Решение № 8600 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9192/2012 г.

Решение № 8600 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9192/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София, срещу решение № 2860 от 28.05.2012 г. по адм. дело № 4617 по описа за 2010 г. на административния съд - София град. С него по жалба на "Авес - Г" ООД е отменен ревизионен акт № 2000906113 от 27.11.209 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 678 от 11.05.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. София (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София). В частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Авес - Г" ООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Мирослав Христов. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е бил ревизионен акт № 2000906113 от 27.11.209 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 678 от 11.05.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. София. Ревизията е повторна в изпълнение на решение № 847 от 26.06.2009 г., като е по повод прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизиран период 16.03.-30.11.2006 г. и по ЗДДС за ревизиран период 1.02.-28.02.2007 г. Определено е задължение по ДДС в размер на 60 100.00 лв. и лихва за забава в размер на 26 925.90 лв., поради непризнаване на правото на данъчен кредит. В мотивите на обжалваното решение подробно е изложена фактическата страна по спора по повод издаването на ревизионния акт, по повод на констатираните факти в съдебното производство, респ. са обсъдени събраните в административното производство доказателства, както и тези в съдебното, включително и заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Съдът е обсъдил възраженията на дружеството - жалбоподател, като е проследил тези не само по повод на спазването на материалноправните норми, на които се е позовал административния оран, но и на административнопроизводствените правила в развилото се производство. Съдът подробно и систематично е анализирал приложените разпоредби от двата посочени закона и е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основното касационно възражение е насочено към нарушаване от страна на съда на материалния закон и конкретно на разпоредбите на чл. 6, чл. 9, чл. 25 и чл. 64 от ЗДДС (отм.) и на чл. 9, чл. 25 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г., поради приемане от негова страна, че всички процесни доставки са реално осъществени. Не е спорен фактът, че през ревизираните периоди дружеството е осъществявало икономическа дейност, свързана с предмета на доставките по процесните фактури и приемо-предавателни протоколи. Същият е доставка на електро услуги за извършването на които са предоставени протоколи за приемане на същите с предмет откриване и отстраняване на повреди по ел. инсталации, направа на заземителна уредба, профилактика на ел. инсталации, електромонтажни работи, подмяна на напреженови трансорформатори, накладка и включване под напрежение, направа на разединители и защитно заземление, ремонт на трансформатор, на подстанция и други. По повод на тези доставки е представен договор от 1.03.2006 г. между ревизираното лице и "Спринт Тригон" ЕООД, като в него и протоколите не се съдържат количествено-стойностни сметки за всяка конкретна услуга. Ревизиращият орган е направил извод, че има разлика в цените на процесните услуги към ревизираното лице и тези, на които той е префактурирал получените услуги, без да се извършва допълнително труд и материал като надценката е малка. По отношение на договорите относно 15 лица, с посочени ЕГН, с 4-часов работен ден, то същите са назначени на длъжности по националния класификатор на професиите, който длъжностни характеристики изрично не включват електро услуги. Лицата са осигурявани. Решаващият административен орган е възприел тази фактическа страна, като е приел, че няма доказателства за наличие на персонал с необходимата професионална квалификация и умения за извършване на електроуслуги, налице е префактуриране на услуги без тяхното реално осъществяване и не се установява конкретно за клиенти е последващата реализация на услугите. Административният съд - София град при тази фактическа обстановка и с оглед на представени доказателства за прекия доставчик и за задълженото дружество относно наемането и квалификацията на персонала на същите, за акредитация на дружеството като орган за контрол от вида С на "Електрически уредби и съображения за напрежение до и над 1000 V" от Българската служба за акредитация, за вписването му в Централния професионален регистър на строителя за изпълнение на строителни обекти от трета категория и от същата група строежи на енергийната инфраструктура, е приел, че доставките са реални. Освен това са представени и удостоверения за придобита квалификационна група по безопасност при работа "електротехник" на служители на прекия доставчик - 15 броя, разрешения за влизане и извършване на ремонтни дейности на служители на прекия доставчик в 9 дружества, в качеството им на подизпълнители на дружеството - жалбоподател, 31 броя протоколи за извършени работи от прекия доставчик на трети лица, приети от задълженото дружество. Съдът се е позовал и на заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което е посочило, че в счетоводствата на дружеството - пряк доставчик и ревизираното дружество правилно са отразени фактурите, изпълнени са изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), съответно данъкът е начислен. Експертът е направил анализ от прегледа на договорите, по които дружеството е поело задължение за изпълнение на строителни обекти и гаранционно обслужване, че следва да се направи извод, че е било необходимо наемането на подизпълнители за процесните периоди, както и че дружеството не е могло да изпълни поетите задължения със собствения си персонал. От своя страна, за да се обоснове съдът е направил анализ на разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД, в която се съдържа правната уредба на договора за изработка, както и на чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС и чл. 31 от ППЗДДС (отм.), в които е прието, че услугата се счита за завършена по смисъла и на двата закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно ЗСч и СС- 2 "Отчитане на стоково материални запаси" и СС -18 "Приходи" и МСС 2 "Материални запаси". Настоящият съдебен състав споделя направените изводи от съда, че предоставянето на електро услуги в случая е влагането на труд от персонала на доставчика, поради които се преценяват разходите за това и доколкото по делото не е имало спор, че ревизираното дружество е разполагало с материални и технически ресурси. Освен това по делото са представени протоколи за приемане на услугите по отделни обекти, подписани от двете страни по доставките. Констатирано е наличието на 15 лица, работещи по трудов договор, които са и социално осигурени, като от представените в съдебното производство доказателства - удостоверения от МГУ, катедра "Електрификация на минното производство" се установява тяхната квалификация, като същите документи не са били оспорени. По отношение на обектите, по повод на които са предоставяни електро услугите са представени договорите на жалбоподателя с третите лица, както и приемателни протоколи. Същите правилно са преценявани и във връзка с конкретните протоколи за приемане на услугите, подписани от управителите на доставчика и получателя на фона на доказаната квалификация на извършващите ги лица и счетоводното отразяване на доставките. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, а от ответната страна такива не са поискани за настоящото касационно производство. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение