Решение № 173 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4549/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Мусон груп ЕООД със седалище в [населено място], обл. Разград, чрез адв. Стоянов, срещу Решение 122 от 12.02.2024г., постановено по адм. дело 209/2023г. по описа на Административен съд Разград. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Заповед 165 от 14.11.2023г. на Зам. Министъра на труда и социалната политика. Претендира разноски. Ответникът Зам. Министър на труда и социалната политика, чрез гл. юриск. Шопска, счита така депозираната касационна жалба за неоснователна и настоява за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли жалбата на ЕООД-то, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел в крайна сметка, че законосъобразно е наредено прекратяване на регистрацията на търговеца за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа. Настоящият състав на касационната инстанция намира тези изводи за неправилни, изведени при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Видно е от съдържанието на жалбата до първоинстанционния съд, че оспорващото дружество развива аргументи за незаконосъобразност на атакувания индивидуален административен акт в две основани насоки. Първата касае момента на образуване(започване) на производството, а втора група възражения са свързани с постигнатото по същество кумулиране на две санкции за едно и също нарушение. В обжалваното съдебно решение първостепенния съд се е спрял и е разгледал общите изисквания за законосъобразност на акта, вкл. е преценил като неоснователно възражението, касателно срока на започване на производството пред упълномощения орган, във връзка с изискванията на чл.74м ал.1, т.3 от Закона за насърчаване на заетостта(ЗНЗ), според която новела, в приложимата и редакция, регистрацията се прекратява при нарушение на изискванията на чл.74е, ал. 3, установено с влязло в сила наказателно постановление. В тази насока правилно не е споделено виждането на оспорващия за преклудиране правата за служебно иницииране на производството от компетентния орган(чл.24 ал.1 АПК), тъй като и за утежняващия индивидуален административен акт не са предвидени хипотези за погасяване правото на органа за неговото издаване, след като то е дължимо. Това е последица от метода и същността на правно регулиране на обществените отношения, посредством издадените индивидуални административни актове. Т.е. задължението на органа да издаде един такъв акт принципно не се погасява(в АПК такава хипотеза не е уредена), освен ако в специален закон е посочено нещо друго. Доколкото последната хипотеза не е налице, то законосъобразно това възражение не е било и споделено. По втората група възражения, касаещи твърдението за постигнато по същество кумулиране на две санкции за едно и също неправомерно поведение, то административният съдия се е задоволи да посочи единствено, че налагането на санкция по реда на ЗАНН за деянието и издаването последващо на утежняващия административен акт, реализират различни видове юридическа отговорност, поради което и прилагането им е допустимо. В тази връзка настоящият състав на касационната инстанция намира, че първостепенният съд не е обсъдил конкретните възражения на субекта през призмата на общностното право, намерили синтезиран израз в Хартата на основните права на европейския съюз (ХОПЕС), а също така и в практиката на Съда на европейския съюз(СЕС) в подобни случаи. Самото законодателно решение предвижда, че при нарушаване на изискването на чл.74е ал.4 ЗНЗ(в казуса е нарушено това по чл.74е ал.3 във вр. с ал.2, т.7 ЗНЗ изискващо лицето да има сключена групова застраховка в размер на 200 000 лева или безусловна и неотменима банкова гаранция в същия размер за целия период на регистрацията си по този закон) прекратяване на регистрацията е последица от развито преди това друго производство. Последното е посочено от закона като безусловна предпоставка за издаване на обжалвани тук акт. Или от една страна и предварително е необходимо развитие на производство по ЗАНН за налагане с влязло в сила наказателно постановление на наказание Имуществена санкция на основание чл.81а ал.2 ЗНЗ в размер на до 2 500 лева(приложена е била такава от 1 500 лева). От друга обаче е следвало да се съобрази, че в случая е безспорно, че в посочената светлина националната правна уредба трябва да предвижда ясни и точни правила, които най-напред да позволяват на правния субект да предвиди кои действия и бездействия могат да бъдат предмет на такова по същество кумулиране на процедури за търсене на отговорност и санкции. Освен това следва да се осигурява и координиране на производствата, с цел да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест, произтичаща от кумулирането на производства с подобен санкционен характер, които се водят независимо едно от друго и които да позволяват да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции ще съответства на тежестта на разглежданото нарушение (в този смисъл напр. Решение от 5 май 2022 г. на СЕС, BV, C570/20, EU:C:2022:348, т. 36 и цитираната там съдебна практика). Всъщност, що се отнася до координирането на производствата, следва да се отбележи, че макар по силата съответно на член 6, ал. 5 от АПК и на член 27, ал. 2 от ЗАНН водещият производството Зам. Министър да е длъжен да зачита принципа на пропорционалност, когато налага санкция прекратяване на регистрацията по чл. 74м ал.1 от ЗНЗ, разглежданата в главното производство национална правна уредба все пак не му позволява нито да не изпълни задължението за налагане на едната и другата от тези санкции, като се има предвид правната рамка, водеща до автоматичен характер на кумулирането. За органа не е налице и възможността сам да извърши цялостна преценка на пропорционалността на кумулираните санкции. В случая следва да се отчете и положението, при което мерките, предвидени съответно в чл.74м ал.1 и чл.81а ал.2 във вр. с чл.85 ал.5 ЗНЗ, подлежат на обжалване, но пред различни съдилища, като няма позитивно-правна възможност, осигуряваща необходимото координиране между тези обжалвания или между съответните съдилища, които ще извършат, но самостоятелно преценка за пропорционалността на разглежданата от тях конкретна мярка. В тази връзка необходимо е било да се изясни дали разглежданата в това съдебно производство разпоредба позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени мерки съответства на тежестта на разглежданото нарушение и че кумулираното действие на тези мерки може да надхвърли тежестта на извършеното от касационния жалбоподател нарушение и по този начин да се окаже в противоречие с изискванията на принципа на пропорционалност(в тази насока е и Решението на СЕС от 04 май 2023г. по дело С-97/2021г.). Именно по този съществен въпрос административният съдия не е изложил никакви мотиви, което препятства касационната инстанция да извърши в пълнота дължимата проверка в обхвата на настоящото производство съгласно чл.218 АПК. В случая необсъждането на наведените конкретни възражения, касаещи правилното прилагане на вътрешната правна уредба, съотнесена към приложимото общностно право, имат за последица допуснато нарушение на процесуални правила, което се приема за съществено за разглеждания казус. Консеквентно, това обосновава и отмяната на съдебното решение, а на основание чл.222 ал.2, т.1 АПК делото следва да се върне за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който следва да обсъди визираните в настоящите мотиви конкретни възражения на касационна жалбоподател, респ. при преценка да използва и механизма за взаимодействие между националните юрисдикции на държавите членки и Съда на Европейския съюз. По разноските. На основание чл.226 ал.3 АПК за понесените досега разноски произнасяне дължи първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.1 във вр. с чл.222 ал.2, т.1 и т.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение