Решение № 13419 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2142/2010 г.

Решение № 13419 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2142/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е образувано по касационна жалба на "АР И ЕС КОНСУЛТИНГ" ЕООД, подадена чрез пълномощника си адв. Иванчев. В касационната жалба и в допълнението към нея се поддържат касационни основания за незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна. Ответникът ГД "Пожарна безопасност и спасяване" МВР, чрез процесуалния си представител взема становище да се остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния преклузивен срок, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е оспорването на писмо рег. № ПОПС 148/25.02.2009 г. с правно основание чл. 63, ал. 3 от АПК, постановено по искане за тълкуване на становище за допустимост рег. № ПО НД87 от 01.12.2008 г. При постановяване на решението съдът е приел, че обжалвания административен акт е законосъобразен, за което е изложил подробни мотиви. Съдът е счел още че действително е налице спор и той възниква от недоволството на жалбоподателя от предложеното от административния орган разбиране за приложимост на материалноправни разпоредби спрямо визирания в становището за допустимост строителен продукт. Така постановеното решение е правилно. Съгласно императивната норма на чл. 62, ал. 3 от АПК, органът, издал решението по искане на страните изяснява писмено действителното му съдържание. С оглед тълкуване действителната волята на законодателя и духа на закона, следва да се направи следния правен извод: на тълкуване подлежат само неясни административни актове, като административния орган в писмена форма изяснява действителната си воля по време на издаване на акта, чието тълкуване се иска и на второ място това може да стане по искане на страните. Страните, които имат правата по чл. 62, ал. 3 от АПК да сезират административния орган, са страните, които са участвали в административното производство при издаване на първоначалния административен акт предмет на тълкуването. В конкретния случай писмо № 148 от 25.02.2009 г. е постановено по повод искане за тълкуване от касационния жалбоподател. С оглед установеното по делото, първоинстанционният съд правилно е приел, че атакувания акт - писмо от 25.02.2009 г. на директора на ГД "Пожарна безопасност и спасяване"-МВР, отнасящо до жалба на "Ариес Консултинг" ЕООД - София, подадена по реда на чл. 62, ал. 3 от АПК, е законосъобразно. От проведеното съдебно производство е станало ясно, че административният орган е дал изчерпателни отговори на направеното от жалбоподателя запитване, отнасящо се до вида и монтирането на елементи от пожарогасителна инсталация. Съдът обосновано е приел, че в действителност спора се води по отношение на първоначално издадения акт-становище за допустимост от 01.12.2008 г. Мотивите на съда са изчерпателни в тази насока, като неговите изводи по отношение предмета на спора и необходимостта от тълкуване могат да се разширят и до прилагането на БДС и неговото съответствие с европейските стандарти в тази област. Тази материя обаче е извън предмета на настоящото дело, като за част от нея производството се извършва по специфични правила. В тази връзка правилен е извода на съда, че с издадения акт с правно основание чл. 62, ал. 3 от АПК, административния орган е изяснил действителната си воля по време на издаване на административния акт, чието тълкуване се иска. Неоснователно е позоваването на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК според която установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Тази разпоредба намира приложение в производството по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, но не намира приложение в производството по тълкуване по чл. 62, ал. 3 от АПК. По отношение на изясняване на действителното съдържание на волята на административния орган той не може да бъде "заместван" с акт по същество на спора, както правилно е преценил първоинстанционния съд. Предвид горното, при тези мотиви, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК