Решение № 14007 от 27.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5845/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община /СО/ район Слатина, чрез процесуален представител, срещу решение 2281/08.04.2024 г. по административно дело 12263/2023 г. на Административен съд - София град /АССГ/, с което са прогласени за нищожни мълчалив отказ на кмета на СО, район Слатина по заявление с рег. РСЛ23-ГР94-4103-(2)/03.11.2023 г. и последвалия изричен отказ, обективиран в заповед РСЛ23- РД09-554/06.12.2023 г. на кмета на СО, р-н Слатина. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Ответникът по касационната жалба Й. Р. И., чрез процесуален представител, в писмен отговор, писмени бележки и съдебно заседание оспорва същата, като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора юрисконсултско такова. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. За да постанови процесното решение, първоинстанционният съд е приел, че в случая, както при формирането на мълчаливия отказ, така и при издаването на изричния такъв не са били налице делегирани правомощия от кмета на СО към кметовете на районите за издаване на откази за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждане, възпитание и обучение на децата, които не са приети в общински детски ясли или яслени групи в общински или държавни детски градини поради липса на свободни места. Административният съд е посочил, че предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от приложимата в случая Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждане, възпитание и обучение на децата, които не са приети в общински детски ясли или яслени групи в общински или държавни детски градини поради липса на свободни места, приета с ПМС 206/23.10.2023 г. /Наредбата, Наредба/, откази за компенсиране на разходите се издават от кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице, като с оглед липсата на такова оправомощаване, решаващият съд е достигнал до извод за нищожност, както на формирания мълчалив отказ, така и на последвалия го изричен такъв, поради издаването им от некомпетентен орган. Така постановеното решение, в частта, с която е прогласена нищожността на мълчалив отказ на кмета на СО район Слатина е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството в тази му част прекратено. В останалата си част обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, но разгледано по същество е неправилно. Мълчаливият отказ може да се обжалва пред съда касателно неговата незаконосъобразност, но не и с искане за прогласяване на неговата нищожност. След като не е налице външно изявление на волята на органа е допустима единствено проверката за неговата законосъобразност. Това е така, защото мълчаливият отказ не е само липса на волеизявление от задължения административен орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. В отлика от визираното в чл. 21 АПК, мълчаливият отказ не просто се приема за административен акт, но по силата на законовата фикция се счита за издаден при спазване на производството и формата на издаването му. Обжалването на мълчаливия отказ е средство за защита от бездействието на администрацията, но в сроковете и свързано с неговата незаконосъобразност. Съгласно член 172, ал. 2 АПК съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването, като посочената норма визира съществуващи актове, но в случая дори и презумирайки, че съществува административен акт при наличие на мълчалив отказ, не може да гадаем какво би било съдържанието му, при това в хипотезата на нищожност. В случая мълчаливият отказ е бил последван от изричен такъв, при което недопустимо съдът е разглеждал същия и съответно недопустимо е прогласена неговата нищожност. По отношение на изводите за нищожност и на издадения изричен отказ, обективиран в заповед РСЛ23- РД09-554/06.12.2023 г. на кмета на СО, р-н Слатина, настоящият съдебен състав счита, че в случая такава също не е налице. Действително, Заповед с рег. СОА24-РД09-455/05.01.2024 г., с която кметът на СО е възложил на кметовете на райони в СО да изпълняват задълженията, възложени с ПМС 206/23.10.2023 г. е издадена след издаването на оспорения отказ на кмета на СО, р-н Слатина, но делегиране на правомощия в този смисъл е било налице, а именно със заповед с рег. СОА22-РД09-1425/18.08.2022 г., с която кметът на СО възлага на кметовете на райони в Столична община да изпълняват задълженията, възложени на общините с ПМС 231 от 01.08.2022 г. Макар и последното оправомощаване да е във връзка със задължения, възложени на общините с постановление на МС 231 от 01.08.2022 г. за определяне на реда и условията за предоставяне на средствата от държавния бюджет за компенсиране през 2022 г., то същото не е оттеглено, а напротив потвърдено е с издаване на новата Заповед с рег. СОА24-РД09-455/05.01.2024 г., респ. волята на органа не се е променила и фактическата забава за издаването на последната не може да води до липса на компетентност при постановяване на изричния отказ. С други думи, правомощията, дадени с двете описани по-горе заповеди на кмета на СО са идентични и се препокриват, а обстоятелството, че едната е издадена във връзка ПМС 231 от 01.08.2022 г. а другата с ПМС 206/23.10.2023 г., доколкото се касае за едни и същи правомощия, не води до съмнение дали кметът на СО, р-н Слатина е разполагал с такива за издаването на процесната пред АССГ заповед, с която се е произнесъл по искането на И.. Нещо повече - заповедите за делегиране на правомощия са издадени на основание чл. 44, ал. 1, т. 1, т. 8, т. 9 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. С тях на кметовете на райони в Столична община е възложено да издават заповеди за определяне на размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период или за мотивиран отказ за изплащането на компенсация за недопустимите разходи, или за прекратяване на изплащането на компенсация. В чл. 44, ал. 1, т. 9 ЗМСМА е предвидена законова възможност за кмета на общината да възлага свои функции на кметовете на райони. Тази законова възможност за делегиране на правомощията на кмета на общината не е ограничена от специален закон, който да е равен по степен на ЗМСМА. В тази връзка независимо дали заповедите са издадени на основание ПМС 231 от 01.08.2022 г. или ПМС 206/23.10.2023 г., то те следва да са съобразени на първо място с нормата на по - високия по степен нормативен акт, а именно чл. 44, ал. 1, т. 9 ЗМСМА, предвид разпоредбите на чл. 15 от Закона за нормативните актове. С оглед изложеното неправилна е преценката за липса на компетентност на издателя на оспорения административен акт. Първоинстанционното решение е постановено в нарушение на приложимата материалноправна норма на чл. 44, ал. 1, т. 9 ЗМСМА и при съществени съдопроизводствени нарушения - частична липса на мотиви по чл. 172а, ал. 2 АПК, доколкото липсват мотиви относно отменителните основания по чл. 146, т. 3 - 5 АПК. Същото следва да бъде отменено като неправилно и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ със задължителни указания за проверка на всички отменителни основания по чл. 146 АПК, при съобразяване на изложеното в предходния абзац относно компетентността на издателя на акта. По направените искания за присъждане на разноски и следва да се произнесе втората първа инстанция на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съобразно изхода на делото по същество на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение