публичните предприятия и контрол. Възприетата нищожност на заповедта за откриване на търга, влече и до нищожност на последвалата заповед РИ-23-8500-6/12.06.2023 г. Областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е приключила тръжната процедура Откриването на процедурата от некомпетентен орган и провеждането й при липса на яснота относно характеристиките на обявения за продажба обект, водят до нищожност и на крайния акт, тъй като първата заповед не е породила целените правни последици. Поради обстоятелството, че е констатиран най-съществения порок в обжалвания акт, съдът не намира за необходимо да излага мотиви по отношение на неговата материална законосъобразност. В случая Административен съд Варна е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова по съществото на спора, с което съдът да обяви нищожността на заповед РД-23-7714-1/10.04.2023 г. и заповед РИ-23-8500-6/12.06.2023 г. на Областния управител на област с административен център Варна. При този изход на спора на ответника Областен управител на област с административен център Варна, разноски не се дължат. Същият обаче следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски по делото за всички инстанции в размер общо на 1290 лв., от които 790 лв. държавни такси и 500 лв. депозит за вещо лице. Разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат, тъй като не са налице доказателства за реално заплатено такова. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 173, ал. 1 от АПК Върховният административен съд